Те това е българска работа!

Day 2,060, 11:09 • Published in Bulgaria Bulgaria • by bate bobby

Те това е българска работа! Всеки знае, всеки може и всеки акъл дава. Ние сме соло играчи. Взимаме топката и не я подаваме, докато не ни я вземат. У нас на избори гласуваме за нашите. Те глупаците, гласуват за идеи. То и затова те имат съвсм други проблеми, различни от наще. Както и да е, такъв ни е гена. Съдба, какво да правиш.

И у наше село така. Имахме кладенец пълен с вода. Некои селяни казаха, че скоро ще пресъхне, но никой не ги слушаше. Мина време и кладенеца пресъхна. Събра бай Харалампи (главата на най-знатния род в селото) своите деца, шури, баджaнаци и к`ви се сетиш още и рече:
-На селото вода требва! Mислете какво ша правите, вода требва!
На селото наистина трябваше вода защото доста от селяните се преместиха в други села, а тея които останаха се изпокараха. Дори и деца спреха да се раждат.

Като типичен българин, бай Харалампи даде задачата на своите хора. А те като типични българи от други акъл не искаха. Повечето селяни, като типични българи бяха съгласни бай Харалампи да се заеме с организацията защото той беше уважаван и от знатен род. Една по-голяма част от селяните не им пукаше кой ще се заеме с проблема, а на по-малката и беше писнало от бай Харалампи все да дава акъл, защото мислеше така: Щом селото остана без вода, значи бай Харалампи не става за нищо и требе друг да се заеме с проблема.

Аз бех от тази по-малката група селяни. Тъй като нас никой не ни пита за нищо, даже ни имат за невежи и кой знае какво още, тъпи, олигофрени, малоумници и прочие, ние седнахме на ръба на кладенеца и гледахме как хората на бай Харалампи копаха в него. Ние им се смеехме и им се провиквахме:
- Ей лумпенииии, невиждате ли че у тази дупка вода нема?
Някои от нас им бяха казали, че трябва друга дупка да се копа, ама те: "Този кладенец винаги е давал и пак ще дава". Да ама не, кладенецо пресъхна.

Около нас се мотаха и разни баби които гледаха в кладенеца и с възторг викаха. Какви работливи хора! Е такива ни трябват на нас. Разни други случайни минувачи "виладжии" оставаха приятно впечетлени от ударният трудов колектив, които с пот на челото въртяха лопатите. Тo верно, някои бяха работливи, други подпираха лопатата и имитираха активност, но всички копаха там където не трябва.

Времето си минава, ония се потят долу и копат. Ние седим горе на ръба и викаме. Бабите ни викат на нас, че сме били мързели и само викаме а не слезнем да копаме. То кво да копаш, ония са взели единствените лопати в селото и копат в дъното на празната дупка.

Почнаха се разни слухове, че ония не копали вода а злато. Дали e лъжа, дали истина, никой не ме пуска у дупката да слезнем и да видим. Едно виждам, че вода нема. Много работа, много пот, файда нема! То да стане човек идиот от да седи и да ги гледа. Взеха да ни избиват и на нас чавиите и почнахме да плюем в дупката, да им сипваме пясък по главите и да се бъзикаме с тях. Те реват отдолу:
- Вие като нещете да работите поне непречете за да има скоро селото вода.
- Ами дайте лопатите де - отговаряме ние.
- Вие неможете да копате бе. Несериозни сте.

На всеки въпрос отностно влагата в дупката цари мълчание и от време на време някой само се провикне от доле:
- Имаме план, ама го пазим в тайна да не го чуе каръка.

И до ден днешен се копа в дъното на дупката а вода нема. Аз имам един каптаж в двора и колкото за мен си имам вода, ама останалото село?

Всякакви прилики с действителни лица са май случайни!

Те това е българска работа!
http://www.erepublik.com/en/article/-1-2289474/1/20