Интервю със Стоич

Day 2,132, 06:03 • Published in Bulgaria Chile • by evil9494
Следващото интервю е с една от най-известните личности на еБГ, и най-любопитната за мен, Стоич. Повечето от нещата, които са написани по-долу са изключително правилни и всеки трябва поне да прочете, надявам се и да вникне в тях.

-
-
ОТ КОЛКО ВРЕМЕ ИГРАЕШ еРЕП?

Прекалено много, от края на 2009-та, края на ноември месец, мисля че беше, с две прекъсвания по 2-3 месеца.

КАКВО ТЕ ВЪРНА В ИГРАТА СЛЕД ПОСЛЕДНОТО ПРЕКЪСВАНЕ И ЗАЩО ЗАПОЧНА ОТ НАЧАЛО?

Върна ме един Индиец, най-големият им танк и изключително готин човек, който винаги се е отзовавал когато аз съм имал нужда. Започнах отначало, защото нямах акаунт с който да продължа.

АКО ТРЯБВАШЕ ДА ВЪРНЕШ НЯКОЙ СТАР (ОТКАЗАЛ СЕ) ИГРАЧ, КОЙ БИ БИЛ ТОЙ?

Много са, но ако трябваше да избирам най-най, вероятно ЧУКЧА, БИМБА, МЕЛИОРЕС и КРИПТОС, макар че той може би двукликва тайно.

БИ ЛИ СЕ КАНДИДАТИРАЛ ОТНОВО ЗА ПРЕЗИДЕНТ?

Много трудно би ме навил някой на това отново, макар мазохистичната ми натура. Ако някога се появи отново импулс и общонстта ни започне да бъде по-нормална и задружна, както беше преди години, може би, но пак много много трудно би ме убедил някой да се пусна отново. Шест (6) мандата са повече от достатъчно. Трябват нови хора с нов импулс и енергия. Ние дъртите трябва да помагаме с мъдрост, стига ни толкова, имали сме достатъчно шансове.

ВЪВ СЕГАШНОТО ВРЕМЕ НА ВСЕКИ ПСУВА ВСЕКИ, КОИ СА ХОРАТА ПО ТВОЕ НАБЛЮДЕНИЕ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ СЕ МЪЧАТ/СТРЕМЯТ ДА НАПРАВЯТ НЕЩО В ПОЛЗА НА еБГ?

Не мисля, че е въпрос на липса на хора, които да искат да направят нещо за еБГ проблемът е по-скоро, че не са готови да правят по друг начин освен своят. И разбира се това води до конфликти, които са доста по-дълбоки отколкото би трябвало и до фрагментация на обществото ни, което в крайна сметка прави всички ни по-слаби.

КАКВО Е МНЕНИЕТО ТИ ЗА ОТРЯД "CAREBEARS" ?

Готин отряд, който съвместява собственото удоволствие на играчите си, с отборна игра за България. Това е превилната формула за всеки отряд. Играта в игровия си план е много семпла, тя е на натрупване и отборна кооперация, ако правиш и двете, доминираш, ако правиш само едното, се люшкаш нагоре и надолу, ако пък нито едното то тогава те мачкат.

ДВЕ ДУМИ ЗА:
Таблов- наивен идеалист
МДФКинг- прагматичен, дружелюбен
Софията - конфликтен комплексар

КАКВО Е ТВОЕТО ВИЖДАНЕ ЗА ИЗХОД ОТ СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ НА еБГ?

