Join the new world

През 1915 г. неговите батареи са ангажирани първо в боя при Гиляне - Вазов неуморно ръководи цялото действие, гледа винаги да е напред. В края на 1915-а е тежко ранен в дясното рамо.

Освен добър военачалник, Вазов е страхотен психолог, казва Румен Манов. Бездействието е негов враг и той безжалостно изисква от всеки да работи и съзнателно да изпълнява своя дълг. Заболява от малария, страда от висока температура, но не напуска командването на бригадата.

През 1917 г. главнокомандващият ген. Жеков лично дохожда при Вазов, за да му възложи командването на Девета плевенска дивизия, разположена в долината на Вардар - от реката до Дойранското езеро. Това е най-важният участък от дългата българска позиция, намира се на достъпен за противника фронт - близко до Солун и жп линията. Вазов извършва подготвителна работа - запознава се с бойците, а по време на обиколките създава дълбока връзка между защитниците на позицията. Той веднага става народният генерал.

На 24-25 април и на 8-9 май 1917 г. той отблъсква английското нападение с контраатаки. Тези два успеха правят Вазов любимец на всички- началници и войници. Той е произведен в чин генерал. На 30 август дивизията му открива огън по време на друга атака. Той е навсякъде, посред бял ден отива на предна позиция,а офицери и войници не вярват на очите си - никой досега не го е правил. Всички го гледат слисани - той е в окопите - говори на войниците, седнал между тях.

Наближават най-критичните месеци на войната. В 1918 г. Вазов отива в София. Тогава България е в една от най-тежките ситуации, но Вазов уверява ген. Жеков, че дивизията му ще издържи докрай отбраната на позициите. Дойран, 16 септември 1918 г.- артилерията на противника започва да стреля. Ужасът от стрелбата е огромен - 350 хил. тежки снаряди и мини са пръснати на позицията на дивизията. Тогава започват да използват и газ срещу нашите войски, които стоят с часове с газови маски на лицето. Вазов казва: “Трябва да победим или да умрем - друг избор няма.”

На 18 септември в 5 ч сутринта червени ракети заливат целия фронт, а врагът е успял да заеме цялата предна позиция. И дори част от главната. Това действа угнетяващо, но Вазов изрича - “Какъв позор!” Той не е в състояние да преживее катастрофа и за момент му минава мисълта за самоубийство. Но скоро се съвзема. Боят вече е в пълния си разгар. Отбранителният механизъм, подготвен от Вазов, действа прекрасно. След кървава борба на нож изгубените пунктове от главната позиция са завладени отново. Силният противник е омаломощен. Четирите атакуващи английски дивизии, както и гръцките, понасят огромни загуби и се оттеглят ужасени от полесражението. Към обед боят започва да стихва.

На 19 септември противникът атакува със същата упоритост. След 5-часова свирепа борба пак е отблъснат. Така големият Дойрански бой - единствен в нашата история по упоритостта на борбата и по изкуството на нашето командване, завършва успешно. Ген. Вазов влиза в историята като победител. Утрото на 20 септември обаче не е добро - неуспели още да се нарадват на своето тържество над врага, българите получават заповед за отстъпление

И храбрите защитници на Дойран трябва да напуснат обляната с толкова кръв позиция. Вазов е съкрушен повече от всички. В момент, когато неговите полкове огласят още позицията със своето победно “Ура!”, големият българин не може да си представи по-голямо нещастие от това, че отстъпва толкова отбранявана позиция. Като верен кормчия напуска последен от всички на 20 септември.

След края на войната ген. Вазов се установява да живее в София, защитава своите политически убеждения, когато е нужно. От 1925 до 1931 г. той е кмет на столицата, като подготвя София за дооформянето й като голям европейски град.

През 1936 г. Вазов е поканен от Дойранските си противници - англичаните, да присъства на техния конгрес. На гара “Виктория” в Лондон българинът е посрещнат от кмета на град. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минавал с влака, вижда построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, извиква: “За почест, мирно!” На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато сеявява делегацията с българина, лорд Милн се провиква: “Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!”

На същия този конгрес майор Готлей го представя: “Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.”

Забележете какво внимание и почит са оказани на българския генерал от англичаните - голям и храбър народ, казва Манов, убеден, че това е признание за добродетелите и воинските качества на българина. И как няма да е така, като край Дойран са убити 70 000 души - англичани, французи и гърци. Българите дават само около 500 жертви. Т.е. 7 чужди дивизии са унищожени от 1 българска. В никоя война в цялата си история Англия не е имала толкова много убити войници наведнъж, признава известният неприятел на България политикът Лойд-Джордж.