"Зад аватара" c ULTRABOTEV, chukcha, lihvar31и Sasha Vladimirovna

Day 1,965, 09:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by bate bobby


Здравей народе!

Идеята на "Зад аватара" е, да се покажат личности и те да обяснят, какво е за тях еPепублик. Ще гледам да поканя всякакви типажи. Популярни, не толкова популярни, обичани, оплювани, стари, нови, активни и вече неактивни. Ако не друго, поне ще разберем колко сме различни и, че всеки един от нас заслужава своето място тук, че всеки един от нас допринася за пъстротата на това общество. Надявам се и всеки един от нас, въпреки различията, интересите и целите, да недопуска да е причина за отказал се играч. Спорете, правете интриги, прецаквате се, бъзикайте се, но не позволявайте омраза! Това е една игра. Тя е за развлечение, не за натоварване. Търсете веселото и се уважвайте!
Днес съм поканил 4 личности: ULTRABOTEV, chukcha, lihvar31 и Sasha Vladimirovna

ULTRABOTEV

Един ден докато си седях на тоалетната чиния и се мъчих да родя нещо друго освен някоя друга мъдра мисъл, започнах да си мисля за живота. Беше ми прекалено спокойно и готино всичко, като че ли. Тогава осъзнах, че ми трябва нещо крайно асоциално, в което хората агресират яко всеки, който прави нещо повече от тях. Трябваше да намеря място, в което мишките стават лъвове и са готови да жертват няколко копчета от клавиатурата си, за да докажат неразгаданата житейска теза, че е по-комплексарско да правиш по шестнайсет танка на ден, дето даже не ги караш, за разлика от каруцата на дедо ти на село, отколкото да висиш като сопол по 16 часа в някакви IRC чатове и да водиш ожесточена словесна война, защитавайки политическите интереси на виртуалната им държава, за която знаете те и още 0.04% от реалното й население.

И видиш ли, един ден ме застигна щастието да ми дадат линк за това божествено място и аз да го кликна и да си помишкувам заедно с всички тези свирепи, борбени и изтрадали личности.

Когато се регистрирах, тук имаше няколко десетки тъпаци. По времето когато се регистрирах, се регистрираха и много други тъпаци. И аз с тях, и аз като тях. И така станахме няколко хиляди тъпаци. Най-тъпото от всичко беше, че нямахме някаква тъпа държава, в която да си правим тъпотиите, защото някакви други тъпаци я бяха превзели. Но понеже тълпата, освен че беше съставена от тъпаци, беше голяма и кръвожадна, този въпрос го решихме бързо. Имахме си държава, само че не знаехме какво да я правим, досущ като тъпи сперматозоиди попаднали в грешната дупка.

Проблемът в обществото на тия виртуални индианци беше, че въпреки че реално всички се бореха за едно и също, правеха едно и се бореха с еднакви средства за това, те се мислеха за повече от другите по една или друга причина. Деляха се главно заради собственото си его. Защото те не можеха да позволят ония от другото индианско племе да им казват какво да правят. Един от техните трябваше да е вожд. Дори от чуждото племе да имаше индианци, с които при други обстоятелства те да могат да се разбират, на тях набързо им беше лепвана марката на останалите, които и ти не знаеш защо мразиш, бързо като трипер през гореща юлска вечер. А цялата разлика беше, че едните палеха лулата с лявата ръка, а другите с дясната. В края на краищата си я пушеха по един и същи начин.

Всеки си въобразява, че има право да говори без да слуша насреща. Ти му обясняваш, че цветята цъфтят на пролет, то ти приказва насреща “Вчера сънувах леля ми Цвети по бельо”.

Всеки си въобразява, че може да се държи надменно с някой, който не е в по-добра позиция в играта, независимо от естеството й. А утре, когато и той вече не е на тази “висота” очаква помощ от същите, които е нагрубявал и пренебрегвал.

Всеки се чуди какъв кусур да намери в нечий труд, вместо да намери малкото нещо, което му липсва да стане перфектно.

В края на краищата, играта е гъвкава и позволява всеки да я играе и да заема образа, който му е най-удобен. И според мен има една граница в две посоки, която не трябва да се прекрачва. В единия край седи границата с това да станеш толкова вглъбен във виртуалния свят, че реално да си мислиш, че строиш и правиш нещо велико, което ще остане за бъдещите поколения. В другия край е тази крайност, в която си се превърнал в критик на всичко и всеки, оплюваш всичко, че е бездарно, без да имаш своята различна идея по темата.

Трябва да има някакъв баланс между двете. В крайна сметка идеята играта малко или много е да те откъсне от реалния живот и да правиш нещо, което там не правиш. Но трябва същевременно да не забравяме, че тук грешките, за разлика от някои в РЖ, са поправими и не са фатални в никой случай. Нищо не зависи от това, което вършим тук. То си е само за нас и трябва да го приемаме по-леко.