Сегашната ситуация на еБГ, не е чак толкова зловеща, колкото изглежда, нито за първи път сме в подобно положение. Основният проблем е, че сме отново вътрешно фрагментирани и това води до две основни последствия, първо липса на насока и второ невъзможност да свършим каквото и да е последователно дейстие външно, защото сме постоянно и напълно фокусирани върху вътрешните си дразги.
Губиме влияние, което ни поставя и в по-трудна военна ситуация, битките не се печелят от страни, те се печелят от играчите на тези страни, не е достатъчно да познаваш и да си добър приятел с даден президент, а трябва и хората на тази страна да са готови да се раздадът за теб.
За да стане това трябва да покажеш, че и ти си готов на същото, а докато се джавкаме помежду си, дори да го правим частично и то само някои от нас, всеки помага поотделно на този, който му е най-симпатичен и накрая на всички изглежда все едно ни няма никъде. Затова решаването на вътрешната ни фрагментация, ще ни помогне да решим и много от "външните" ни проблеми, второ е нуждата от свежа кръв, имаме достатъчно стари акаунти и играчи, но повечето загубили енергията и импулса в играта си.
Трудно е да започнеш едни и същи неща от нулата или отново и отново, затова са нужни нови играчи с нови идеи, енергия и импулс за играта и зависи от нас старите, хем да им помогнем, хем да не им пречим прекалено, дори това да означава да изтърпим малко повече грешки от тяхна страна.
Последното е да се върнем към нашата сила, а тя винаги е била реномето и името на България, ние се бием за нашите съюзници без да искаме "отплата", за това от тях и защитаваме по-слабите страни, независимо щетата им. Макар и да не се вижда директно, това реноме винаги е помагало на България, само така е възможно да печелиш въздушен удар когато отсреща се бие целият TWO и всички васални страни, и то в момент в който самият ти си сравнително слаб.

КАКВО КАЗВАШ НА ХЕЙТЪРИТЕ, КОИТО ВИНАГИ СЕ ПОЯВЯВАТ?

За хейтърите, нула внимание и капка презрение, колкото повече внимание им се обръща, толкова повече те се зареждат с енергия да продължават. За съжаление има някакво изкривено разбиране в по-новото поколение, че хейтване е равнозначно на тролене, но този проблем не е само при нас, затова и в играта почти не е останало хубаво тролене, а главно само пошло хейтване.

ФИНАЛНИ ДУМИ.

Обединението като дума и израз се омърси също толкова колкото братство, та в този смисъл не е нужно да има обединение, нужно е да има разбиратеслтво по основните принципи за развитие на страната. Вътрешна полемика, външно обединение, тоест вътрешно може да спорим, да се хулим и какво ли не, но за пред останалият свят да сме единни като юмрук, независимо кой е спечелил вътрешният спор.
COT като триъгълен камък на вътрешната ни политика, това е нашият съюз, който ние сме създали и изградили със много усилия, лишения, пот. Тоест сме длъжни да уважаваме собственият си труд и да полагаме всички усилия за развитието и подобрението на съюза сега и занапред. Чили, Русия и Македония като основните ни съюзници и които да подкрепим при каквито и да са обстоятелства, това е камъка и основата на нашата външна политика.
Развитие за масите а не фокусиране върху елит, гокато България насочваше средствата си да подпомага развитиесто на всички, жънеше много повече успехи. След деформацията и опита за канализиране на средствата към по-малка група играчи, стигнахме до стегнация и в крайна сметка почнахме да се свиваме.
И най-важното да си знае нашите особености, в България комуни не функционират добре, свободната инициатива дава много по-добри резултати, тоест икономическата ни политика, а и за развитие на играчите трябва да е базирана на базата на свободната инициатива, а не планова безотговорност.
И може би най-важното за дългосрочен просперитет е баланс между държавата и частните MU-та по отношение на ресурси и военна мощ. Всяка ситуация, в които президент и оправлението е залжоник на MU-тата или MU-тата са напълно зависими от президента, за финансиране, води до вътрешни конфликти, фрагментация и съответно неуспехи.

Еми това е, живи и здрави и не забравяйте, че това е само игра. А да и не давайте нищо на Пинокио, докато не си заслужи 😛

Благодаря ти за изчерпателното и полезно интервю. Надявам се повече хора да прочетат това и да се замислят поне малко над тези думи. Според мен Стоич е напълно прав, аз от край време говоря, че това разединение трябва да приключи, или поне да се поуспокои. Обединението прави силата. НАЛИ?

За шаут: Интервю със Стоич http://www.erepublik.com/en/article/-1-2321033/1/20

Нека тези думи на Стоич стигнат до възможно повече българи. Защото това интервю е настина силно!