Али килимаря

Day 1,429, 10:54 • Published in Bulgaria Bulgaria • by ot4eto

Здравейте приятели,
човек колкото и добре да планира бъдещето си, животът ще намери начин да го хързулне. Нека ви разкажа тъжната история на Али килимаря.



Живял някога в Багдад, прочут майстор на персийски килими. Пътешественици от целия халифат се стичали за да видят прочутите му килими. Той бързо спечелил уважението на съгражданите си и изглежда го очаквало бляскаво бъдеще. Неизбежно, славата му достигнала до ушите на самия Халиф. Той изпратил слугите си и скоро те се завърнали с Али и неговите най-изящни килими.



Макар и крайно притеснен, Али запазил самообладание и се опитал да се представи подобаващо. Великият владетел останал доволен от видяното и похвалил майстора. Трепнало сърцето на Али, изпълнил се с гордост и музика нахлула в мислите му. На тръгване се поклонил дълбоко и тогава се случило немислимото. Сякаш в дълго очакване на подходящ момент, червата на Али решили да го предадат и в тронната зала се разнесла звучна пръдня. Настъпилата гробовна тишина. С почервеняло от срам лице, Али погледнал втрещения Халиф, измърморил някакво извинение и по-най бързия начин напуснал местопрестъплението. Преследван от страха че ще бъде наказан за обидата, събрал набързо своите килими и под прикритието на нощта напуснал Багдад.

Дълги години странствал Али. Забогатял и живеел в охолство. Взел си много жени, които му родили здрави и красиви деца. Славата на неговото изкуство, го предхождала от град на град. Но сърцето му било мрачно. Със срам и горест си спомнял за своя позор, а погледът му помръквал при мисълта за родния град. Така изминали двадесет години. Най накрая Али се осмелил да се завърне в Багдад. Страхът го заставил да се облече като обикновен търговец и да пътува под чуждо име. На влизане в родния град, душата му се изпълнила с радост. Кръстосвал познатите улици и пазарища и не спирал да се усмихва. Вечерта се настанил в една гостилница и скоро се заприказвал с хазяина. Разговорът се завъртял около една особено пикантна история, с една от дъщерите на Везира. Когато Али попитал, кога се е случила историята, събеседникът му отговорил - Не помня коя година беше, но беше седем години след като Али пръдна...

Още същата вечер Али събрал багажа си и повече никога не се завърнал в Багдад.

(преразказ по едноименния роман - “Денят на мравките” на Бернар Вербер)



Понякога най-малкото камъче обръща каруцата. Затова бъдете смирени.
Искрено ваш,
дядо ви Поп



Мацки: