еБългария 2012 – военен обзор №1 {i}

Day 1,831, 15:03 • Published in Bulgaria Switzerland • by LitoII


еРепублик е социална игра, но военният модул диктува събитията в изпълнения с динамика еСвят. Има различни видове стратегии, които се прилагат при различни ситуации - при директна атака, защита от директна атака; при десант във въстание; при въздушен удар; при директна инвазия от няколко страни и т.н. Но всичките тези стратегии имат едно общо: човешкият фактор!

Определящите стратегията, са реални човешки същества. Изпълняващите стратегията са реални човешки същества. Именно тук идват проблемите в организацията на военните сили. Те биват основно свързани с дисциплината, но според мен и личната политика за развитието на профила от страна на ‘войника’ се оказа фатална за еБА (еБългарската армия). Въпреки това, съм длъжен да отчета, че в началото на 2012та година, еБългария разполагаше с най-многобройната и организирана Армия в еСвета. Много други страни се бяха отказали да поддържат такава – наемническите отряди вече бяха почнали да стават модерни. В края на 2012та еБългария няма армия...

Както се видя вече, настоящият обзор няма да засегне просто събитията от вече почти изминалата 2012та година, а ще се наблегне и на главните герои - тяхната организация и мотивация, довели до доста славни победи и не по-малко славни поражения на бойното поле 🙂

Като цяло годината може да бъде разделена на четири основни момента:
Първи Встъпителен – тук историята започва още с мандата на Stenlito през есента на 2011та, минава през европейското турне на roonex и завършва в началото на февруари, когато мандатът на Tablov е преходът с втория момент, който съм нарекъл:
Студената война – във втория месец на 2012та финансирането на военните сили на еБългария беше подложено на поредната реформа, тази доста по-мащабна от предходните. За разлика от тази от РЖ, игровата студена война завърши с една от най-разгорещените войни в историята на еРепублик. Границата между този и следващия времеви отрязък е доста неясна и субективна. Въпреки това аз ще посоча края на пролетта - месец май, за негов край.
Далеч от в къщи – в този отрязък от време събитията около еБГ се диктуват (както може би някои от четящите се досетиха) … далеч от в къщи.
Празнотата – епилогът. Армията за втори път излиза официално в ‘неплатен отпуск’. Въпреки това успяваме да се опълчим успешно на бившите ни братлета от ЕДЕН 🙂

1. Първи Встъпителен

Историята започва още с началото на зимата 2011-12. Тя очертава причините да се стигне до реформите от февруари 2012, които ще се окажат основополагащи за начина на управление на военните ни сили през основната част на цялата 2012та.

Ще започна с управлението на Stenlito – доста умерен и спокоен. Ситуацията е постоянна, събираме сили за предстоящето време; заздравяваме си армията. Резултатите не закъсняват, когато държим в постоянен шах Турция и Унгария и по този начин освобождаваме Украйна. В замяна те ни оставят няколко региона, които заедно с наетите руски ни дават значителна икономическа стабилност. По него време сме върха на острието на ЕДЕН – биехме се със завидна усмивка на лице за съюзниците ни, както никога преди и никога в бъдещето нямаше да се бием. Но отново нещо липсваше.

Ябълката на раздора не закъсня да се разкрие. Главнокомандването на съюза беше решило да привлече или Иран, или Турция в съюза, чрез което да доунищожи вече западащия ОНЕ. Опитите с Иран удариха на камък, въпреки солидното танкиране на Ромпер за арабите. Тук започнаха и нашите проблеми. Няма да казвам как, защото съм сигурен, че това ще породи стотици диспути долу в коментарите, а направо ще прескоча към фактите – турците имаха доста нелегални средства за справяне с играта, с които хърватите се сдобиха в края на декември; беше логично да искат да ги задържат на всяка цена... било това Бербатов, Кристиано Роналдо или Меси или който друг гениален централен нападател се сетите. В случая това бяхме ние. Гърците видяха изгодата от ситуацията и се присламчиха към новото трио (Гр-Тр-Хър). Но дотук с дипломатическата сцена.

