Лито Топката ReBorn

Day 1,465, 17:00 • Published in Bulgaria Switzerland • by LitoII


Здравейте позабравили ме присмехулници и присмехулки,

няколко от вас с разочарование приеха натискането на LOG OUT бутона от моя страна преди точно четири месеца, други сигурно така и не са забелязали липсата ми, а трети, може би, все още не са били еРодени 😛 Е, факт е, че реших да натисна LOG IN бутона преди точно четири дни. Но преди да продължа 'играта' бих искал да се извиня първо на НКФВ(като тогавашен президент), че не си изпълних маркетинговата част от работата(на финансист), на McG ReBorn(като на приятел, макар и от виртуална игра), че не си спазих обещанието да въведа всички статии от партийни президенти на ПНБ във форума на партията, но най-вече на десетките ми еПриятели и 'колеги' от ВЪЛЦИТЕ, на които така и не казах, че късам с играта(просто защото никога не съм късал с нея :Х), а просто ги изтрих от скайп абонатите си и така и не пуснах тази програма... до скоро :/

Какво ново? ... "нищо ново" май е отговорът... Да, ONE като че ли са поотслабнали, TERRA са почнали да използват повече кредитните си карти от EDEN, Сърбия е била затрита в продължение на няколко часа през ?!Септември?! и туй то... политиката същата помия, партиите: същите (ОБ поотслабнали, реформистите учудващо не са №1, Georgieff като по чудо не е ПП на БДП); армията: продължава си да мачка наред; журналистите: все така тролени от едни и същи индивиди; икономиката - е, ТУК ИМА ПРОМЯНА - вече не е трудно да правиш парички... невъзможно е... едно злато е станало хиляда лева, но левът си стои на 0.002... Е, поне имаме почти всички ресурси за оръжейната индустрия, поради което има свръхпроизводство на оръжеен ресурс, танковете се продават като топли хлебчета и фирмите печелят по 10ст. на продаден танк...

It's so nice to be back home 🙂

Който ме познава, ще се зарадва на следващата част от статията, а който не ме познава ще се зарадва още повече, но след като цъкне тук, тук, тук и чак накрая тук 😃
голямо надцЪкване стана май 😁
На съседната до нас улица в огромна бяла къща живее Лито Топката. Той е само на 16 години и учи в най-скъпото частно училище в града – 1ЕГ. Лито Топката всъщност е кръстен на дядо си Гавино и по кръщелно свидетелство се казва Гавино((Гай Фокс?!). Но понякога родителите се объркват, когато избират име на детето си и за това спрели да го наричат по паспорт, а Лито Топката. За това, в момента, в който проговори и една мила баба го попита как се казва, Гавино отговори:

- Лит ми Топката ...

Всъщност искаше да каже: “Казвам се Гавино и искам да си играя с топката”. Но май никой не го разбра правилно. Децата, с които играеше, а също и които не чуха добре, приеха, че това момченце със скъпи маратонки се казва Лито Топката и престанаха да се замислят, дали това е истина или не е.

Лито Топката, въпреки, че има всичко, ама всичко, даже преди да си го помисли, все пак е едно обикновено, добро хлапе. Е, доколкото може да бъде добро едно хлапе. Прави само по две пакости на ден. Тайно играе на FIFA 2012 нощем и то след като е казал лека нощ на родителите си. Дърпа косите на момиченцата от съседната уличка. Понякога, рядко наистина, крайно търпеливата му учителка, се обаждаше на родителите му и внимателно им обясняваше за отличните оценки на детето им и им казваше, че трябваше да изкарва по и някоя друга лоша оценка, защото неговите съученици са се комплексирали достатъчно много от неговата умнота. Разговорът, обикновено завършва с оплакване, че стипендията за отличен успех вместо 20, трябва да е 260 лева на месец.

Всяка сутрин от понеделник до петък, Лито Топката става, мие си старателно зъбите и очите и тръгва на училище. Въпреки че играе във юношеския футболен отбор на града, той се мята всяка сутрин в новото Audi RS Coupé на шофьора на баща си.

От две седмици насам, всяка сутрин до портата стоеше и едно мърляво коте. Личеше си, че няма дом и момче, което да го обича. Малко по-далеч от котето, обикновено чакаше и едно бездомно, никога некъпано куче.
И така, всяка делнична сутрин тръгваше за училището малка смешна групичка: Лито Топката в новата кола на телохранителя, мърлявото коте и никога некъпаното куче, които бягат след возилото. Винаги, ама винаги колата спира пред първата баничарница и си купува невероятно вкусна баничка със сирене. Това е една от онези мазни, триъгълни банички, с много, много сирене. Още топли и ухаещи.

