Join the new world

След кратък размисъл Маги слезе в тунела със звездата. Не след дълго оскъдната светлина, прокрадваща се през входа изчезна. Останаха само малките розови точици, закрепени по стените, тавана и пода. Обстановката не беше особено приветлива – влагата и сумракът бяха нещо ново за нея, но тя продължи да върви. След около час вече беше сигурна, че няма да си пребоядисва танка в розово, както възнамеряваше от няколко месеца насам.
Около полунощ, след няколко часа монотонен преход, реши, че е крайно време да хапне един хляб. Седна на един камък до стената и, докато отваряше раницата си, погледът й попадна върху розовия плик пред нея. Зачуди се какъв е истинския му цвят – всичко наоколо преливаше в цялата гама на червено-белите нюанси. Вдигна плика от земята и се почуства като героиня от статиите покрай е-ден 1913 – за пръв път получаваше валентинка. На ароматното листче вътре пишеше: „Ерепубликанецо, не мога да ти кажа директно нищо – пазачите четат всичките ми писма. Реши загадката и, когато стигнеш до звездното разклонение, избери тунела с вратата. Тя се отключва, като кажеш кодовата дума.”
Маги дояде хляба набързо и продължи нататък. Не след дълго наистина стигна до разширение на тунела във формата на петолъчка. Всеки лъч водеше към нов тунел. Само единият беше затворен. Пробва се да отвори вратата, но не успя. Прочете отново загадката:
„Дъжд когато ме зашиба,
крия се в една колиба,
чийто покрив чудно лек
пази ме и в слънчев пек.”

част 1
част 2
част 3

Първият, коментирал с вярната кодова дума, ще получи 12 оръжия к5.

12 танка к5 отпътуваха към Imoenbg1.