Дебел Сашо отива да гласува!

Day 1,952, 13:45 • Published in Bulgaria Belgium • by Debell Sasho

Дебелия се качи на автобуса, който щеше да го отведе точно до училището, където се провеждаше парламентарният избор. Избори. В този нов свят, изборите бяха като семките. С триста зора, изяждаш едно пакетче, устата ти се подува, езика те заболява, зъбите ти се напълват с мънички лентички от шлюпките. И когато, вече изсипеш солта на земята и победоносно напъхаш празното пликче в джоба си, усещаш за миг, как по-цялото ти тяло, пропълзява една тръпка, ужас, страдание. О! забравил си? Забравил си, че купи, не едно, а две пакетчета, защото бяха на промоция.
Две за левче. О! НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, крещи езика, но мозъка не го слуша. Няма кой да чуе работниците в това време на капиталисти, мозъци без морал и етични задръжки. Изваждаш второто, пълно до горе, пликче със семки, отваряш го и започваш всичко отначало. А устните, езика и зъбите, тях кучета ги яли. Важното е мозъкът да е ОК!. Та така са и тукашните избори. Пакетче със семки. Много пакетчета със семки, които люпим ли, люпим, а те, край нямат. И все пак, важното е МОЗЪКЪТ да е ОК>

Дебелият се беше унесъл в мисли и за малко щеше да изпусне спирката. С два енергични подскока, като на игрив хипопотам, подгонил закачливо, алигатор ( след задълбочен анализ или с други думи, коригиращ коментар отдолу, моля да четете алигатора, който всъщност е американски и азиатски крокодил, но да разбирате, че става дума за Африканският остромуцунест крокодил ) в малко африканско блато, той съумя да излети от автобуса, който веднага се повдигна със от земята със десетина сантиметра. Трябва да му сменят амортисьорите, каза си под нос Шишо и се обърна с лице, към входа на школото. Избори. Защо не похапна първо, помисли си стомаха и след секунда, изпрати сигнал към опорно-двигателния апарат на Дебелия, с който веднага смени посоката на движение на туловището, като го засили към количката за ход-дог, паркирана на 100 метра в ляво. Дали кренвиршите усещаха приближаващият се край. Кренвиршкият Армагедон настана. Който бил, кренвирш в количка за ход-дог, бил. От тук нататък, количката ще ходи сама, наляво, надясно. И в този тежък за тях момент, кренвиршите дружно запяха за последно "You'll Never Walk Alone"

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don't be afraid of the dark
At the end of the storm
Is a golden sky
And the sweet silver song of a lark

Walk on through the wind
Walk on through the rain
Though your dreams be tossed and blown
Walk on, walk on
With hope in your heart

And You'll Never Walk alone
You'll never walk alone

Walk on, walk on
With hope in your heart

And you'll never walk alone
You'll never walk alone!


Точно на края на припева, Дебел Сашо лапна и последната половинка от кренвирш. През цялото време, докато ядеше, му се струваше, че кренвиршите го гледат и му говорят нещо. Странно работи стават с гладните хора, помисли си той, преглътна последната хапка, каза довиждане на момчето от количката и тръгна към спирката на автобуса. Защо ли беше дошъл чак до тук, да яде ход-дог, като пред тях правеха най-добрия ход-дог в града. Човек, като се нахрани забравя лошите неща, а явно нещо лошо го бе довело чак до тук, днес. Нещо лошо, но какво ли, вече забравих.