[Мастиленият лабиринт 2] За цацата, бирата, Кирето и всичко останало

Day 1,957, 15:05 Published in Bulgaria Bulgaria by Gligobadavar

Викам на Кирето:
- Кире, една “Загорка”, три цаци и две фанти за юнаците.
Киро ми се хили зад бара и кима с глава към мен.
- Къде го мъкнеш тоя лаптоп? Да не си станал дилър?
Усмивката не слезе от лицето му. Преместих лаптопа от едната ръка в другата и тъкмо да му споделя нещо интимно за майка му, чувам зад гърба ми гласа на жена ми.
- Къде си го помъкнал тоя лаптоп по плажа?
Обърнах се към нея. Чувам зад себе си приглушения смях на Киро.
- Да, бе, Ники. Къде го мъкнеш из пясъка?
Отпред зелените очи на жена ми мятат мълнии. Киро бута бирата на бара към мен. Студът на бутилката опари гърба ми. Завъртях се рязко и тряснах компютъра на барплота.
- Още някой да ме пита къде го разнасям?
Киро се врътна към кухнята, а жена ми зяпна от учудване. Погледнах към хората на опашката след мен. Една перхидлорна пача зад мен ме гледаше с изумление.
- И ти ли ще ме питаш къде съм го помъкнал? – изревах зверски.
Тя отстъпи леко и ме погледна уплашено.
- Вас мьохтен зи?
Грабнах си бирата и цацата и се натресох на първата свободна маса. Оставих си цигарите, после скочих и си взех и лаптопа от бара. Жена ми се приближи, а очите й мятаха мълнии.
- Пак ли ще влизаш в елмаз-а? – изсъска тя.
Наместих каубойската си шапка, отпуснах се в стола и се загледах във вълните, които се разбиваха в пясъците на плажа на Кула 2 на ММЦ. Пресегнах се и лапнах една цаца. После дарих жена си с усмивка в стил, който наричах “зверски”.
- Първо научи “копи” и “пасте” и после ми търси кусури.
Тя се врътна ядосано и се изнесе към хавлиите ни на пясъка. Киро шумно въздъхна на бара и обърна внимание на следващия клиент. Не разбрах дали германката си поръча нещо. Загледах се в отдалечаващия се задник на жена ми и си спомних Вазовия герой Хаджи Ахил, който обяснявал на едно ергенче каква жена да си избере: “ Все ще е змия, синко, моли се да не е усойница”.
Синовете ми насядаха до мен и се нахвърлиха на цацата и фантата като невидели. Запалих цигара и ги огледах. Кога пораснаха тия келеши? Вече ме гонят на ръст.
Ръстовите ми издънки ометоха всичко и се затичаха към морето. Поклатих глава и отворих лаптопа.
По едно време усетих как някой се присламчва към мен. Обърнах се. Киро гледаше в лаптопа, а усмивката му не слизаше от лицето му.
- Ники, да не учиш по география на стари години, бе? К’ва е таз’ карта?
Преместих съседния стол и ми кимнах да седне.
- Не уча, Кире. Гледам картата на България.
Кирето се почеса по врата, напъна скромните си умствени ресурси и ми зададе въпроса, който очаквах.
- Тая карта е сбъркана. Истанбул и Солун се падат в България.
Засмях се от сърце. Тръснах пепелта от цигарата и сложих ръка на рамото му. Той се стресна, но усмивката ми му подейства успокояващо.
- Както би следвало да бъде, друже.
Ухилих се на питащия му поглед и се пресегнах за още една цаца. Киро премести мишката и продължи да гледа с оцъклен поглед.
- Ама и Добруджа е наша.
Поклатих глава, бутнах шапката си назад и се вгледах във вълните. После преместих поглед на юг.
- С нами Бог.
Киро се взираше втренчено в екрана и едва промълви:
- Амин.

За шаут:
[Мастиленият лабиринт 2] За цацата, бирата, Кирето и всичко останало
http://www.erepublik.com/en/article/-2-1-2237382/1/20