Лито Топката всяка сутрин изяжда своята баничка. Без да се обърне. Без дори да погледне мърлявите животни. Те търпеливо следваха колата, стараейки се да не досаждат. Стигаха с него до училището му с изплезени езици, а баварецът минаваше с бясна скорост на метри от входа на „Крак-Мак” с бясна скорост и силно ръмжащ двигател, за да го видят всички. Чакаха го да свърши с уроците и после го придружаваха обратно до голямата бяла къща. Гладни и изморени, това беше единственото им приключение. Стомахчетата им бяха забравили вкуса на прясна храна. Май почти бяха забравили какво е храна. Понякога, за да спечелят коричка хляб двете мърляви животинки правят цирк за хората: убеден съм, че всички сте виждали как се бият кучета и котки...


Този ден, за който искам да ви разкажа почти не се отличаваше с нищо различно. Лито Топката стана, изми си зъбите и очите, погледна мърлявото коте, никога некъпаното куче и бодигарда си, качи се в Audi-то му, купи си баничка. И си я изяде. Сам. Носеше и специална кутия със сандвичи с пуешко месо и домат. Нямаше намерение нито до ги яде, нито да ги даде на някого. Не му се мислеше за нищо друго, освен за предстоящия полет.


Денят му в училище беше най-якият в цялото му училиществуване! За първи път се появи там не като ученик, а като завършил 😛 Всичките му познати от долните курсове му завиждаха и разпитваха за живота отвъд(и той им отговаряше в пълни детайли, особено след прекараните незабравими 15 месеца по дискотеки, стрип-клубове и казина). Лито Топката изпитваше невероятно удоволствие да се хвали с преживяванията си, които за огромното съжаление на присмехулниците няма да споделя, а ще ги оставя да ги съчинят в подсъзнанията си. Главният ни герой, виждайки завистта в очите на младоците, а и на връстниците си, които също там, беше на седмото небе. В края на удвоеното поради посещението от завършили ученици голямо междучасие стана въпрос за бъдещето. Повечето от младоците идея си нямаха, какво ще следват: "може би ВИНСа, Софийски или свободния... ще видим... има време 🙂", отговаряха. Бившите му съученици пък не пропуснаха да се похвалят, че ще следват някакви сложни икономики, медицини и адвокатсвания(т.е. право) в известни австро-германски университети. В този деликатен момент Лито Топката просто изтъкна, че след като завърши никомуизвестния университет в града с преведено име "любовна къщурка" най-висококачествената диплома в света и година стаж с годишна заплата, колкото на президента в скромната ни република. Веднага след това се усети, че самолетът му излита скоро и че колкото и да е бърз бодигардът му, ще му трябват поне две-три минути да прекоси града, за да стигне до летището 🙂

Докато се сбогуваше с училището Лито Топката напълно бе забравил за мърлявото коте и никога некъпаното куче. През цялото време те стояха до него и се радваха на усмихнатата до небето физиономия на богаташчето. Докато то се сбогуваше с омразното му даскало, те се опитваха да го запаметят в съзнанията си(големи колкото сиренето в мазна триъгълна баничка). И успяха! По този повод решиха да се почерпят: отидоха до една от лавките за бързи закуски, котето се засили към кучето и скочи като че ли щеше да го яде, но отблъснато от ужасната миризма то отскочи достатъчно високо, за да открадне един току що приготвен дюнер; никога некъпаното куче разпръсна хората настрани и заедно с верния му спътник отвлякоха тлъстото парче топъл сладолед. Нахранени, те се върнаха в училището... УЖАС - Лито Топката беше изчезнал?!

Audi-то също беше отпрашило нанякъде... За щастие, имаше следи от гуми. Нашите герои, подсилени от храната продължиха по продължение на миризмата на току що отпечатани топли гуми по сухия асфалт и поради същата причина с подути стомаси, запълзяха напред. След известно време стигнаха до табела със самолетче на нея. Имаше и цифра: "8". Никога некъпаното куче успешно си напрегна мозъка, излая доволно, метна все още преялото мърляво коте не гърба си и заприпка със свежи сили през огражденията на местното летище. Ето защо off-road е толкова практикувано в днешно време:

Когато Лито Топката слезе от Audi-то на бодигарда си, той видя нещо, което не му се случвало да види от много време на сам: котка върху куче. Мърлявото коте, седейки върху никога некъпаното куче, го гледаше усмихнато и ококорено, като че ли си мислеше "болен здрав носи". В този уникален по рода си момент на Лито Топката му хрумна уникална по рода си идея, която щеше да осъществи по уникален по рода си план. Детето искаше да вземе верните си другари в чужбина. И правилно: какво би правил Лито Топката без тези два образа..., какви истории щях да пиша, ако тях ги нямаше... Той поръча на бодигарда си да се върне в града и да купи от онези кутийки за животни, в които трябва да ги сложиш, когато пътуват в самолет, и се отправи към VIP-салона на аерогарата.

