23-ти август, най-тежките боеве на Шипка

Day 3,929, 07:29 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Avvacaar

На връх Шипка на 23-ти август, започват една от най-значимите битки в Руско- турската освободителна война.
Войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Столетов вече четири дни водят ожесточени боеве на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо. Първата битка при Шипка е на 19 юли 1877 г., в началото на войната, когато и мястото се превръща в сериозна защитна позиция срещу нахлуването на турските войски в северна България.
Втората битка на върха е сериозна, но руските войски, включващи и голям 1брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги турска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.
През август 1877 г. Сюлейман паша получава значителни подкрепления и след като успява да превземе Стара Загора, настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път.
На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими".
На 21 август сутринта войските започва атаката срещу позициите на върха и срещу Орлово гнездо. На втория ден с обсадата се включва и артилерията.
Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Турците нападат едновременно срещу всички позиции на българските и руските бойци, като основният удар отново е насочен към връх Шипка.
На третия ден патроните и снарядите са на привършване. Към 17 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.
В последния момент пристига и помощта на ген. Радецки с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк, с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души.
Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от река Дунав.
Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е удържан, с което е предрешен до голяма степен и изходът на войната. Отбраната на върха и прохода продължава близо 10 месеца след боевете, тъй като те продължават да бъдат важни за изхода на войната до нейния край- подписването на Санстефанския мирен договор.
В памет на загиналите в героичната отбрана на прохода е създаден Храм-паметникът Шипка/1934г./. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници.
.......................
Впрочем, истинското име на върха е - връх Свети Никола. То фигурира в първите карти по нашите земи, изготвени от Австрийския генерален щаб. Така фигурира и във всички карти до 1951 г. След това е преименуван на връх Столетов, а през 1977 г. висши партийни функционери взимат решение височината да бъде наречена Шипка, независимо, че вече има възвишение с това име. Не се знае точният произход на наименованието на върх Свети Никола, но нищо чудно светецът да е помогнал на руско-българската войска при геройската отбрана, като не бива да се забравя и факта, че първото име на генерал Столетов е Николай.