Учудващо или не, в началото това ни се отрази сравнително добре на бойното поле – опълчихме се на тогава най-силната страна – Полша. След няколко гамбита ги вкарахме в шах, че после и в мат 😉 Подобна участ сполетя и Унгария и Словения. Не си спомням, дали и Австрия не затрихме, но дори и да сме, те не се броят 😃

Но как беше структурирана армията тогава? Имаше си десетина взвода, както и Елита, СоЛ и т.нар. Нощна Гвардия (идеята беше, че са активни през нощта 😃), командирите им оформяха т.нар. Генерален Щаб, който трябваше да организира предаването на заповеди (приоритетни битки) и на финансирането. Финансиране се даваше на отчетена чрез скрипт щета на дневна база. Най-отгоре стояха МВ и Президентът – те определяха, какви са приоритетите и какво е финансирането за армията.

Какво стана после? Ами, много е просто... моралът изведнъж се срути. Да разбереш, че врагът, заради който си се регистрирал в играта; по който копнееш да натискаш червено копче до безкрай, ти става не просто приятел, ами и брат … беше си болезнено 🙂 Дори и за крайните националисти 😃 Но по-лошото беше, че доскорошните ти братя ти бяха обърнали гръб... Поставената цел да се настаним в централна Европа изоставаше вече от цялостната картина. Нямаше го това увлечение да затриваш незатрити до сега страни. Да затриеш страни, които никога до сега не са оставали с по-малко от един регион (Сърбия и Полша), че и да ги държиш без конгрес (през Януари и Февруари поставихме пореден рекорд – еСърбия без Парламент за първи път в еИсторията) изведнъж престана да бъде забавно.
Всички се точеха за войната с турците. Войните ни се сведоха до пазене на въстанията от чужди десанти.

2. Студената война

Февруари 2012та правителството беше сменено на 100%. Конгресът също се напълни с нови образи. Това означаваше само едно – рязка промяна в политиката ни. Войната с Македония и Сърбия вече не беше на дневен ред и подписахме съответните НАПове. Така единствените военни действия, в които участвахме бяха нашите си въстания и битките на съюзниците ни.

Това беше перфектният момент за преустройството на военните сили на еБългария. Базата, на която се финансираше еБА, беше променена. Въведоха се т.нар. цивилни отряди. Сами по себе си те не се отличаваха от паравоенните; те просто получаваха малко по-малко оръжия, но пък не се изискваше да се отчитат толкова детайлно. Това съживи донякъде духа на ‘цивилните’ и даде възможност тяхната щета да бъде малко по-организирана. Те определено допринесоха за военната стратегия, която щеше да се приложи няколко седмици по-късно. Другата основна промяна бе свързана с финансирането. Първо, войниците се възнаграждаваха само след отчет със скрипт при бой в предварително зададена приоритетна битка. Второ, “заплатата” вече не беше валута, а само танкове от най-високото качество (тогава тъкмо бяха въвели к6). Трето, финансите се разпределяха на седмична база. Също така първите отряди по активност получаваха бонус от общо ~600 танка. В първите седмици това ободри до известна степен армейците и голяма част от тях си вдигнаха активността със значителен процент 🙂 Реформата показа и друга интересна статистика - досегашните първенци, вълците, вече се бяха поотпуснали (еми то и първи да си, пак писва рано или късно 😃), а нов взвод (Дуло) излизаше на хоризонта...

На първо време, обаче, се търсеше ЕВ, тъй като това тогава даваше бонус за тренировките за сила. Наложи се да върнем украинските бонуси, но за сметка на това тръгнахме да търсим подобни от Иран. Неуспешно. ЕДЕН продължаваше да стои зад Турция и това, съвсем логично, доведе до решението на МВ да спре да се синхронизира със съюза. От военна гледна точка, най-интересното от февруари месец си беше неподчинението на армията в битките с Македония.
картинка на СоЛ, как побеждава макетата

Март месец за мен лично беше най-интересният, откакто съм в играта. По него време бях замМВ и а’МС (част от военното командване) на ЕДЕН. В спора около Турция и ЕДЕН играта беше на котка и мишка – няколко президента ни обещаха нещо, ама после като са се усетили, какво са обещали, се отметнаха. Съгласиха се да се смени СЦ на ЕДЕН, ама като разбраха, че новият е по-дипломатичен, почнаха да го баламосват и него. Народът продължаваше да губи не само търпение, но и вяра в управлението на съюза. На края референдумът си каза думата и напуснахме ЕДЕН.

По време на цялата тази гоненица си разменяхме доволно региони с Русия и Литва, което ни даде един хлебен бонус в повече и граница с иранските региони, за които така копнеехме!

Турците за първи път се оказаха в дипломатически пат седмица след плетенето на мрежи от Absfresh. Това ги принуди да си покажат зъбките. Нашите бяха вече достатъчно наточени 🙂 🙂 🙂


Не успяхме да си постигнем явните цели, но това поне извади всички карти на показ. ЕДЕН си държаха на турците, новото СЦ нямаше думата, а ние не присъствахме в ничии сметки. Приятелствата с Ирландия, Израел и Китай си останаха, но нямаше как да продължим да сме част от този съюз. След няколко дни формалности вече бяхме в координационния канал на всички “нееденски” страни, че даже и водехме приоритетите.

Цялата подготовка от вече свършилата студена война си каза думата – еБългария за пореден път подобри еРекорда за спечелини собствени битки по едно и също време, въпреки че бяхме сменили страните дни преди това!!!

Няма да изпадам в допълнителни подробности. Бяхме в ужасно трудна война на няколко фронта. Но за сметка на това имахме пълната подкрепа на новите ни съюзници. Имахме цел и всеки пуцаше с усмивка на лице. Но на управлението беше ясно, че няма как да затриеш страна, която все още има достъп до хангарите си (разбирай ресурси/бонуси). Първо турците се простиха с колониите си в Саудитска арабия и Иран. След това и гърците ги сполетя същата участ.

Тук се появиха два проблема. Първият – не знаехме, какво искаме повече – да се настаним в Египет и СА, за да фермим качествено, или да пуцаме пуйки и гърчоля до писване. Вторият – мандатът на президента беше в последните си дни; а новият президент нямаше намерение да прави нещата на своя глава. И така докато се чудим, какво искаме, времето реши вместо нас - египетските региони бяха загубени и се върнахме в изходното положение от преди няколко седмици, с разликата, че Турция и Гърция вече нямаха как да фермят.
http://battle-watcher.com/campaigns/campaign/24641

По този начин се върнахме на старата песен с пуйките. Пинг-понг войната изискваше уникални умения за надцакване на противника. Сами по себе си бяхме с една идея по-силни от турците, макар че с малко повечко танкиране (разбирай доста повече танкиране) те успяваха да ни изравнят, особено през малките часове на нощта 😃 Реалните фактори бяха съюзническата подкрепа и празниците в РЖ. Още си спомням, как се радвах, като малко момче на бонбон, за всеки един войник, който се покажеше онлайн в скайп или ирц 😃 😃 В крайна сметка предадохме еБългария цяла на следващия президент!

Характерното за февруари, март и април месеци беше голямото количество лични средства, които влязоха в държавата. Именно благодарение на тях имахме възможност да държим снабдяващ с оръжия канал отворен почти 24/7 по време на битка и да финансираме еБА по подобаващ начин.

Елфът продължи тази традиция през май. Заедно с масирано танкиране смазахме турците в периода от 8ми до 14ти май. Държахме ги ЗАТРИТИ цели пет дни. И тогава нещо стана 😢 МВ екипът забегна на некъде, заедно с президента и турците някакси се освободиха, че и ни затриха... за седем дни 😃 Късметлийската, имахме конгрес, макар и доста поорязан... за пореден път :/

За два дни отново възкръсваме и на 1ви юни сме в настъпление (добре че бяха малките дечурлига от втора частна детска да ни поведат 😃). На шести юни турците бяха останали с един регион. Щруди дойде на власт и обра славата за поредното затриване на резените нелимони. Но не успява да подобри рекорда на елфа – само го изравнява: отново само шест дни затрита Турция... не случайно и той изяде пердаха.

След това на престола се изкачва Avit0hol. В програмата си той лобира за мир с турците. Съвсем логично това и прави в първите дни от управлението си. Лошото, обаче, е че не дава алтернатива, която да замести пуцането по пуйки (макар че бих дал много злато на този, който ми посочи алтернатива на тази война 😃 е, Плато успя с въздушната атака, но на него злато не му се полага 😃 😃).

