Join the new world

Ех, спомени, спомени. Искате да ви разкажа за моят славен ереп живот, за това как случайно открих тази толкова вълнуваща игра, как си похарчих златото в началото, как си мислех, че знам и разбирам повече за играта от всички, но скоро съм се осъзнал, и съм се разкаял. Или да ви разкажа за епичните битки, където аз и там един Флаузино, разбивахме танковите дивизии на врага, една след друга, докато не припаднат враговете ни от псувни. Или за това с колко злато съм напред от пазарна спекула. Как познавам лично Наполеон и тренирам на макс, или колко щета продавам по световните ереп конфликти, колко големи ереп приятели имам, или колко пари съм похарчил за промоциите на Плато, и каква роля съм изиграл в славната ни ереп история.

Обаче, истината е, че нямам нито един такъв спомен, даже нямам нито един реален спомен от виртуалната машина за правене на истински пари на горе споменатия Плато. Аз не съм пикселово човече купуващо си пикселови танкчета, златца, тренировки от които не правя мускули, и вафли на които не усещам вкусът. Мне, Плато не може да създаде реални спомени със пазарни кухи кукички за ловене на шаранчета. Така че спомени нямам, обаче имам впечатления.

Oще първото ми впечатление за тази игра, по времето на първата ми регистрация бе, че това не е за мен и не кефи. Играх една седмица и героят замина. Това беше преди много време, в началото на играта, по времето някъде на Гарабеда президент. Доста години по късно отново се регнах, ей така от скука, и за пореден път се убедих, че това не е моята игра във виртуалното пространство.

Впечатлението ми е, че трябва да си болен мозък, за да си добър играч в ерепублик. Или поне пияница като Найта. Манипулатор като Абсфреша, откачен анализатор като Стойча, мегаломан като Флаузино, или крайна форма на чичо Скрудж, като Щурман. Лунатик, за да дебенеш за медали цяла нощ, магаре летящо, за да си интересен в пресата, или форумен сплетник, за да дърпаш конците зад кулисно. Мда, впечатляващо представяне имат нашите по - известни играчи, но много от тях вече ги няма, защото се измориха да се представят за това, което не са. Търсех в играта други впечатления, постъпки по естествени, не толкова пречупени през измислената механика на играта, и за себе си ги открих. От тези фрагментни наблюдения, кратък досег с истински моменти на откровенност от страна на напълно непознати ми уникални личности, проблясъци на индивидуалност необвързана с условностите на играта, ми доставиха богат набор от впечатления, по съществени от колкото, ходът и развитието на самата игра.

Така например в първия ми отряд имах един командир, момчето е турчин, родено в България, Български гражданин. Водихме люта война срещу еТурция, и мисля че беше внедрен в турската армия като шпионин, поне така каза. Изля голяма щета срещу нас. Дали е било само, за да се докаже лоялен към турската виртуална родина, дали не го играеше всъщност двоен агент, но в чата на отряда, когато спечилиха битката, той се присмя на военните напъни на еБългария. Тогава разбрах, че не е лесно, нито реално, нито виртуално, да имаш две родини. Напуснах отряда.

В новия отряд имаше предимно млади хора, събрани съвсем случайно там, много различни характери, но се разбираха по между си. Още съм в този отряд, но той замря след края на държавните дотации с танкове към паравоенните. Та там имаше едно момче, яко траш метъл слуша, любител астроном, познава всички съзвездия на небето, отиде в друг активен отряд, но няма да забравя как ми каза, че няма 200 лева за телескоп, и живее с дупка на покрива, там където живее. Много умно момче, впечатлително, омбуцманът на реална България му бил казал, че малолетните като него, не трябва да протестират на обществени протести. Това момче имаше една статия, в която описваше едно свое пътуване с влак, където в купето различни хора са спорили, но са се обединили около това, че в реална България е голяма мизерия. Статията свършва с предчуствието на момчето, че ще става нещо страшно. И тази пролет запролетяхме с 7 живи факли. Ето едно впечатление, макар не спомен, от тази измислена игрица.

Друго впечатление, е че Дебел Сашо е жесток сатирик, и си похабява таланта в медийното блато на Плато.

Друго впечатление ми остави Българската армия в началото на КОТ, и сега когато КОТ е сила - липсата на такава армия.

Друго впечатление е, че с Принцеса Аспас сме сродни музикални души. Не го пиша, за да гласува за мен, и се извинявам, ако съм досаден на нейният принц с ежедневните си музикални поздрави към нея. Но това е едно от малкото неща, които ме задържат в играта.

Друго впечатление е... имам много, но ще оставя за следващите кръгове на конкурса.