Тишина
Ravick
Смъртта ми тиха да остане
покой безмерен тъй блянуван
звезди студени са мечтите
с лед пронизват моето тяло
Ветровете пагубни вселенски
са по-студени от ковчега
в ухо ми шепнат тъмни тайни
на времето от паяжината безкрайна
А в дълбините на душата
намирам отговори страшни
когато дръзна да погледна
там нищо истинско не виждам
Comments
Много красив и чувствен,макар и тъжен стих..