Сънувах, че загубил съм си аз мечтата!

Day 1,959, 13:36 Published in Bulgaria Belgium by Debell Sasho

Имам си една мечта. Имам само нея и нищо друго на света. А тя, Мечтата ми, поне голяма, като мен да беше, но уви, една такава, дребна си остана. Така се тя роди и не порасна, хич голяма. Мечти, не мож ги разбереш. Едни такива са неясни, мъгливи в същността си, неразбрани и ужасни. Защо са ни мечти, не знам и едва ли някой знае. Едва ли някой мислил е по тоз въпрос, но все пак да те попитам, а ти, мечтаеш ли си нощем, защото аз едвам заспивам, тормозен всяка вечер от тази, малката мечта, за която по-горе ти разказах. Идва заедно с първите звезди на небосклона и остава чак след полунощ, борейки се със съня за моето внимание и за пълното надмощие в мръсното съзнание. Мечта ли беше тя или просто блян за нещо толкова далечно. Знаеш ли, че мечтите умирали последни, а нея, като я гледам, крехката, горката, всеки миг ще върне си краката и от тялото си ще се отлепи, душата и ще полети и ще ме остави сам самичък, да танцувам със съня, от който вече няма смисъл да се будя, сутринта. Сега разбрах. За мечтата аз живея и без нея, едва ли, по-пътя си ще продължа. Отсега нататък аз за нея, грижи по-специални ще положа и ще правя все така, че тя, Мечтата моя да се чувства по-специална дори и от съня, за който грижих е до вчера, все едно ми беше, най-важен на света. А спомени от него няма, за разлика от тези родени от малката мечта, захвърлена до вчера, някъде в крайчето на моята глава. Ех, имам си една мечта, една такава дребна си остана тя. Така си се роди и не порасна, хич голяма, но е моя, собствена мечта и аз такава я обичам и никога не бих я разменил, за която и да е, чужда ели тя и по-голяма.