Join the new world

Покрай Таблов и Мастиленият лабиринт се подсетих колко добри разказвачи имахме във времето, чиито статии се четяха на един дъх и с нетърпение очаквахме следващите им.
Да ви припомня, а по-младите да ги запозная с dimitar_kostov, който с такава лекота пресъздаваше истории, свързани с еСъбития и играчи, че сме се заливали от смях докато го четем. Ще си позволя да копирам негови статии, за да станат достояние на всички ви, които все още не сте изгубили интерес към еПресата.


КАК ДА СЕ ТЕРМИНИРАМ САМ В МЛАДША ВЪЗРАСТ...

Day 887, 05:45

...– наръчник за роботи с дата на производство след ден 850

Понеже напоследък е модерно бебетата да минават транзитно през играта, т.е. средната продължителност на живота им е в рамките на 1-7 дни, започвам сериозно да се тревожа, че в еБългария вилнее тежка чума. Чак се чудя ментор ли съм, или погребален агент. Аха да дадеш акъл на нов потребител и си го зачислиш да го дундуркаш – пък той мъртвороден. Затова предлагам универсална методология за естествен /къде насилствено-изкуствен/ подбор на бебета, която включва разработки и похвати в зависимост от категоризирани целеви групи. Структурата е, както следва:

1.В случай че в първите дни от регистрацията си новакът е хипер-мега-ултра активен, дразни ментора си и околните с превъзбудено поведение и множество въпроси, същият се зачислява на Гарабеда, който се задължава лично да отговаря безпрекословно на всяко отправено му запитване от трибуната на „Народно дело”. Последното се явява административно-наказателна отговорност за законодателната му инициатива от близкото минало.

2.При положение че новоизлюпеният проявява желание и умствен капацитет да натиска два цветни бутона ежедневно, с което демонстрира задълбочено разбиране върху философията на играта, съответният ментор следва да изпраща на старателния потребител визуална награда за всяко логване в сайта и осъществяване на ежедневните дейности. Описаното по-горе стимулиране включва тежка форма на графична силиконова голота с Лана като главно действащо лице, с което ще се поддържа интензитетът и активността на прохождащото население.

3.Ако пеленачето е некомуникативно, реагира гневно и агресивно-махленски на менторските наставления, трайно има аватар на сив индивид в сянка или носи потребителско име от сорта на „4eReN GaZ”, се включва в терминираща програма по избор:

- командирова се в затънтен регион без болница, след което му се обещава бонус за 10 битки дневно;

- записва се в членския състав на Синия алианс, след което бива баннат за мултиакаунтинг и цялостен принос;

- бива подведен да дари финансовия си ресурс в полза на БНБ, след което му се обяснява, че тревожното предупреждение на Платон за опасност от starving всъщност е целебен глад за пречистване на еГражданина под ниво 10.

В случай че предложението ми намери почва в двора на Министерството на младежта, изразявам готовност да разработя помагалото „Как да се терминирам сам в младша възраст – наръчник за роботи с дата на производство след ден 850”, което ще съдържа безценни съвети за мъртви души.

Горното написах изцяло в момент на безделие и всеопрощаващ мързел, без стремеж да засегна когото и да било от споменатите. Просто словесен Франкенщайн от лица и актуални събития 😁)

Източник: http://www.erepublik.com/en/article/-1-1320903/1/20


СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА

Day 888, 06:57

Довчера кандидат за народен представител с костюм и вратовръзка, днес – шофьор на танк в Калининград. Било същото като биатлон с консерви, отегчено сподели с мен вуйчо ми, който е дългогодишен водач на ТИР, очевидно имайки предвид, че управлява по-сложното съоръжение от двама ни. Също така пренебрежително отбеляза, че за изборното фиаско съм си виновен сам: трябвало да го оставя да упражни мотивиращо насилие спрямо електоралните единици с епидермален тен в многомандатния ми избирателен район и сега оня с гръмкото синдикално име нямало да има 100 гласа. Ама аз не…манифести, платформи, апели. Двата вота за мен вуйчо успял да ги пусне, докато ония серсеми от избирателната секция нагъвали сандвичи с изтекъл срок на годност, да не съм си мислел, че има случайни работи на тоя свят. Ама то така било по-добре, щял съм да науча занаят. Като свърши войната, можело да се развивам като тенекеджия. Също недоумявал защо отрядът ни се казвал „Акулите”, при условие че той танк не бил виждал да плава. Да не съм забравел да си напиша завещанието. В последното има резон, поради което:


еЗавещание

1.Личното ми оръжие Q1 завещавам на Garabeda. Предварително се извинявам, че нямам средства за патрони. С много труд, лишения и глад съм заделил от насъщния за един в цевта, който за нуждите на настоящото се явява напълно достатъчен.

P.S. znaesh.si.rabotata.pull.the.trigger.yes

2.Костюмът ми от абитуриентската (бидейки единствен), без ризата на гърба ми, оставям на Empiree. Все ми е едно какво ще го прави, но настоявам да ползва вратовръзката по предназначение – с щампован върху нея Чубака е, тогава вече Мики Маус не беше популярен. Да я носи само на парламентарен контрол. Указания: да се пере в хладка вода, без белина.

3.Ризата по т. 2 свалям и харизвам на бившия ми работодател, с пожелания да е все така щедър.

4.Ликвидните ми финансови активи, равняващи се на 4.07 /четири рубли и седем копейки/ да се разпределят на равни анюитетни вноски между всичките ми кредитори: Топлофикация, ВиК, ДСК, ОББ, кръчма „При кмета”.

5.На бъдещата ми съпруга, с огромно облекчение – НИЩО.

Да се приведе в изпълнение след логаута ми.


P.P.S. Горното отново с дружеска карикатурна закачка и откровено без грам негативизъм към цитираните люде😁)

Източник: http://www.erepublik.com/en/article/-1-1323107/1/20



АКУЛСКИ ДНЕВНИК ПО МАДЖАРСКИ

Day 890, 12:28

Кечкемет, Унгария
27.04.2010 1400 GMT


Залегнали в люцерната под жаркото маджарско слънце, с Бостъна сме завардили шосе № 441, на 10 км на север от Кечкемет. Не съм ял нищо от 3 дни, аверът ми – от седмица. Твърди, че дори имал халюцинации, понеже всяка сутрин в палатката му влизал някакъв древногръцки идиот в тога и надлежно му обяснявал, че ако не се храни редовно, в крайна сметка неизбежно ще умре. Облегнал се удобно на карабината си, наблюдавам как колегата ми опразва манерката наекс, след което придърпва един напечен камък и с блага физиономия го полага върху корема си – водата и тежестта създавали усещане за ситост. В отряда не знаем как се е снабдил с този прякор – според едни преди войната живял известно време в Бостън, други твърдят, че всъщност имал бостан с карпузи в Пловдивско. Прикрити в гъстата трева, позицията ни на хълма дава изглед към пътя и равнината като на длан. Приближавам окуляра на оптичния мерник на първокачествената си пушка – Ремингтън М24, калибър 7.62 и оглеждам шосето към хоризонта. При всички случаи е по-добре от танка, въпреки че целодневната засада все повече ни доскучава. Имаме проблем и с точното установяване на местоположението ни, тъй като на Бостъна снощи му свършила хартията за цигари и изпушил картата. Припряно поставям патрон и издърпвам затвора, от което Бостъна от изненада почти глътва клечката за зъби, пропълзява до мен и прошепва, повдигайки бинокъла:
- Идва ли?
- Да.
- Не стреляй към дерето, щото Гарабеда имал лозе там и обичал да бере лично, да не стане неволен импийчмънт.
Усмихвам се при имагинерната визуализация на шегата на спътника ми и се прицелвам:
- Разстояние?
- 500 метра и приближава.
Обирам меко спусъка и затаявам дъх, следейки бързо носещият се военен джип по шосето. Засичам разстоянието с равноускорителното движение и възпроизвеждам изстрел на около 50 метра пред обекта.
- Потвърди изстрела.
- Потвърждавам.
За един напрегнат момент и двамата наблюдаваме как превозното средство продължава движението си, след което Бостъна констатира:
- Пропуснал си, изнасяме се – след което допълва по полевата радиостанция – База, изтървахме СТАНКО СТОМАНОВ.
- Добре че му цензурираха вестника, в противен случай представяш ли си какво щеше да пише утре по тоя повод? 😁)