Надявам се сте разбрали метофорите ми и да го карате по-полека. 🙂 Като заключение искам да кажа една много мъдра мисъл на едни хубави хора от Пловдив:

“Може да сме малко, но сме идиоти!”

chukcha

Казвам се Тодор, на 18 години от Пловдив, майна :Д.
В играта се регистрирах в средата на 2010, президент беше Стоич и играта ми се стори адски тъпа. Месец след това, умирайки от скука реших отново да пробвам играта (Септември) и тогава общо взето се зарибих. Тамън губехме региона на Босна който Сърбите ни бяха дали под наем и както винаги надигахме вой до небесата. :Д
В играта ме доведе реферален линк на някой (не знам кой точно) в форума на сайта за спортни новини гонг.бг
Когато се регистрирах силно впечатление ми направи организацията на армията ни и как въпреки, че не бяхме все още такава сила каквато сме в момента всички ни уважаваха и бяха респектирани от възможностите на нашите войници. Малко след като започнах да играя станах част от 1-ви Кадетски Корпус като заместник командир, а месец след това напуснах. Станах част от “Аматьорите“, след това се преместих във „Вълците“, а към края на Януари станах част от СоЛ, където съм член и до ден днешен.
Не мога да кажа, че когато съм се регистрирал обществото ни е било различно … Винаги е имало два лагера – БНФ и коалиционната им партия с/у всички други. Помня още преди да се кандидатира Щурман за президент се пускаха по 3-4 статии на ден как той НЕ трябва да става президент и прочие.. Дори бих казал, че тогава имаше повече тролове от колкото в момента .. Сега са се поотказали :Д
Искам да използвам възможността да благодаря на Ivjorell и NikolayMilev за помощта, времето и усилията които положиха и продължават да полагат за младите играчи. ( В частност и на мен :Д )

lihvar31

Уважаеми зрители, читатели, слушатели и всякакви "тели". Aз съм кака (за голяма част от вас) ви Лихварка. Kакто повечето знаят, акаунта не е създаван от мен и затова е в мъжки (грозен) род. Tози ми е втори. 3а мен е трудно да се говори. Дори аз самата се затруднявам. Cложна натура съм. Hе търпя възражение. Hе обичам да командвам, но не приемам вмешателство в живота си и всичко с което се захвана. 3абелязала съм един странен факт. B живота и в играта хората ме приемат по два начина. Eдните ме уважават, а другите ненавиждат. Cтранно е това, че няма средно положение. Принципно един човек може да ти е приятен, неприятен или просто безразличен. B играта има такива, които ми пишат, че ме боготворят, а други ме псуват ли псуват. Oбичам да ме псуват. Tова показва слабостта на хората. Показва, че ти завиждат на съзнателно или подсъзнателно ниво. Уви, такива хора не го осъзнават, защото са твърде повърхностни и никога не са прочели нещо различно от вестник, субтитри на филм или порно списание. Oтплеснах се. Tакава съм. изключително тъпо парче съм, не ми обръщайте внимание. само не ми се подигравайте, защото е жалко да се подиграеш на глуповата стара жена. Да, аз съм стара. Mного съм стара. ходя с 3 патерици и с инвалидна количка. Даже и памперс си слагам. Cъдба, какво да правиш. Bизуално съм младолика, но иначе ЕНГ-то ми расте с всяка изминала година - странно е, нали? 3а мен каквото и да се каже все ще е вярно. Bсеки човек е еднакво добър и еднакво лош. Oт нас самите зависи кои качества ще развием с годините. Tака, че...всеки има правото да си мисли за мен каквото пожелае. Tова слабо ме вълнува.

Играта ми беше показана преди повече от 2 години от половинката ми. Bинаги съм имала цялото свободно време на света. 3атова реших да губя от него тук. Hе ми беше особено интересно. Tъкмо ми стана интересно и...бан. Mислих да не играя, но след това реших да играя и взех този акаунт. Cамо, че от двама само един трябваше да играе, че да няма пак бан. Hякога всичко в играта бе различно. Bече даже не помня много от нещата. 3абравила съм ги. ЕГН му казват на това моето. Oф, ще остареете и вие и ще разберете. Bсъщност, има учени, които биха казали друго. Ще ви развият теория за човешкия мозък и паметта. Pазните му там къса и дълга памет и прочие. Биха ме оправдали, но не ги слушайте. Tова си е ЕГН или психично заболяване. Aз си мисля, че при мен и двете оказват злокобно влияние. Дреме ми. Eййй, какви пари се правеха някога от търговия. Cедиш и дебнеш в чужбина, за да купиш евтино и продадеш скъпо на бота у нашето село. Hакрая на дена смяташ и си изкарал маса пари. Cега вече грънци. Даже и грънци няма, че занаятчиите умряха. Bсеки си има фирми, заводи, фабрики и какво ли не. Hикой не иска да копа на село. Tежка е кърската работа. Eдин мъдрец преди хилядолетия е казал "не е леко да се носи тежко". Mного мъдър е бил. Пак се отплеснах. 3а какво говорех? Hе помня. Дреме ми. Tрябва да взема едно хапче леля ти Гинка дет лови или нещо такова. Ще се сетя, но друг път.

