Стар, та чак дърт!

Day 2,047, 11:54 • Published in Bulgaria Bulgaria • by TriMastiki
"Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.


Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая."


Искате ли да помечтаете с мен? И с него - поета, за когото партията, на която той искаше да вярва, прецени, че е по-важен като председател на военната й комисия, отколкото като поет. За което и беше разстрелян. А тези стихове написа няколко часа преди същия този разстрел. И остана безсмъртен, докато същата тази партия осребряваше безсмъртието му. Както осребрява всичко, до което се докопа. И днес.

Аз днес съм стар. Не в смисъла, че съм стар и не мога да плющя мастики до сабахлем. Или стар да куфея с гънс енд роузес, с бийтълс, с ролинг стоунс, ако щете с вагнер или пък с оффспринг.... Не просто до сабахлем, а до джулай морнинг (я, че то вдругиден).

Днес аз вървя като евреите през пустинята и чакам да минат моите четиридесет години.

Докато младите днес са на площада. По-младите от мен, но по-големи от сина ми. Младите, на които още им пука. Които искат да има България.

Защото тринадесетгодишният ми син, който ползва три езика в интернет, иска да учи и немски, понеже му се учело в Германия. Той рецитира Ботев (когото министърката иска да премахне от учебната програма) и го харесва. Но се възхищава колкото от него, толкова и от Стив Джобс.

За него светът не е просто България. И, когато той порастне, за него Светът ще бъде Светът. А ако България не е част от този Свят, за него ще бъде трудно да разбере, защо не трябва да живее в Света, а в някаква си различна от Света държавица.

Той ще бъде третото поколение. Днес последен шанс да оставят България на картата на утрешния свят имат второто.

Дайте им шанс. На тях все още им пука.

Те не желаят да слушат нашия виц за двата глиста:

Показали се двата глиста (баща и син) на ръба на аналния сфинктер и малчуганът запитал:
- Тате, тате!!! Какво е това прекрасно безкрайно синьото пред нас, тате?
- Това е красивото синьо небе над широкия свят, синко.
- Тате, тате!, А какво е това красиво, неописуемо вдъхновяващо и опияняващо зелено, тате?
- Това е тревата в широкия свят, синко. Нали е прекрасна и ухае невероятно?
- Тате, тате! А като има толкова прекрасни неща по широкия свят, защо ние, тате, живеем в този мръсен, гнусен, мрачен и вмирисан гъз?
- Какво да правим, сине, родина!

Те са хората, способни да изкарат родината ни обратно в широкия свят. Следващите просто ще се махнат от този мръсен, гнусен, мрачен и вмирисан гъз...

Наздраве!

А, Блато, ти си знаеш... (това е за да съм в тематиката на играта):Р