Източник: http://www.erepublik.com/en/article/-1-1327321/1/20


МАЛКА СПРЕТНАТА КЪЩУРКА

Day 891, 13:36

Наскоро закупих еЖилище Q1 с ипотечен кредит. Не че имах нужда от заема, просто данъчните не ми хващат вяра на декларираните обстоятелства, че при важни поводи в моето житие намирам злато по картинка. Вероятно съм укривал доходи от приходната администрация, евентуално - бил съм иманяр. Ето защо реших да си спестя потенциални неволи с държавната власт и с цел обосноваване на дохода при бъдещ одит, посетих най-близкия банков клон на Емпайър&СъпортМултак Банк. Във фоайето ме посреща гадна прегърбена охранка в плащеница, който индивид съскащо ми прошепва, че силна тъмната страна е. Оглеждам взискателно гишетата и се отправям към служителката с най-големи облигациции. Лична карта. Не, нямам пет реда зъби, просто на снимката на документа за самоличност има усмихната акула в униформа вследствие на поредния проектозакон за експириънс, гласуван на тестис /б.а. - цензурата моя/ от 3 дузини народнопредставителни единици за добив на вълна.

- Какъв ще е размерът на искания кредит, г-н ефрейтор?
- Лейтенант – поправям с кисела гримаса – лейтенант Костов. Двеста еЛева.
- Извинете, не ви различавам звездичките и лентичките на табелките на раменете. А какво ще предложите на банката за обезпечение? Залог върху влог, залог върху трудово възнаграждение, ипотека върху имот?
- Целта на кредита е покупка на жилище, което да ипотекирам. Желаният от мен апартамент се намира на мансарден етаж в първокачествена кооперация, стар монолит, находяща се в покрайнините на Варна, близо до индустриалната зона.
- И защо смятате, че банката ще Ви отпусне заем в подобен огромен размер, при условие че имотът, който предлагате за обезпечение, е амортизиран, енергийно неефективен и разположен в неатрактивна локация? – въздъхва уморено и отегчено девойката, отпускайки се трупно в стола си, в потрес от поредния военен кретен.
- Защото съм на калкан с Гарабеда. От моята покривна амбразура се вижда неговата веранда. Разстоянието е около 30 метра, изложението е южно, няма вятър. Не на последно място, притежавам бойна карабина с оптичен мерник, с която боравя крайно задоволително. Сещате ли се…Гарабеда? Фидел? Ел президенте? Не може да не сте видели новия му билборд, на който е елегантно и лежерно полегнал върху трибагреника. Всъщност, може ли да говоря с шефа Ви?

Източник: http://www.erepublik.com/en/article/-1-1329334/1/20

МОТИВАЦИОННО ПИСМО

Day 901, 09:48
•
Published in Bulgaria Bulgaria
•

„Уважаеми господин управител на „2 ToPki PoD ElHaTa Wellness 911+”,

Позволявам си да сложа на вниманието Ви скромната ми кандидатура за свободната в представляваното от Вас дружество позиция „хигиенист”, овакантена тъй нагло и без мисъл за работодателя от преждезаемащия длъжността поради внезапна и нелепа негова кончина от недояждане, вследствие крайна бедност /б.а. – за повече подробности вж. Платон/. Считам се квалифициран за работата, тъй като съм снабден с над тридесет мултак дипломи за висше образование, аватарите на които задоволително приличат на мен. Трудовият ми стаж включва прочистване на всякакви неудобни и непривични за средата на реципиращия реакционни елементи, с минимум разход на амуниции, наричани по-долу с кодовата дума „препарат”. В случай че бъда одобрен по документи и е налице необходимост да демонстрирам цитираните умения, съм готов да онагледя способностите си в удобно за Вас време. За нуждите на показното занятие ще използвам свой „препарат”.

