Здрасти и Чао

Day 1,833, 02:17 • Published in Bulgaria Bulgaria • by invaluable
Не помня да съм писал сърцераздирателни статии (поне откакто играя с акаунта), та хората, които очакват такава, ще останат леко разочаровани...
или може би не...

Както знаете, доста време прекарах в еСАЩ (3те ми депутатски мандата го потвърждават), като главната причина да отида там и да се заседя толкова дълго време беше, и още е, че там, за разлика от нашата мила еТатковина, хорицата си тъпеят (в най-общи линии), не се затормозяват с излищни скандали и всякакъв подобен тип "развлечения".
Не отричам фактът, че в началото всички разправии и циркови изпълнения ми бяха доста забавни, после леко започнаха да стават банални, после съвсем се изтъркаха, а най-накрая започнаха да ми писват тотално. Това беше и моментът, в който казах "чао" на еБългария, признавам, че толкова ми беше писнало, че бях стигнал до един етап, при който не съм направил и 1 удар за еСтраната...
Но нека не се задълбочавам в моята покъртителна еИстория, достоен сценарий за боливудска мега-кючек продукция, ами да карам по същество.
Преди 3 дена аз се завърнах с една единствена цел - а именно спечелването на кампанията срещу Меркелфобите - битката за Волга. Окей, признавам, че и ранг точките исках да си вдигна, все пак беше два пъти по-бързо.
Както повечето от вас забелязаха, хвърлих (а и не само аз, Кодерски, елфакиса, Бестбой, Блек арч драгъна и още доста знайни и незнайни танкове, танкчета, танкченца и всякакви граждани) доста щета във въпросната кампания, но уви - загубихме.
Трябва да си призная, че изобщо не ме трогна това събитие, но нещо друго накара, за момент, надеждата да се върне в мен, нещо, което се случи преди и по време на самата битка - това беше националното обединение, борбеност и хъс - всеки шаутваше, предлагаха се лични танкове, пари и какво ли не, доста статии се изписаха - красива гледка.
Но, както във всеки един филм (включително и боливудските супер драми), и тук, след всичко това, настана зимна тишина, след която дойдоха изборите като гръм от ясно небе, военното дело отиде на кафе, а предизборните шаутове зловещо и безкомпромисно започнаха да раздират белите копринени чаршафи на моята шаут "стена". Това леко ме притесни, дори се и изплаших, а точно това бе причината статията да е със заглавието "здрасти и чао", защото мисля отново да се завърна към скучния и обикновен начин на еЖивот, а именно - обратно в еСАЩ.
Като цяло никога не съм бил изключителен политически деец, по-скоро се вписвам в профилът "плиткоумен танк, чупещ по няколко мишки през определен период от изтанкирано време". Рядко съм раздавал танкове, хляб и подобен тип амброзия за всеки един еГерой, но смея да твърдя, че колкото и малко да съм дал и направил за еРодината (като голям брой мои съграждани, разбира се), то е допринесло, до някаква степен, за позитивното и прогресивно развитие на нашата еСтрана.
Това е всичко от мен, моя милост и аз, надявам се да сте се разплакали поне 3 пъти, докато сте чели сърцераздирателните редове на моят мини-роман. И ако това е станало, сега е моментът да си пуснете, изгледате и изслушате великият финал на моето произведение:

http://youtu.be/s9qvCTdBLDs?t=32s

Чао!

П.П цъкнете линка, дори и да не сте ревали като Тити Папазов на интервю, все пак всяка боливудска продуцкия трябва да завършва с песни и танци, независимо от всичко останало!