Join the new world

Доктор Радева отпи блажено от любимия си коктейл „Трикольор” с маслинка и се облегна удобно на белия стол. Животът около капанчето кипеше, но не – тя беше в така мечтания отпуск.
„Ето това е живот!” – помисли си тя и разбърка ледените сфери в коктейла. Те приличаха на чудновати планети от незнайни светове.
Заблеяна в копнежи за бъдещото море, докторката изпусна мобилния си на плочките.
Съседът й по маса – мъж на средна възраст, с тъмни рефлексни очила и безупречен черен костюм се наведе и й го подаде.
- Доктор Ра-де-ва? – с приятен баритон попита чужденецът.- Още едно питие?
- Кой си ти, че ще ме черпиш? – подозрително отсече дамата.
- Извинете. – не се представих. Агент Молдър, ФБР.

Х х х

Плик и Плок, известни трафиканти на галактически отпадъци, се носеха весело в летящата си чиния. Трябвашие да намерят планета, където да изсипят опасния товар.
„ И да не сте се върнали пълни!” – беше им наредил шефът Гръмглук.
- Ето –виж! Тази е синичка и дори с атмосфера! – посочи Плок с трипръстата си ръка, бутайки няколко лоста, без да иска.
- По-полека! Губя управление! - изписка Плок.
Те стремително се носеха през атмосферата и се натресоха в някаква планина. Тръстерите жално изпищяха, съхранявайки живота им, но не и целостта на кораба...

Х х х

Лико Брадата седеше до клатещата си масичка в малкото си дворче. Село Антон притихваше в нахлуващия здрач. Някъде излайваше куче, чуваха се звънците на прибиращите се овце.
Внезапно нещо блесна в небето, проряза като нож дърветата над водопада и се стовари в местността „Въртопа.”
„ Туй е дело само на военните!” – рече си Лико.
Въоръжен с много кураж и половин бутилка домашна ракия, той се насочи към мястото на взрива.
Брадата с изумление си почеса брадата, когато видя странната гледка. От нещо като хеликоптер, две зелени човечета изваждаха контейнери и ги изсипваха в реката.
- Шовешета! К”во праите? Я елате да пийнем! – изфъфли Лико.
За негов ужас шовешетата наистина го разбраха и го последваха.

Х х х

Плок първи надигна бутилката, която му подаваше аборигенът.
- Трябва да се уважават традициите! – рече назидателно той на брат си.
- Уха! Отлично питие – не като нашия Джиг-клав!- оцени напитката Плик.
Седнали на странните трикраки столчета, извънземните опитаха и от т.нар. „шоп-ска-са-ла-ла-та” или каквото беше там.
- Шовешета, от дека идете? – попита човекът.Транслаторът не преведе.
- Изгубени ми се видите, а? Е, ня-я-ма ни-ищо! Айде наздраве!
Плок помириса алкохола. „Хрх, може да послужи за гориво.”- предаде телепатично на брат си, като му намигна .
Нямаше нужда да търсят къде дивакът прави вълшебното питие. Той сам с въодушевление им показа примитивния казан и буренцата.

Х х х

На сутринта Лико се събуди с обичайния махмурлук. От зелените човечета нямаше и следа. Но също така я нямаше и ракийката.
Селянинът се тюхкаше и викаше.
- М.....а им на тия шовешета! Ще ги науча аз!

Х х х

Доктор Радева се правеше на заслушана в обясненията на американеца.
- Нашите служби установиха взрив на небесен обект и токсичен разлив, близо до селото ...Ан-тон- сричаше Молдър.- Смятаме, че там се е забила летяща чиния.
- Извинете, Вие да не сте актьор? – прекъсна го провокативно докторката, търсеща скрити камери.
- Не, аз съм ....истинският Молдър. Дейвид Духовни пасти да яде. Трябва да идем и да уточним параметрите и естеството на разлива.
- И как ще стане това без уреди? – иронично подметна Радева.
- Ето ги- в куфарчето ми. Портативни.Както предполагате, акцията е секретна, с благословията на Б.Б.
- А на папата?
„Сбогом, моренце!” – помисли си докторката.

Х х х

„Има чейне, нема кратуна!”- тъй викаха селяните от Антон за Лико Брадата.
Въпреки това, Радева и Молдър бяха заведени от въпросната особа на мястото на катастрофата, с цената на доста охкания и изгорени калории.
НЛО нямаше, но езерцето над каптажа бе .... изумруденозелено. За докторката бе облекчение, че апаратурата е позната, макар мащаб 1:20 спрямо българската. Тя извади епруветка и я потопи във водите, а после вещо я постави във спектрофотометъра под зорките очи на агента и ракиофила.
На малкия екран имаше цялата Менделеева таблица, но също и съвсем непознати елементи в отрадна концентрация.
- Е? – попитаха дружно лаиците.
- Еми... не знам. –въздъхна хубавицата.- тия непознати елементи може да имат непознати въздействия.
- Ами...след каптажа? – прошепна Молдър. Апаратът жужеше, сътворявайки присъдата.
- Ужас! И там има!
- И сега- к”во? Може ли да пия вода? – попита Лико.Не му отговориха.
- Ами от кладенеца на двора? Или чешмата до Базиликата поне?
- Не! Никаква вода! Забранявам! – отсече Радева.

