Баба Тонка – Майка на безстрашието

Day 2,686, 12:02 • Published in Bulgaria Albania • by lqto

На 27 март 2015 г. се навършват 122 години от кончината на Баба Тонка. Но споменът за тази изключителна жена я прави безсмъртна в съзнанието на българите. Поколение след поколение я преоткриваме като историческа личност с биография, белязана от една голяма идея за България – идея за безстрашие, за липса на отчаяние, за борбеност и жертвеност в името на свободата на родината. Днес в България някак навикнахме да сме недоволни, да се оплакваме, да се страхуваме, да се извиняваме с обстоятелствата около нас, без да имаме куража да ги променяме. Без да вярваме, че нещо зависи от нас. Днес повече от всякога се нуждаем от исторически образци – не толкова за преклонение и почитание към минал героизъм, колкото като опорност за това как се прави история и как се възпитават и отстояват идеи.

Именно в тази посока е идеята на Ваклуш Толев за честване на Ден и изграждане на Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи. Наред с основателя на българската държава хан Аспарух, цар Борис I, който приобщава страната ни към християнската цивилизация, и Васил Левски, апостола на българската свобода, Ваклуш Толев поставя и Баба Тонка, която нарича Майка на безстрашието. Ето какво казва той за тази достойна българка:

Баба Тонка – Майката на безстрашието

Баба Тонка е утроба и гръд на България. Тя, майката на България, има куража да живее за свобода и точно на това учи тези, които ражда, и онези, които подслонява!
Когато тази велика майка ражда децата си, ги води на опело – на реквиема на българската история – там ги кръщава с безпощадността на бeзcтрашието си: чака ви смърт за свобода!

Баба Тонка прави гробница, от която се възкръсва!

Майката, разбира се, никога не може да иска смърт, тя – утробното начало на живота, не може да въстане срещу себе си! И едва ли някой може да характеризира тайната на Мировата майка и едва ли би лишил майката на един народ от нейната Мирова присъственост – когато ражда такива синове, които умират за отечество и които богатеят Небето с чистота и жертви! Затова онази родилна сила, която дарява безконечно синове на България, заслужава най-голямата почит! И неслучайно поетът казва: „Какви е чеда раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка…“
Имали сме знаменоски, щедро сме дарени с героини и водачки, с войводки… Това не е част от всекидневието, но не е и изключение. Защото негодуванието като плод на гняв може да изведе на битка – но идеята за свобода, а не за недоволство, е свещена!
Баба Тонка – Майката на безстрашието, е въплътеният образ на нашата смелост да се поднасят жертви, идваща от една дълбока кръвна плазма в народа ни – белязаните нямат страх, защото знаят, че смъртта е съпридружител за безсмъртие!

Из книгата на Ваклуш Толев „Духовните дарове на България“, том 2