Join the new world

Сега ще Ви разкажа, истинската история послужила за основа на този филм Съкровището.
През зимата на 1820 г в американското градче Линчбърг, щата Вирджиния се появил ловец на бизони на име Томас Джеферсън Бийл / или Бейл/. Авантюрист и любител на развлеченията, който прекарал два месеца в местния хотел «Вашингтон».
Върнал се отново след две години и оставил при собственика на хотела желязна кутия, в която според думите му се пазели изключително важни документи. Вероятно хотелиерът Робърт Морис спечелил доверието му. След това изчезнал. Минали двадесетина зими. Бийл така и не се появил, а Морис отворил кутията чак през 1845.

Ето тук, някъде из тези хълмове е заровено съкровището...

Освен няколко безинтересни парични разписки и две писма, адресирани лично до него, на дъното й лежали три листа хартия, загадъчно изписани с цифри.
Едното писмо било доста подробно и интригуващо:
През 1818 година Бийл с отряд от 30 ловци се натъкнал на голяма златна мина на север от Санта Фе. В продължение на осемнадесет месеца вместо с лов, мъжете се занимавали с добив на злато и сребро. Количеството било такова, че осигурявало охолен живот на всички до края на дните им. Имало един проблем - съкровището трябвало да бъде транспортирано от земите на Мексико в Съединените щати. С тази мисия се заел Томас Джеферсън Бийл, който заменил част от златото със скъпоценни камъни, които, заедно с останалото скрил в мина недалеч от Бъфорд.

Тази история е описана в брошура от 1855 г, отпечатана от издателя Джеймс Уърд. Уърд предоставил ръкописа на Конгресната библиотека, където се съхранява и днес. Авторът на книжката запазил своята анонимност. Издадените екземпляри веднага се превърнали в библиграфска рядкост, а легендата за съкровището на Бейл е жива вече два века.
Авторът на брошурата твърдял, че получил кутията с цялото и съдържание лично от Робърт Морис през 1862.

Да се върнем на момента, когато хотелиерът разбил ключалката на желязната кутия.
Според писменото желание на Томас Бийл, в случай, че не се появи до десет години, което най-вероятно би означавало, че е загинал, хотелиерът Морис е трябвало да намери тайното местонахождение, да запази една трета от съкровището за себе си, а останалото да предостави на потенциалните наследници на другарите му. Адресите им били посочени в криптограмата с номер 3.
Първата криптограма описвала точното място на съкровището, а втората представлявала списък на ценностите.
Ключът за кода, от своя страна, бил запечатан в плик и оставен на съхранение на друг ”верен приятел", живеещ в Линчбърг, с молба да бъде предаден през 1932 година на Робърт Морис.
Само че този приятел никога не се появил...
Явно дешифрирането не било силната страна на Робърт Морис и на преклонната 84-годишна възраст той окончателно решил да сподели тайната с младия си довереник (бъдещ автор на ценната брошура), с молба да постъпи според желанието на Бийл, като включи естествено и себе си в разпределението на бленуваните ценни предмети.

След доста опити младежът предположил, че ключът към загадката е използването на някаква книга за криптиране на текста. В стремежа си да се добере до тайното съдържание той прелистил безчет страници.
Не е за вярване, но след време му провървяло...
http://images.betterworldbooks.com/143/The-Secret-Mission-of-Thomas-Jefferson-Beale-Hinson-Larry-C-9781432767815.jpg
Ключът към криптограма номер 2 била Декларацията за независимост на САШ,буквите на която съответствали на определени числа в шифъра.
Така пред очите на упорития търсач на съкровища изплувал следният текст:
Декларацията за независимост - ключ към криптограма 2
"В окръг Бедфорд на четири мили от Бъфорд в тайно място на дълбочина шест фута скрих следните ценности, принадлежащи на хората, чиито имена са посочени в документа, отбелязан с номер 3. Първо оставихме 1014 фунта злато и 3812 фунта сребро, докарани там през ноември 1819. Втората партида, през декември 1821, бе от 1907 фунта злато и 1288 фунта сребро и скъпоценни камъни, обменени в Сейнт Луис срещу сребро, за да улесним пренасянето, чиято обща стойност възлиза на 18 000 долара. Всичко е надеждно скрито в желязни гърнета, затворени с железни капаци. Местонахождението е отбелязано с наредени наоколо камъни, съдовете са поставени върху камък и са затрупани с камъни. Лист номер 1 дава точните координати, с които мястото да бъде лесно намерено..."
С разчитането на криптограма номер 2 успехът напуснал автора на брошурата /някои предполагат, че това бил Джеймс Уърд, издателят. Други вярват на хипотезата, че е авторът на булевардни романи Джон Уилям Шърман. Най-интересната версия обаче е, че брошурата е дело на писателя и криптограф Едгар Алън По /.
В продължение на двадесет години той се опитвал да разгадае шифъра на останалите криптограми, но уви, напразно.
Разорен и отчаян, анонимният ни герой се отказал от по-нататъшни опити и предоставил тайната на обществото, като оставил ценен съвет за любителите на загадки: “ Не жертвайте като мен живота си и интересите на своето семейство заради нещо, което може да се окаже пълен мираж..”
Съветът му не бил оценен и кодът на Бейл обсебвал съзнанието на много търсачи на съкровища и мистерии – братята Харт, един от пионерите на компютърния криптоанализ - Карл Хамър и др., съществува дори цяла асоциация, която се занимава със загадката. Освен по интелектуален път – чрез разчитане на тайната, се предприемали и груби действия по разкопаването на райони с вероятното местонахождение на съкровището.
Хората посвещавали живота си на тази мистерия.
Професионалните криптографи също се опитвали да разбият кода, но и в ерата на компютърния анализ двата документа не се поддават на методите им.
Досега е доказано, че за разбиване на кода като ключ към него са използвани около 8000 документа, между които договорът между правителството на Съединените Щати и индианците, була на папа Адриан IV, Брест-Литовският мирен договор и др.
На загадката са посветени много книги - „Съкровището на Бийл: Нови сведения за една голяма загадка“ от Питър Ваймайстер, „Книга на кодовете“ от Саймън Синг и др. Добре скритото съкровище днес се оценява на 30 милиона долара.

Някакви идеи? 🙂