Join the new world

На 29 октомври 1912г., по време на Балканската война Турция иска примирие, но Фердинанд го скрива от съюзниците и продължава войната. Изненадващ факт е, че този хитър дипломат, наричан от съвременниците си „Лисицата” извършва за кратко време недопустими грешки. В края на 1912г. при достигане на позициите около Чаталджа само на 40 км. от Истанбул той отказва предложения от турците мир и много изгодните негови условия. Този негов отказ идва въпреки достигнатите основни цели по присъединяване на Българските земи в Тракия. Мирът би дал и възможност за съсредоточаване на нашите усилия в Македония. По това време армията ни е с много висок дух, дадени са само 8 000 жертви, а стопанството на България е непокътнато. Какво обаче става – на 4 ноември 1912 г. Фердинанд заповядва атака на силно укрепените позиции в които са съсредоточени голяма част от имперските войски.

Резултатът е 25 000 Български жертви, изтощаване на армията, удължаване на войната с 5 месеца, през които съюзниците се укрепват в Македония. Все пак сключеният на 30 май 1913 г. в Лондон мир е много добър за нас. Турция отстъпва на съюзниците всичко на запад и север от линията Мидия-Енос. Армията ни е заела 179 999 кв.км, които никой не оспорва – наши са плодородните южни земи на Източна Тракия, Беломорието и Егейска Македония. Наистина, претендираме още за около 15 000 кв.км в Западна Македония, заети от сърбите, но за това е предвиден арбитраж на руския цар.

Само след 16 дни всичко това е поставено на карта. Без да се консултира и поне да уведоми правителството и народното събрание, Кобургът решава да сплаши противниците си и заповядва на две наши армии да настъпят срещу Сърбия и Гърция. Разбира се, Румъния и Турция се намесват и България се оказва сама срещу пет държави. Макар и непобедена, армията е принудена да капитулира. В края на юли 1913 г. идва катастрофалният за нас Букурещки мир, според който губим Източна Тракия, Източна и Егейска Македония, Южна Добруджа. Равносметката е над 400 000 избити Българи – мирно население и войници. Близо 250 000 бежанци се стоварват на изнемощялата българска икономика, чийто възход е вече само спомен. Още тогава съвременниците на тези събития наричат действията на набедения главнокомандващ “престъпни безумия”. Тъжната истина е, че всичките му заповеди и актове са много добре запланувани и синхронизирани с останалите воюващи страни и с Лондон. Причината за това е, че Фердинанд както и държавните глави на Турция, Гърция, Сърбия и Румъния са били членове на едни и същи масонски ложи (в тях са били и младотурците и връзката им със синедриона, евреите Гелфанд, Жиботински и Троцки). Нашият цар е бил член на Малтийския орден и е бил пряко подчинен на великия майстор на тази ложа – краля на Гърция Константин.
През цялото си управление Фердинанд непрекъснато тласка омразния му Български народ към загуби и катастрофи, и то абсолютно преднамерено. Показателно е например как завършва дневника му : ''..... Това е ръководство как трябва да бъдат управлявани тези говеда българите .......''.

И така, след изтеглянето на Българските войски от Одринска Тракия нашия народ преживява най – големия геноцид извършван някога над него. На 9 юли 1913 г. Енвер паша влязъл с войска и реокупирал Одрин. След това поголовно са избити няколко хиляди Българи, а други умират след нечовешки мъчения. Жените и децата са отведени в една гора по пътя към Хибибчево и в продължение на три дни са зверски изнасилвани. На 7 юли 1913 г. турски войски блокират село Булгаркьой и с измама събират част от населението – около 350 мъже, жени, деца и селския свещеник Павел. По заповед на турския комендант ги сбутват на куп и ги разстрелват с два оръдейни залпа. Ранените били доубивани хладнокръвно с щикове. Много от селяните обаче успяват да избягат в гората и биват подгонени от хайки които започнали да колят наред. По думите на очевидци най-много загинали били деца, защото много от майките в ужаса си и да се спасят от кланетата, бягайки, изхвърляли малките си чада. Смята се че общо загиналите от Булгаркьой са не по-малко от 1200 души. След погрома в Булгаркьой, на поголовна сеч и палежи били подложени селата Лезгар, Харлагюн, Чопкьой, Търново, Ерменикьой, Чомлекьой, Ново село и други. Само в село Залъф например били изклани 687 Българи. Бягащите от село Татърлъ били пресрещнати от турска кавалерия и съсечени в движение. На 10 юли турците влезли в Мустафа паша (Свиленград). Жителите, които не успели да избягат, били събрани в салханата (кланицата) до брега на река Марица и наредени в колона по един са чакали да бъдат заклани като животни и хвърляни в реката. Показателно е, че гърците от Мустафа паша също се включили в кланетата и грабежите. Турците изсекли всички дървета в околността и запалили и разрушили града, след като разбрали, че след войната той ще остане в българските предели. Освен Мустафа паша на масови убийства и палежи са подложени селата Аладаг, Ения, Мезек, Куртулен, Деведере, Чермен и Караагач
Следва продължение...