Вида и Ружа
teroBG
През мрачните години на робството младежта с радост очаквала празника на манастирчето Свети Стефан. Разположено на дългата тераса, с поглед към Рупите, манастирчето цял ден се огласяло от звучните български песни и хора. Тук била и Вида, най-хубавата между девойките. Тя очаквала с радост да се срещне със своя любим, наскоро избягал при хайдутите, подгонен от турците.
Вече редица години на събора присъствали и турски младежи, но не като господари, а като прилежни гости. Тази година на събора бил и синът на турския чифликчия, който не изпускал Вида от погледа си. Стройният и напет момък с поглед горд и набучен с оръжия пояс, който водел хорото, бил любимият на Вида. До него играела Вида, щастлива, че пак са заедно. Песните на хорото им пълнели долините и се носели към чистите върхове на Рила. Денят неусетно минал. С мъка се разделила Вида със своя любим. Поели всеки по своя път - тя по криволичещата пътека надолу със своите дружки, а той със своите другари към хайдушките убежища в планината.
Грозна мисъл се родила в ревнивото сърце на турчина. Заедно с придружаващите го турски младежи зачакали Вида и нейните другарки на един от удобните за засада завой и се опитал да посегне на честта й. С мъка се освободила Вида от нечистите ръце на турчина и успяла да се освободи от тях, като се хвърлила в пропастта. Така оставила за поколенията името на гроба си Видина дупка.
Не останало безнаказано това турско своеволие. Научил за трагичната смърт на Вида, нейният любим с дни стоял на над гроба й. Той искал час по-скоро да отмъсти, но войводата замислил двойно отмъщение. Най-напред поискал от бащата на турския младеж, чифликчия, който ограбвал труда на бедните селяни, голям откуп за сина му, а след това взел и главата и на сина му.
Подобна е съдбата и на българската девойка Ружа.
От ранна пролет до късна есен тя е байрактар на хайдушката дружина, чийто войвода е нейният любим. През зимните месеци тайно се връщала в селото. Забелязана и подгонена от турците, тя побягнала към манастирчето, хайдушко свърталище. Застигнали я турците и за да не падне жива в ръцете им тя се хвърлила от високата скала, която хората наричат Ружина скала.
Още много красиви българки предпочели смъртта пред поруганието са дали имената си на различни местности в нашия край - Недова ливада, зад Обесен камък, Петруана над Сапарево, Кинини ливади във Верила, Лозана над Овчарци, Здравкин гроб западно от Сапарева баня, както и Горица, за която ще разкажем по-нататък и др.
Васил Коритаров
Comments
first
http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2528140/1/20 съб/вот 24/8ще се радвам да ми разгледате и моя вестник
🙂
k
K
o7
Много смелост и сила има и в тогавашните български девойки, вярвам, че такива ще бъдат и за вбъдеще!
Благодаря за историите!
о7
o7
18/28
аха.
k
op
🙂
браво за статията
о7
🙂
o7
Моите компании и видовете работа http://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2530895/1/20
30/30
Хубава статия!
в31 За мисията. Статия 2. Моля за коментари и благодаря.
http://www.erepublik.com/bg/article/-2-31-2531157/1/20
o/
o7
V
o/
v
v+s
o/
+1
rwrwRWRFQ
sub 34
+!