Знанието е сила 3

Day 3,163, 08:39 • Published in Bulgaria Bulgaria • by SmileBG

Сънувах сън.

Адрианопол. Да, това беше Адрианопол. Сега си спомням, спомням си всичко – обсадните машини, непрестанният грохот, прокопаните галерии, подкопаните стени, които вече поддаваха...Чувството на наближаваща, неизбежна победа, славата, така сладка в името на Бога! И този разтърсващ грохот - като песен, като хор църковен, като... Я чакай, но какво по дяволите...
Някой припяваше отзад, но друга песен – конна, дива куманска песен! Песен, която те увлича да я следваш, да я запееш, затанцуваш. Проклети да са! И те, и конете им, като вихър бързи, връхлитат, увличат те, лъжат те, да ги гониш, сякаш не да се бият, а да си играят някаква тяхна куманска игра са дошли. Откъде се взеха и накъде ни водят, 2 левги надалеч от обсадата, право в блатата! Боже милостиви, Йоаница!
Тихо почукване и Адрианопол го нямаше, песента на обсадата заглъхваше, танца на куманите изчезна, споменът - кошмар избледняваше, а на вратата в тъмнината стоеше монах. Чак сега успях да видя студените каменни стени на кулата, така влажни от вътрешна страна, подът от напречни греди с малки процепи между тях, а под тях – нищо, тъмнина. Стражата затвори вратата. Монахът свали качулката. И проговори... с гласа на царицата! Куманката! Полудявам ли!?!? Кой съм аз?(1)

Непознат спокоен глас ме прекъсна: - Нямаме повече работа тук. - Преведе ме през една врата и каза: - Разказвай всичко, каквото виждаш и чуваш, аз ще ти помагам.

- Къща, мост, калдъръмена улица, някъде на Балканите...определено са Балканите, в следосвобожденска България. Имам си дюкянче. Аз съм майстор, грънчар. Тук идват много хора, искат да се учат, но не ми стават чираци. Пробват се да направят нещо, много им харесва. Лесно се справят, сякаш им идва отвътре, сякаш е в кръвта им, но си тръгват. Всички минават и заминават, никой не остава, а така талантливи има сред тях! Други не смеят да се пробват, но пък купуват, за тях е важно да притежават такива грънци - писани, но малко от тях ги ползват, жал им е. Те сякаш са други хора, с едни такива модерни дрехи, фино тъкани, като че ли идват от бъдещето, а същия език говорят. Къде съм?(2)

Спокойният глас, пак се обади, точно преди развръзката! Показа ми врата и ...

Яйце с кранче! Хахаха Ти сериозно ли!?!? Какво е това?(3)

„Опс... сбъркахме вратата“, обади се гласът и услужливо ми показа една друга.

- Нещо като стая, със стъклени стени, вместо под – земя. Мръсни стъкла, мухъл, дупка, две паници... „На Дядо Хаджи дупката“, помислих си аз. Каменната плоча в левия край не беше съгласна с мен. Какво ли пише на нея?(4) Приближих се да видя по-добре и ...

„Какво по дяволите става с тези врати!“ – гласът, позагубил предишното си спокойствие, отново ме прекъсна – „Извинявам се за причиненото неудобство, моля направете десен завой и продължете през вратата направо“

„Добре, че не ме накара да направя ляв завой“ – помислих си аз и започнах да разказвам:
- Коне, бял и кафяв, а до тях от двете им страни още два по-тъмно кафяви. Толкова красиви животни, благородни! И каква колесница само – двуколка, със златни апликации, богато украсена. Виждам и хора, един мъж, който води конете, две жени с дълги до земята рокли. Не това май не са жени... хм, не знам... има и още. Какви ли са тези хора?(5)

- Остави, това е много старо, от преди Христа е – каза гласът поуспокоен – да продължим натам. Пак врата и пак не знам къде съм

Поглеждам към краката си, нищо не виждам, само дрехи, черни, дълги чак до земята. Мисля, че този път съм жена. Да, определено съм жена - дивно красива... но тази красота... сякаш... сякаш се опитвам да я скрия, да не я видят хората, затова съм облечена с... Това е расо! Аз съм монахиня! А около мен гъмжи от хора, празник някакъв, на св. Петър, дошли са да му се поклонят. Палят свещи, спират се, разговарят, а после си тръгват. А аз си стоя там в манастира, нали съм послушница, събирам изгорелите свещи - восъка, придвижвам се тихо, незабелязано, да не смутя молитвата.
Но неговите очи ме намериха. Преминаха през тълпата, чак от другия край на черквата, сякаш нямаше никой. Спряха се върху мен и ... нахално ме гледат през расото, обхождат ме цялата и се впиват в моите... а аз съм толкова млада, толкова жива и толкова... грешна!
Боже, помилуй! Пази ми детето! Гръм и мълнии, земята се разтресе, манастирът се срина, стискам детето в ръцете си, да го предпазя, да го спася! Късно е...
Пак е шумно, пак гъмжи от хора, идват, гледат ме, но не ме наричат с моето си име... не мога да ги разбера... Как ме наричат, тези хора?(6) Опитвам се да ги чуя - не мога, не мога и да ги питам, аз съм просто парче камък! Камък, с дете на ръце.