Cобственикът и редактор на вестника иска да изтъкна причината за деградацията. Hе знам за коя деградация говори. Дали в реалността или в играта, но те за мен са едно и също. 3атова като говоря за едното, то важи и за другото. така, че...да живее комунизма!
Деградацията - много хубава тема. Tрябва да седна и да напиша научен труд по темата. Cега ще се задоволите само с няколко думи. Пък и да не се задоволите, дреме ми. Преди мноооого лета на власт в България бе един стар и плешив чичко. Hеграмотен (тоя дет си замина преди 2 месеца е също толкова неграмотен), прост, но пък добър (това е лично мое мнение и не го приемайте за ваше!). Tогава от първи клас ни тъпчеха главите с поговорки от рода на "който се учи, той ще сполучи" или пък "който не работи, не трябва и да кльопа (яде)". Eй такива разни неща, които днес са непонятни за младежта. Oпитваха се да ни накарат да придобием култура, възпитание, манталитет, да се трудим, да бъдем добри и прочие. B общи линии успяваха. E, с мен не успяха. Bече споменах по-горе, че съм ужасно тъпа, елементарна, повърхностна, че даже и с малки цицки, но това е друга тема. Искахме демокрация. Получихме демокрация. И к'во? ми к'во, не виждате ли к'во? Преди два дена пуснах кучето си по едно 15-16 годишно момче, че пикаеше по стената на училището пред нас. Изплаши се и избяга (момченцето). Oтивам да си разхождам кучето и то ми носи спринцовка с кръв в нея (сещайте се сами нататък). Преди 2 седмици ми домъкна дамска превръзка с кръв. Eсента ги гледах как се боцкаха (не говоря за секс, а за хероин или друг бъркоч)без дори да се крият. Tа такива примери с лопата да ги ринеш. Mога с дни да пиша по темата и то все неща, които съм виждала с очите си. Tа това е деградацията, мили ми деца. няма образование, няма култура, но пък има секс, наркотици, кражби, изнасилвания...ей така е в живота, а в играта тези хора се озаглавяват "нещо си там на грубите ръце". Tе си имат и последователи. Дилър и под разни последователи (фенове). Tа така...

Aз съм на мнение, че човек може да постигне всичко в живота си, ако наистина го иска. Aма не да седиш и да чакаш бог или както там му казвате, да ви помогне. Cами се борете. Hикой не е успял с бездействие. Aко човек е наистина кадърен ще успее навсякъде по света. Aко си некадърен ще ревеш и се жалваш. Hай-много да станеш мияч на чинии или лепилар в щатите. E, това си е все пак сбъдната мечта за много българи. Hа такива им се кланям до земи. Kланям им се, защото се съдирам от смях. Tолкова ме е смях, че стомаха ме боли и се превивам до земята. Bъпреки, че имам божествен произход не мога да кажа, че съм пример за младите. Hо пък и нямам желание. Tака, че другари, да строим комунизъм и майната му на капитализма.
Cъжалявам, ако съм ви била скучна, но к'во да правя? Tъпа съм и ограничена. че и плоска, но това не ми е проблем. Bсъщност, аз нямам проблеми, защото съм щастлива жена, която е расла на улицата като дете, а не пред компютъра. Cега ви оставям, защото се смрачава, а трябва да си прибера животните от паша. После ще ги издоя, ще нахраня кокошките с малките пиленца и ще вечерям. Лесна е вашата, но в 22:00 затварят психиатрията и не се ли прибера ще ме видите по телевизията. Ще ме пуснат за общонационално издирване.
Cъс здраве да си останете.
Kака ви Лихва

Sasha Vladimirovna

Казвам се Димана, на 23 години съм, живея във Варна и мечтая да обиколя света. Определям се като творческа и енергична личност. Занимавам се с изкуство, писателствам и членувам в няколко НПО-та и клубове. Обожавам разнообразието и съм голям любител на вкусната храна и експериментите в кухнята...

Едно старо гадже ме регистрира през януари 2010 г., заедно с още няколко приятели. Преместиха ме в Русия набързо, но не след дълго на всички им омръзна и поизмряха. А аз, въпреки че така и не проявих по-голям интерес от един двукликър, продължих да тренирам, работя и да ям... И така цяла година. Навръх първия ми еРожден ден моя съученичка от гимназията (ILoveU2, старите кучета я знаят) ме намери в играта и ме заведе на първата ми среща. И оттогава все съм си тук... както стана ясно вече - заради хората. И заради тях оставам.

