Join the new world

Днес се навършват 139 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.
На 27 години Христо Ботев пише във в. "Знаме", 13 юли 1875 г. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." ,в името на тази свобода той загива след по-малко от година - на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-185😎 учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".Живее в Румъния от октомври 1867 година. През следващите години той се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
През май месец 1876 година,разбирайки за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета,като той става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 2 юни(20 май- стар стил), е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.





Нека запомним всички паднали за отечеството ни герои и да пазим спомена за тях жив,защото те са живи,докато има кой да ги помни!

Тих бял Дунав
текст: Иван Вазов
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирва
Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд-
па каза на капитана
с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
момци ми са тез,
ний летиме за свобода
кръв да лейме днес.

Ний летим на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитана - немец същи -
отказва - тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с бурен глас:

- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днеска мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен
преклони глава.

Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по вълнува,
весело играй.

Много време се измина
как не бе носил
храбра българска дружина-
твар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.

Парахода веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята цалунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени
пред левския стяг
всички падат на колени
на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода
със гърмовен глас.-
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!

Ний във битки не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи-
гладни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на зли тиран!"

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!