С уважение,
лейт. Д. Костов”


- Отлична автобиография, компанията ни определено се нуждае от служители като Вас, г-н Костов – отбелязва със задоволство Шефът, потъвайки безметежно в кожения си стол. – Заповядайте, седнете, вземете си лукче. Трябваше да си оставите калъфа на портиера, какво носите вътре впрочем?
- Цигулка – изсъсквам сухо. Постъпателно осъзнавам, че Шефът сякаш е изпаднал в заблуждение по отношение на „хигиенизацията”, в която специализирам.
- О, редом с другите Ви таланти сте и музикант? Какво свирите предимно?
- Изцяло траурна музика, най-вече по сватби – допълвам лаконично, изпълнен с досада, че се налага да пояснявам, докато бузата на Шефа се издува от погълнатия топчест ментов бонбон. Е сега, ако го изпукам с приклада…
- Въпреки че съм очарован от придобитата от Вас квалификация, мога ли все пак да попитам как виждате армейската си кариера, пречупена през призмата на нашата фирма за подаръци? – лукчето минава със засмукване към другата буза, - Все пак, цял живот сте бил военен, какво Ви тласка към цивилния производствен живот?
- Нека кажем, че съм леко раздразнен от обстоятелството, че напоследък заповедите закъсняват. Навярно ги разнасят с пощенски гълъби, което обяснява защо румънците засилено отглеждат соколи. Не мога да не отбележа, че в това отношение Гарабеда с мед да го намажеш – знаеше как се ползува интернет като средство за масово осведомяване на военнослужещите.
- След като го споменахте, виждам, че имате референция от бившия президент на еБългария. Да не сте му роднина? – изумява се Шефът.
- Не, той е истински доволен, че устремът на моята траекторална перцепция се размина със седалището и адреса на управление на мисловната му дейност по време на гроздобер. Поради внезапен вятър „препаратът” не породи очакваното действие. Все пак, да Ви успокоя, подобни несъответствия ми се случват рядко.
- Какво е очакваното от Вас възнаграждение? – наостря се Шефът.
- Трудът, който полагам, е изцяло доброволен, просто нямам търпение да бъда безсрамно експлоатиран.
- Нает сте, бихте ли почистил първо моя кабинет?

Източник: http://www.erepublik.com/en/article/-1-1358875/1/20


СИЛНАТА СТРУЯ НА СВОБОДНОТО СЛОВО

Day 909, 14:30

Лиаонинг, Сърбия

С Бостъна цъкаме на вързано четворка бридж-белот в приземието на малка задимена кръчма нейде из Североизточна Азия. За да попълним карето, ползваме два полски сурогатни мултака, чийто първоначален капитал все още не е усвоен за проправителствени цели, респективно сме с очаквания за бързо забогатяване до края на играта. За съжаление нямаме истински карти, понеже Бостъна изпуши и тях, след като му свърши резервът от цигарена хартия, манифактуриран от геополитическата карта по време на снайперисткото фиаско в Унгария. Заниманието ни изисква максимална концентрация, тъй като раздаваме от имагинерно тесте, а всеки си помни взятките наум.
- Терца – обявява равнодушно Бостъна, след което с отмерен жест тегли въздух от дланта си и го хвърля в средата на масата. Нищото пада тежко в центъра на малката ни компания, а полският пич цака, защото нямал спатия.
- Чу ли за Пепелянков? – пита ортакът ми през зъби, като поглежда с подозрение към поляците, – Забранили му да влиза в румънския пъб.
- А? Каква е мотивната част на ограничителната заповед?
- Не мога да чета – отбелязва с гордост Бостъна, - ама не ги кефел. Мисля, че скоро и теб ще те изтъркат с гумичката като прикрит реакционер и империалистически драскач. Освен това си позволяваш да държиш 3 злато на влог, а у хърватско занаятчийството процъфтява, на хората им требе всичкият наличен материал. Ще ти затворят и вестничето, и устата, а химикалката ти ще национализират заради златния писец…

Обявявам "всичко коз" и се замислям за секунда. Дори и да ми отнемат перото, не могат да ме озаптят да пия вода. А после, държейки бъдещето на еБългария в ей тия две ръце, пак ще им рисувам по фасадите с водния пистолет.