Бодигардът се върна много навреме. Лито Топката, силно разочарован от липсата на плейстейшън във VIP-салона, едва го свърташе на едно място и почти беше размислил за животните 🙁 Ето защо, когато видя верния служител на баща му, той го смъмри, че е карал само със 187км/ч(поправен от бодигардът, че скоростта е била 187 мили в час(1m=1.7km)), вместо с максимално разрешените за колите на баща му 190км/ч, и се отправи към служителя на летището, който вече беше чекирал багажа му и го чакаше да го отведе към частния самолет.

Преди това, обаче, групичката трябваше да премине проверката на гранична полиция. Лито Топката се доближи до метал-детекторната рамка и се надяваше тя да не изписука: не обичаше непознати да го обарват, освен ако не бяха топ-модели, спечелили десетки модни конкурси по света. Е, на пълничкия закръглен чичко в униформа не му се наложи да опознае тялото на момченцето пред него и го пусна напред. Но малко след като пропусна и бодигарда с клетките на двете мърлявото коте и никога некъпаното куче, той получи секретно обаждане от щаб-квартирата на животинското управление. Веднагически след това той се зае с изпълнението на Код 17. Никога не му се беше налагало да изпълнява нещо повече от Код 2(претърсване на пътници, защото метал-детекторната рамка се бъгнала и изписукала). Той тичаше с уникалните крачка и половина в секунда, но успя да настигне групичката, малко преди тя да се качи на борда на самолета:
- Съжалявам, господине, но току що ми се обадиха от генералния щаб на животинското управление за защита на заведенията за дюнери от злонамерени безстопански същества. Имам заповед директно от генералния секретар за задържането на тези двама крадци!
и посочи двете животни в клетка.

Лито Топката се позамисли, завъртя няколко телефона, разбра, че този человек няма да пропусне да направи първия арест в петдесетгодишната си кариера, и подшушна няколко думички на бодигарда, който кимна одобрително, взе двете клетки с мърлявото коте и никога некъпаното куче и се запъти заедно със служителя на сигурността обратно към терминала. Върна се след двадесетина минути с думите: "Всичко е изпълнено и готово!". Лито Топката се усмихна и заедно с бодигарда се качи в самолета. Че го чакаха мис България и мис Англия на самолета, беше ясно; по-интересното беше, че самолета имаше само едно място за сядане, а основната част от фюзелажа беше заета от огромна маса за снукър, а задната част - от спалня с огромно легло. За излитането на Лито Топката му се наложи да седне в пилотската кабина и зачака помощник-капитана да се върне на борда. След още няколко минутки чакане стана ясно, че мечтата на подрастващото богаташче е на път да се изпълни рано-рано. Вторият пилот се оказа, че имал ужасна мигрена и бил откаран в болницата, и съответно Лито Топката ще трябва да заеме неговото място. В този момент бодигардът се прекръсти за първи път в живота си и се зачуди, дали не иска да е на мястото на мърлявото коте и никога некъпаното куче.



След като получиха разрешение за излизане от перона и съответно за излитане, капитанът и Лито Топката отправиха самолета към Taxiway Bravo за излитане от полоса 09/27 с направление Великобритания. И успяха. Возилото се отлепи от земята, направи 160-градусов завой и в момента, в който капитанът се опита да прибере колесниците, пом.-капитана го спря, показвайки му една лампичка, индикираща затруднение в колесниците да се приберат. Капитанът включи автопилота и слезе да провери, какъв е проблемът. Не му отне много време да го установи: за задния ляв колесник имаше завързано мърляво коте, а за задния десен - никога некъпано куче... Страхът се четеше в очите на животните, докато се рееха с 500км/ч във въздуха, дърпани от мощния самолет.

Ето какво получаваш след откраднат дюнер за сметката на баварец...
ПП: и не забравяйте да гласувате утре/днес ; )

ПП2: малка шегичка

ПП3: да, завърнах се, и ще се опитам по абсолютно необвързващия начин да продължа както да резюмирам най-интересното в тоя пуст еСвят, така и преживяванията на нашия герой 🙂

Ваш любим драскач,
Лито Втори Топката