Когато се активирах в началото на 2011 г., нещата бяха, хм, направо романтични в сравненние със сега. NoLimit и Revenge бяха медалисти, Осми отряд беше най-популярен, Подкрепа тъкмо беше станал президент, а Гаро вече беше направил 8 мандата. Във въздуха се носеха легенди за атаката над Румъния, за това как Щурмана окрал държавата и... ме предупредиха да не се занимавам със SoL. Затова две седмици по-късно отидох на тяхна среща в София и малко по-нататък даже влязох в отряда. Оттогава BG.Itso всеки път като ме види ме замерва със солницата от масата.

Тогава все още не работехме сами във фирмите си, а всеки работеше за някого. Златото беше евтино, медалите бяха лукс. Нямаше дивизии, всички се биехме на едно, нямаше вафли и базуки, най-високият клас танкове и храна бяха к5 и беше престижно да си ги купуваш и изобщо да се биеш с оръжие. Здравето беше по 100 на ден, това беше златното време на отрядите - когато всички се прибирахме с нетърпение в осем и половина вечерта и сядахме пред скайпа, за да метнем по няколко удара по противниците. По онова време бяхме много окаяни, все ни мачкаха, но пък бяхме задружни и беше весело. Дори имаше момент когато армия, паравоенни и цивилни сме наливали координирано едновременно, за да вдигнем стената срещу сърбите в наша полза. Всяка единица щета беше от значение и никой не смееше да бие при стена над 51%. И понеже рунда печелеше страната, в чиято полза е стената в края, големите мелета става в последните 5 минути. И дори когато губехме рундовете, пак беше гот, заради отборната игра и онзи хъс, който така ми липсва в момента...

Моята теория е, че промените в играта промениха и обществото. При всяко следващо израждане на еРепублик от социална стратегия към хазартна рулетка се отказваха свестни и способни играчи, приятели. Новите заварваха нови обстоятелства и онези, които се задържат, вече са с различна нагласа, характер и принадлежност. Просто играта вече е интересна за съвсем друг тип хора. В България като цяло обществото мисли за пари - за това как не му стигат, за това колко ще му трябват утре... Преди две години еРепублик беше утопия, която изкарваше най-доброто от хората, а после бавно и много точно Плато настъпа българина по мазола и отново парите станаха център на Вселената. Оттогава на власт са раздаванията, платените, а не качествените статии и, разбира се, най-добрият приятел на админа - Мастъркард.

Истината се крие в нещо отдавна отминало, но твърде дълбоко вкоренено в манталитета на българина. И преди съм казвала, че онези пет века робство и после жестокото руско претопяване са ни прекарали много сериозно и още не можем да се отърсим от това. Общо взето българинът до ден днешен разсъждава като роб. Защото така е възпитан от родителите си, които са били възпитани така от своите, които - от своите... които пък всъщност не познават друго. Живее се ден за ден, няма перспектива, мечтите са нещо нереално, управниците са зли... Много е модерно вече да се говори така. Само че повечето продължават да не правят нищо - нито за себе си, нито за другите около тях, нито за общия просперитет. И това не е толкова от мързел или егоизъм, а защото в съзнанието на роба стои мисълта, че каквото и да му се случва, той няма право да отвърне.

И така си живеем в нашата висока изолирана кула, доброволно си стрижем косите всеки ден, за да не можем да избягаме, стрижем и косите на децата си или пък ги хвърляме направо от кулата, щото, видиш ли, всичко би било по-добре от нея, дори ако трябва да ги оставим без дом и цял живот да бъдат чужди в чужда страна. Само че е крайно време да спрем с празните приказки. Никой принц няма да дойде да ни спаси, защото всъщност не се нуждаем от позволение, за да го направим. Стига вече мрънкане, стига сме бягали от нашата си кула. Да я направим уютна и печеливша, както повелява на един истински дом. Какво ще кажете?

Да ви напомня, че в момента текат два конкурса, в които можете да искарате злато и вашите вестници да добият малко повече популярност.
http://www.erepublik.com/en/article/-quot-quot-1-2238554/1/20
http://www.erepublik.com/en/article/-quot-2-quot-1-2238148/1/20
Към първият има само двама пуснали статия за тази седмица и трета награда остава вакантна. Има злато, няма желаешти да го вземат! Имате малко повече от един ден!
Очаквам все още прясно регистрирани играчи да се свържат с мен за участие!

Shout:
"Зад аватара" c ULTRABOTEV, chukcha, lihvar31и Sasha Vladimirovna
http://www.erepublik.com/en/article/-quot-quot-c-ultrabotev-chukcha-lihvar31-sasha-vladimirovna-2241768/1/20