Източник: http://www.erepublik.com/en/article/-1-1372260/1/20


КРАЙРЕЧНА ЖИВОПИС

Day 923, 07:41

31.05.2010, 1350 GMT
Русе, България

Пълнител, шомпол, капак, пружина, рама, затвор, газова тръбичка. Осем секунди. Обратно и отново. Тежката кубинка на Бостъна в див нервен туземски ритъм мачка отрудения паркет, докато треперещите му ръце сглобяват и разглобяват личния му АК-47 в низ от еднообразни повтаряеми движения. Едри капки пот се стичат по челото на сътрапезника ми, устните му - пресъхнали и напукани, нашепват неразбираеми слова, сливащи се в кротък и нежен напев, от който ми се приспива. Отпуснат на стола до Бостъна, ям фунийка ванилов сладолед с ягоди, погледът ми се рее безцелно из бара, като от време на време съзерцавам Дунава през отворения прозорец. В крайречното заведение цари пълна хармония, десетина бездействащи войници играят карти по сепаретата, а барманът дори не полага усилия да се държи буден. Внезапно ботушът на Бостъна замръзва, във въздуха отеква камбанното ехо на въвеждане на патрон в цевта и тишината ни сграбчва в безмълвната си хватка. Погледът на другаря ми става стъклен, вената на челото му спира да пулсира, а пространството замира в напрегнато безвремие. Като на забавен каданс наблюдавам как Бостъна обръща масата, кашира се с плавна и отработена маневра, след което открива безпощаден и всеопрощаващ автоматичен огън по всичко и всички в помещението. Гилзите се леят от патронника като пръски от планински ручей, а ромонът на автомата запълва празното ми съзнание. Трески, стъкла, пръст и мазилка се сблъскват в пъстроцветна феерия, а Бостъна като полудял магьосник ги люшка в безумен танц с отмерени откоси. От гърлото му се разнася чутовен крясък, след което презарежда и се концентрира върху бара. Стотици бутилки алкохол избухват в красива заря, а съдържанието им се изсипва в стихиен порой в задимения въздух. Баси красотата, си мисля, докато доизяждам фунийката, ама дано пожали поне мастиката, че тия дни е жежко. Картечният огън замира с внезапен стон, след което едвам долавям тънкия ненатрапчив звук от изваден шплент на граната и западната стена избухва в дъжд от тухли четворка. С налуден поглед на дете пироман Бостъна освобождава празния пълнител и поставя нов. Лежерно впервам поглед в новоразкритата панорама: през липсващия зид се разгръща величествена природна гледка, включваща плавателна река, заник слънце, буйна растителност и ято чайки в синевата. Епиц.
- Мама ви авиационна – изсъсква Бостъна към белите птици, – и в бойна формация ми захождате!
Автоматът отново започва своята соната в небесната шир, а чайките правят хаотични виражи в опит да запазят правото си на съществуване. Плувнал в пот, Бостъна се строполява до мен на стола и изпуска оръжието на земята.
- Impressive fight, captain – отбелязвам лаконично и присвивам очи под жаркото слънце.
- Трябва да убия някого – изплаква Бостъна, - вече трети ден няма война. И то понеже президентът ни е станал пацифист, будист, непукист или не знам какъв там –ист. За какво мислиш съм влезнал в армията?
- Щото обичаш да носиш зелено? – осмелявам се да предположа, - не бе, приятел, просто геополитическата ситуация в момента е такава.
С кръвнишки взор Бостъна сграбчва от масата армейския вестник и изсъсква:
- Отивам до едно място.
Проследявам го как излиза през липсващата стена към китните ароматни люляци с мек вестник под мишница – горд български военнослужещ, готов да освободи напрежението.