Познатият глас, отново направи номера с вратата и без да ме подканя, започнах:

- Лъв - бронзов, огромен, величествен, с гордо изправена глава, вперил поглед напред, качен е някъде нависоко. Наоколо има оръдия, наближавам едно от тях. В дулото му намирам прикрепена бележка:
„Проследи погледа на лъва, там ще те чакам“
Да проследя погледа на бронзов лъв!?!? Сериозно!?!? А той, лъвът на къде гледа?(7) Все едно, тръгвам натам, спускам се припряно от върха надолу, със забит в земята поглед. При тоя неравен терен не искам да си счупя главата. Внезапно някой излезе на пътя ми, сякаш от нищото. И преди да успея да се развикам, погледът ми се изгуби в неговия. Завладя ме някакво спокойствие, лекота, освободеност. А той висок, белобрад, като икона, заговори:
- Аз съм небесният закрилник на тази земя, покровителят на този народ, застъпникът ви пред Бога. Малцина са тези, на които е дадено да ме видят с очите си, ти си един от тях. Сега вземи това – подаде ми нещо. – Тук ще намериш отговорите на всички твои въпроси и не забравяй - ако стане нужда, ще ме намериш там, на мястото, което сам съградих, най-святото място за молитва и преклонение на нашия народ.
- А къде е това място?(8 ) - Още непопитал, и белобрадият монах изчезна. Кой беше тоя светец?(9) Така ме омая, та чак сега погледнах в ръката си – държах вестник. Най-горе с непознати за мен букви, беше изписано „Popcorn Pictures Ltd“, а по-надолу си продължаваше на нашенски „Знанието е сила 2 - Отговори“. Цял вестник, а само една статия, чудна работа.

Сънувах сън.
Не сън, а сънища.
Странни сънища.
Сънувах ли?



И така, драги ми читателю, ще бъда болезнено откровена с теб: ако си прочел всичко дотук, то ти си непоправимо откачен! Толкова непоправимо, че да можеш да си намериш въпроси, на които да си отговориш сам. 🙂

РЕГЛАМЕНТ ЗА УЧАСТИЕ:
-номер на вот, шаут и 9 верни отговора.
-отговори се приемат до 20 юли 2016 20:00:00 (българско време) и 25 коментара.
-ако до посочената по-горе дата няма 25 коментара, времето ще бъде продължено.

НАГРАДА:
50 танка
Ако някой участва само за спорта и не иска награда, да си каже.

ПЕЧЕЛИВШ:
При достигане на 25 коментара (от различни потребители) и не по-рано от 20 юли 2016 20:00:00, един от всички, дали верен отговор, ще спечели 50 танка. Печелившият ще бъде изтеглен по номер на вот, чрез Random.org.
Тегля номер на вот, проверявам отговора, ако е верен получава 50 танка, ако е дал грешен отговор, тегля следващ номер.

Ако никой не даде верен отговор, SmileBG си задържа танковете. 😃

БОНУС ПРОГРАМА:
Всеки отговорил на поне един въпрос, ще получи 5 танка.

ЗАГАДКАТА НА БЪЗЗЗЗ:
Кое е излишното от петте (според byzz) - убедете я:



Ако някой познае тая дивотия и напише номер на вот, също ще бъде включен в тегленето на голямата награда.

МЕЦЕНАТСТВО:
- В предишната игра се появиха доста желаещи да даряват танкове за играта и се започна едно препращане напред - назад... 🙂 Та! Всеки който иска да дари танкове на участниците в играта, нека просто го направи. Изпратете танковете директно на тях. Особено на играчи от по-ниските нива, които не могат да си ги произвеждат сами. Ще ни трябват, война е 🙂
- Ако пък ви мързи да пращате на всеки поотделно, пратете ги на byzz, тя ще ги номерира, зачисли поименно и въведе във въоръжение. Ако нещо остане, ще ви го върне, да си имате.

Успех на всички!

За шаут:
Знанието е сила 3
http://www.erepublik.com/en/article/-35-2606341/1/20