Х х х

За изненада на Молдър, селяните бяха отзивчиви. Разливът бе ограден с колчета и ленти, а две водоноски се кипреха насред мегдана недокоснати.
За сметка на това два камиона с бира бяха раздадени до края на деня.
Радева на трапезата бе гвоздеят на вечерта. Тя разказваше смешни случки от своята биография.
Агентът на ФБР си помисли колко е непринуден този народ, въпреки очевидната немотия. Молдър проследи с поглед една звезда, която наедряваше и накрая се насочи над водопада. Този път не катастрофира.
- Бързо! Пак идат! – задърпа той ръкава на Радева.
- Кои?
- Абе- кои? Тръгвай, де!
Те се забързаха към склона, но после забавиха ход от стръмнината...

Х х х

Зелените човечета! За тях Лико Брадата разправяше какви ли не лакърдии. Никой не вярваше в тях, освен малката осемгодишна Анита.
Когато съгледа падащата звезда, момиченцето обу сандалките си, прехвърли се през прозореца и се затича след падащата звезда на джуджетата.Какво ли да си пожелае от тях?
Когато стигна до полянката, там вече беше кацнала стъклената им къщичка. Две джуджета пренасяха сребристи контейнери и ги изсипваха в езерото. Какво ли е това? Вълшебна отвара?
Анита потопи ръце в изумрудената течност. В началото не се случи нищо. Тя седна на тревата. Откъде дойде тази умора? После пристигна мракът...

Х х х

Молдър спря, за да си поеме дъх и извади пистолета си. Радева го застигна, но не можеше да каже нищо, изплезила език.
Поляната бе така осветена от светлините на летящата чиния, че можеше да се види и карфица. Двамата извънземни продължаваха да се качват и слизат по рампата, пренасяйки контейнерите. Но не това направи впечатление на Радева. Тя съгледа малката неподвижна фигурка до езерото и започна да се промъква към нея.
От другата страна Молдър изненада извънземните.
- Горе ръцете! – извика той, макар да не бе сигурен дали ще го разберат.
Зелените контрабандисти се стреснаха, но после насочиха оръжия към смелчагата.
Молдър усети как се парализира.
Тогава от сенките се появи Лико, хванал здраво овчарската си гега.
- А-а-а! Паднахте ли ми? Дека ми крадете ракията! – извика той, след като ги беше халосал по кратуните.
С общи усилия бандитите бяха завързани, но момиченцето бе все така в несвяст.
- Влошава се! Наистина не знам какво да правя!- извика докторката отчаяно...
Те не видяха огромния космически кораб, надвиснал над главите им.

Х х х

В стълб светлина от извънземния кораб се появиха сиви същества, около 2 метра. С огромните си очи те огледаха местността.
Земляните останаха все така неподвижни.
Двама извънземни докоснаха с някакъв апарат челата на бандитите и им поставиха светещи белезници на ръцете и краката.
- Галактическа полиция! – чу се глас в главите на Радева и Молдър.- Благодарим за съдействието!
Телата на зелените заплуваха във въздуха към кораба, съпроводени от своите пазачи.
Други от сивите се хванаха за ръце на брега на езерцето и...запяха. Кристалната песен бе толкова хубава, че Радева я оприличи на питие от най-висока марка. Но по-важното е, че водата стана отново бистра.
По незнаен начин руините на пречиствателната станция от времето на соца бяха ремонтирани и станцията заработи като нова.
- Стойте! Тук има дете! – извика докторката.
Една от извънземните коленичи и нежно постави призрачните си ръце на слепоочията на момичето.

Х х х

Анита отвори сините си очи и целуна ръката на извънземната. Изненадана, чужденката впери поглед в малката и й каза нещо. Анита отговори. После щастливо се засмя и я прегърна.
- Те искат да отида с тях.- каза момиченцето, гледайки Радева.- Там има други звездни деца, като мен.- добави то, сякаш предаваше мислите на галактическата гостенка.
Молдър гледаше как извънземната държи за ръка Анита и заедно потъват в светлината. В последния момент малката се обърна и им помаха....

Х х х

Няколко коли с журналисти, полицаи и екозащитници пристигнаха на следния ден. За съжаление нямаше нито токсичен разлив, нито пострадали. За цвят решиха да интервюират чешита на селото.
- Какво? Вода ли? Доктор Радева ми е забранила да пия вода!

Х х х

Доктор Радева киснеше в любимото си капанче с бели столове и маси. В коктейла й плаваха ледени сфери, наподобяващи планети. Що за сравнение?
Губеха й се няколко дни, но това не беше необичайно.
На масата до нея седеше мъж с тъмни очила, който отпиваше бавно бира.
„Аматьор!”- помисли си Радева.
Молдър се усмихна, остави бакшиш и стана, закопчавайки палтото си.
Докторката имаше чувството, че го е виждала някъде. Отново хвърли поглед към питието си. На сферите лед имаше надпис, който се стопяваше неудържимо:
„За особени заслуги към галактиката”.