И тук стана прецедент: Бирената партия бе отново на власт! Случайно или не, народът, поведен от Пацо Великия дава сериозен отпор на вечния враг. С армия или без, значение няма, българите отново мачкаме наред 🙂 🙂 🙂

А сега малко по-обективно: основният фактор през май-юни месец беше Китай. След като се отказаха да минават през нас, те решиха да заобиколят (ей така, като за по-накратко) през Бразилия, Испания и Италия, за да достигнат сърбите. Последните, от своя страна, правеха всичко възможно да не ги пуснат първо близо до Европа, после в Европа, а накрая и до западната им граница 😃 Това доведе до спад в съюзническата щета, която получавахме, но буквално нулира щетата от турска страна. Така успяхме да обърнем хода на войната и да държим турците окупирани за почти седмица, а след това да не ги пускаме обратно на Балканите!
3. Далеч от в къщи

Най-хубавото нещо от юли месец, беше че не успяхме да загубим оригинален регион нито веднъж! Само по себе си това е уникално постижение. Причините за това, обаче, не трябва да се търсят само в свежата като репичка след отпуската си армия. И други фактори допринесоха за това, като, например, тангото на Полша и Сърбия с Хърватия и Щатите на френска и италианска сцена. Ирландия водеше вече изглеждащата като вечна война с Англия. Всичко това беше сериозна предпоставка да сме 1vs1 срещу турците, където редовно показваме, че сме с една идея по-силни!

Това ни даде възможност и да разширим далекогледа си... до така любимата ни от едно време Украйна, забила ни не просто нож в гърба, но и завъртяла го така болезнено, че после да си заслужи напълно вече четиримесечната окупация 🙂 🙂 Апогеят на военните действия е на първи август, когато и Турция и Украйна са с общо три останали региона, а всичко останало на картата е в лилаво 😛

Но както всичко хубаво, и тук нещата се усукват. В следствие на преместване на основните действия извън войната България-Турция печалбите на eRep Labs рязко спадат. България вече надделява над Турция. Завладяла е Украйна. Останала е само една държава от тристранния враг, която не е била покосена от жестоките номади. Това е Аржентина. За да можем да я атакуваме, Плато въвежда т.нар. въздушна атака специално за нас! (всъщност за себе си, но това е друг, финансов, въпрос 😃)

Елфа отново отлага покупката на така бленуваното БМВ и насочва кредитните си карти към хазната. Нужното количество хляб и валута бива събрано за отрицателно време и поредното приключение започва!

Ситуацията в Южна Америка не е особено розова. Чили са затрити от аргосите, а последните с Бразилия са си поделили континента. Само две страни имат по един регион и не участват във война – това са Уругвай и Боливия. Ние избираме Боливия, защото започва с ‘Б’ 😃 Това ще ни бъде базата след няколко дни. Атаката си я стартираме рано сутринта, когато южноамериканците вече си лягат и въпреки няколко пречки в началото, превземаме региона с краен резултат 84:15.

След това, но не без ексклузивното участие на танкистите Aexil Kong, dark3If и Таблов, защитваме започналата в 5 сутринта българско време атака на аргосите. Губим първите няколко рунда, но надеждата умира последна! След смяната на деня не им оставяме нито една точка и епопеята започва! В седем поредни битки мачкаме аргосите на тяхна почва, като само една е оспорвана (89:54). Но както вече казах, всяко хубаво нещо на края се усуква. Опиянени от напредъка в Патагония (или подкупени от някоя амазонка 😃), решаваме да си преместим столицата. Ама веднага. Отворената война с Турция (които през цялото това време са се разхождали у нас) не ни стига, ами отваряме и втора – с гърците. Проблемът, обаче не е в това. Проблемът е, че губим бонуса от ЕВ срещу аргосите. По този начин слагаме преждевременен край на приказката и начало на агонията ни. Двете войни се затварят една друга и започваме да фермим 🙁

Стоич урежда няколко бонуса от Русия; Плато въвежда тренировъчните контракти и всичко живо почва да си строи тренировъчни центрове. Ферменето потиска разочарованието от така бързо завършилата кампания в подножието на Андите, но не за дълго. Стъпил отново на краката си, народът иска тръпка.

В същото време, приятелите ни от Румъния и Хърватия са решили да направят подобна разходка... но този път на изток. Индонезийците определено не бяха доволни от това късно гости 😉 В същото време румънците бяха повече от щастливи, когато ги обявихме за ЕВ – не само мечтата на Гаро беше сбъдната, но и тяхната. Беше само въпрос на време да ги оставим без столица, което щеше да я премести някъде на Филипините – кой президент би отказал да му преместят частната резиденция на някой луксозен остров в Тихия океан...
И тук се превърнах в Стоич №2. Проследете епилога на статията тук: еБългария 2012 – военен обзор