Мастиленият лабиринт и „принципа на Питър“

Day 1,874, 09:00 • Published in Bulgaria Bulgaria • by TIE-Fighter


Тази статия НЕ УЧАСТВА В КОНКУРСА

През 1968г. Dr. Laurence Johnston Peter издава книгата си „Принципът на Питър“, като по този начин полага основите на така наречената наука „йерархология“. Този труд (в няколко тома) се появява в резултат на търсенето от автора на отговора на въпроса „Защо нещата не вървят?“. Отговорът (принципът) на Питър е следният:
“Във всяка служебна йерархия хората биват повишавани до нивото на тяхната некомпетентност.”
Казано с други думи - „По-голямата част от произволно взета йерархия се състои от хора достигнали нивото си на некомпетентност“.

В тази игра също съществува йерархия и затова нека се опитаме да приложим принципът на Питър и да се опитаме да си отговорим на въпросът „Защо (според някои) нещата не вървят?“, даже и когато положението не е зле.

Пример:
Играчът "Х" е добър взводен и не след дълго вече е капитан на MU. Справя се перфектно със задачите и е поканен за стажант в МВ а след това и за зам. МВ. Тук обаче нещата стават други. Необходими са съвсем други способности и умения които "Х" не притежава. Работата започва да боксува или поне да се движи но с бавни темпове. В същото време "Х" не прави груби грешки и затова не го уволняват а остава на поста си. Стигнал си е нивото на некомпетентност.

Пример:
"Y" пише сносни статии но „Мастиленият лабиринт“ вдига много нависоко летвата. В резултат "Y" може да напише само нещо граничещо със спама.

Пример:
"Z" е много активен в партията си. Избират го за депутат. Справя се горе-долу и с тази задача, но е избран за президент. Липсва му дипломатичност и анализаторски способности и мандата става бреме. Стигнал е нивото си на некомпетентност и от това страдаме всички.

И така нататък и така нататък. еИсторията познава много подобни случаи. Повтарянето на едни и същи грешки, обаче отдалечава момента в който еБългария ще стане „земен рай“. За враговете ни винаги сме били „земя на прицел“. Доколкото на второто можем да влияем само с груба сила, то създаването на едно по-добро еОбщество е изцяло в нашите ръце. Как? Какви са „практическите съвети..“ Нека пак се допитаме до Питър. Във втората си книга „Съветите на Питър“, той предлага следното.

Всеки да си знае нивото на некомпетентност. В този случай "Z" би трябвало предварително да знае, че няма да се справи (познава себе си по-добре от другите?) и въобще да не се кандидатира.

Всеки да се стреми да не го достигне. "Y" можеше въобще да не участва в конкурса и да запази интереса на читателите си. Както и да намали броя на лошите статии с една.

Всеки да се занимава с това което може най-добре. "X" е най-добре да се занимава с това в което вече се е доказал – управлението на взвода или MU-то.

Казано с други думи всеки трябва да си контролира в известна степен желанието за бързо израстване в еОбществото. Заради себе си. Ще избегне тонове помия ако се навре там, където не му е работа (ако стигне нивото си на некомпетентност). Когато реши да пише по темата „Народе???“ ще се получи поредната пошла оплювка на всички и всичко от някой, който не се смята за част от същия този еНарод. Ще вика с цяло гърло „Дайте път на младите“, а не „Дайте път на можещите“. И тук (за съжаление) примери много.

Затова "Мастиленият лабиринт" ме дразни. Не ме разбирайте погрешно - идеята, реализацията, темите са много добро хрумване. Дразни ме това, че тази висока летва прекалено малко от участниците успяват не само да прескочат, но и да оберат овациите на публиката. Конкурсът само показва колко дълъг път ни чака.

В заключение и аз ще си позволя да запитам: „Народе???“ не сме ли стигнали нивото си на некомпетентност в тази игра?
Извинете, че прочетохте горното.