ЗРЯЛ БОБ (ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ)

Day 2,031, 07:45 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DukeDeWolf


Нали съм си градско чедо, цялото ми детство мина с кебапче в лявата и кюфте в дясната ръка. Най-големият проблем беше лятната ваканция, всички деца драсваха по села и паланки а аз самотен и тъжен обикалях из смълчания квартал. Помня, как веднъж в изблик на дълбоко негодувание проплаках пред родителите си: Всички деца са на село а аз тук ..... сам самичък .... хлъц – хлъц ..... няма с кого да си играя ( следват сълзи и два реда сополи) . Искам да ми купите и на мен село – хлипайки, тропнах аз! Та от тоя начален период на съзряване си остана в мен любовта към готвените манджи. Същите, дето на съседчето баба му от село ги готвеше като дойде на гости в града. Ху-у-убави и вку-у-усни, да си огризеш пръстите до третата фаланга чак.! М-м-м... !

Като дойде време да се заженя – голям късмет, взех си мома дето не е готвила никога през живота си – гражданка та дрънка. Аз и правя бъркани яйца, тя не ги харесва! Палачинки – не били като на мама ( тъщата де) . Добре, че сме в града и ресторанти много, иначе да бях позеленял до сега от салати и всякакви там, разни треви и зеленчуци. Хубаво де, ама дойдоха на бял свят децата ( да са ни живи и здрави) – първо синът а след четири години и дъщерята . Като мина кърмилния период, като отвориха едни гърла – то само на салата не става .... Ще не ще, жената запретна ръкави, хвана готварската книга в дясната ръка (понеже е левичарка), телефона в лявата, та като почнаха едно четене, едни консултации, едни тестове и опити (от тогава ми е запека, дето още ме мъчи) В крайна сметка, постигна неочаквано добър резултат в най- трудното и жизнеполагащо, българско ядене – зрелият боб с консистенция между чорба и яхния – уникално! Толкова ми хареса, че започнах да я карам да ми го прави всяка седмица, хем вкусно, хем неутрализира ефекта от запека, получен по време на тестовия период.

По това време ми се налагаше често да пътувам от Русе до София с колата и един прекрасен ден, след обилна бобена вечеря, рано сутринта към 6 часа се изстрелвам аз към голямото село с намерението в 9,30 да съм налице за първата си среща. По средата на пътя, малко преди Плевен, усетих леко стомашно неразположение съчетано с напън в долната част на корема. Нали съм мъж, корав и решителен – никакво спиране си мисля, ще реша проблема като пристигна в София – има, няма още час и половина..... Да, ама ситуацията започна да се влошава на всеки километър. Малко след Дъбниците осъзнах, че вече е налице задно разкритие от почти 5 сантиметра. Пот се лееше по челото ми от неистово усилие да овладея положението. Започнах панически да се озъртам за най-близката бензиностанция, припявайки през зъби в опит да се разсея – Мамка ти...мамка ти .... мамка т-и-и-и-И..... И така още половин час.

За щастие, малко след разклона за Червен бряг в началото на селото (забравих му името) има една стара бензиностанция на „Петрол”. Още от завоя започнах подготвока за светкавична реакция разкопчавайки си колана на панталона. Не помня как съм спрял и излетял от колата. На заден ход, със събути до коленете гащи, ударих един къч на вратата и без секунда забавяне освободих напрежението..... Няма да описвам аромата и добре познатите Ви звуци, съпътстващи процеса.
Вече облекчен, в леко приведена поза погледнах назад и какво да видя – две очи мигат едва,едва насреща ми.... Леко сконфузен, простенах : А бе човек, що не викаш бре?

След кратко мълчание той отговори – Смея ли да си отворя устата!