Join the new world

Началото
Всеки един от нас е започнал пътя си тук, лутайки се из виртуалното пространство. Всички тук, сме се изкушили да натиснем бутона за регистрация, и да станем част от "Новия свят". В началото, всичко ни е непонятно. Не знаем какво да правим. Някои се отказват още преди да "прогледнат". Другите продължават напред.

Първи стъпки
Предстои етап, който е изключително важен за нас. Трябва да придобием различни умения, за да може да се интегрираме в това измерение. Някои имат късмета да си намерят благодетели, които да им помагат всячески. Други си намират "Книгата на новобранеца", която си я четат с интерес и научават доста неща, с които да се адаптират към средата. Има и такива хора, които се мъчат без ничия помощ да се развиват. За тях, "Новият свят" може да ги убие бързо, но може и да преминат през куп приключения, за да успеят.
Все пак, повечето от нас преминаваме този етап и продължаваме към следващия.

Приобщаването
Не след дълго, съществена част от населението ни, се приобщава към "Новия свят". Хората с благодетели се развиват доста бързо и започват да оказват влияние в обществения живот. Тези, които са нямали този късмет, по принцип не се развиват оптимално. Доста от тях биват "отхвърлени" от обществото. Все пак, голяма част от нас успяваме да се приобщим и да започнем същинския "еживот".



Пристрастяването
Много от нас се привързваме към "Новия свят". Повечето, отделяме много време в четене на вестници. Някои от нас стават журналисти. Други си основават свой бизнес. Трети пък стават бойци и за тях няма нищо по-важно от военните действия. Намират се и хора, които целят на всяка цена да имат власт над другите. Общото между всички е, че "eRepublik" е част от живота на хората.

Социални контакти
Много граждани, обаче осъзнават, че "Новият свят" не е интересен, ако всеки гледа единствено себе си. Затова, се търсят запознанствата. Немалка част, успяват да се сприятелят с доста хора. Голяма част от най-известните граждани, са хора, които нямат проблеми с общуването. Който не си общува с други хора, много често остава незабелязан и съответно не получава публична подкрепа. Немалка част от тези хора, се отказват от "Новия свят", защото желанието им се е убило и са видели, че няма как да се реализират.

"Новият свят" вече не е интересен
Голяма част от населението ни достига до този "дяволски етап". Започваме да усещаме как сме си губили времето с "eRepublik". Депресията ни обзема. Много от нас търсим "лек" против това състояние. По-лошото е, че играта ни действа като наркотик и не можем да се откажем така лесно. Затова измисляме решения. Някои организират конкурси, в които има доста участници. Други пък си спретват "есватби", за да си разнообразят сивото ежедневие. Има и такива, които само гледат да дразнят другите, защото вече са изгубили всякакъв интерес към играта. Много от нас минават на режим на игра, в който да влизат за по пет минути на ден. Труден етап е този, но повечето го преминават.



"Новият свят" в реалния живот
Част от нас достигат до този доста вълнуващ етап от развитието си. Виртуалните контакти вече не представляват особен интерес. Затова, повечето граждани в "Новия свят" си организират реални срещи. Там, всеки си сваля маската и разкрива какъв е в действителност. Хората си говорят по разнообразни теми, но като се има в предвид, че всички са преминали през етапа на пристрастяване, голяма част си говорят за "eRepublik" съвсем неволно. Има дори и хора, които се влюбват помежду си. Даже някои от влюбените гълъбчета, си организират и реални сватби, тъй като виртуалните не им стигат. Изобщо, това е фаза, в която човек си намира нови познати в реалния живот, а защо не и любовта на живота си.

Рутина
Много от нас са преминали първите седем кръга. Сега, съществена част от населението ни, се намира в този етап. За нас, реалните срещи са нещо нормално. Играта е банална, но продължаваме да я играем, само заради хората. Немалка част от нас са постигнали огромни успехи, като например да са управлявали държава, или да спечелят голям конкурс. Други пък не са оставили сериозна следа в обществения живот, но това не им е попречило да си създадат приятелства. Изобщо, щом човек е стигнал дотук, значи е имало какво да го крепи, колкото и малко да е то.

Краят?!
Накрая, обаче идва един особен етап. Голяма част от хората, биват "убити" в "Новия свят" от "Всемогъщия Бог". На други им е писнал "eRepublik" и просто решават да се откажат. Дали хората наистина приключват с играта?
Проблемът е, че "Новият свят" е омагьосан кръг. Ако даден човек не успее да премине първите три етапа, той може да се спаси. Но ако е извървял повечето стъпки, "eRepublik" му остава в сърцето. Дори и да се откаже за определен период от време, накрая се връща към играта. Изобщо, веднъж започне ли се, няма измъкване.



Има ли смисъл "Новият свят"? Защо се хванахме на това безкрайно хоро? Нима ние, не преминаваме през деветте кръга на "Ада", когато сме пред компютрите?
Могат да се задават още много въпроси, но мисля, че времето и мястото не е подходящо.