Емиграцията - принуда или избор

Day 2,768, 10:35 • Published in Bulgaria Bulgaria • by rsmafia

Здравейте приятели,

Нека на горния въпрос всеки си отговори със своя си отговор.
Пиша тази статия от гледна точка на човек, пред който никога не е стояла дилемата да емигрирам или да не емигрирам.

Малко музикален фон преди това цък



Нека да започнем със самия смисъл на думата ЕМИГРАЦИЯ - доброволно или принудително преселване в чужда страна. Причините за напускане на родната страна са разнородни, но основните са икономически, военни, климатични, образователни, религиозни, политически, дори и криминални.

Може би единствения неоспорим успех, който постигнахме за последните 25 години и за който няма да има спор е свободното движение на хора в рамките на ЕС и това е едно от малкото неща, заради което хората все още вярват, че ЕС има бъдеще. През това време повече от 2млн българи напуснаха родината, за да търсят своето щастие и препитание по света.

Голяма част от най-добрите ни абитуриенти кандидатстват в чужди университети - след китайците, руснаците и австрийците, българите сега са четвъртата по численост чуждестранна студентска общност в Германия. И въпреки че повечето от тях възнамеряват да се върнат и да се реализират в България, прилагането на този план на практика често се оказва сложно и невъзможно. Малко вероятно е хората, които напускат родината си на млади години, да оставят „уредените” държави в които се намират и нашата действителност да ги върне обратно у дома.

Другата, може би основна част от българските емигранти са т.н икономически емигранти. Обикновено когато се спомене думата емиграция в хората възникват негативни чувства и асоциации. В страните, от които напускат хора, се говори за това как “нацията се стопява” и “изтичат мозъци”. В страните, в които хората мигрират, се появяват твърдения, че емиграцията отнема работните места на местните хора, че емигрантите увеличават престъпността и пр. В повечето случаи тези твърдения са необосновани и прикриват по-скоро вътрешни проблеми на съответната държава, защото винаги е по-лесно да обвиниш тези, които напускат или тези, които пристигат в страната за някакъв проблем вместо да положиш усилия да се справиш с причините за него. Докато страната ни е бедна, процесът на миграция ще бъде насочен по-скоро навън, към емиграция на български граждани в по-напреднали страни. Това не е непременно негативно развитие, тъй като чрез емиграцията тези хора получават много умения, които после евентуално могат да приложат в България /при наличие на подходящи условия/ и да подпомогнат нейното развитие. Емигрантите също така изпращат на своите роднини значителни средства, което е един от големите потоци на пари към страната.

В крайна сметка, всеки прави своя избор въз основа на потребностите и ценностите си. Пътя навън и реализацията в чужбина не е лек. Само този който го е извървял знае какво му е струвало всичко това.
Накрая в мен неусетно се надигат няколко въпроса:
- в крайна сметка, човек може ли да е щастлив(лично аз разглеждам щастието като духовно състояние) далеч от род и родина, може ли роба да бъде щастлив, да роба защото май всички се кланяме на парите - елементарно, но вярно;
- кое е по важно, Родината или личното оцеляване, преуспяване или и двете;
- как да станат нещата да се оправят, след като младите,знаещите и можещите ги няма?

Желая Ви на всички успех, където и да сте, каквото и да правите– „Нека силата бъде с вас!”