Обява: Тарса си приатели? Некъде околу сто, сто и трима.

Day 2,885, 09:24 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Bamse Bear

Здравейте скъпи читатели,

в редакцията на вестника, който преди беше стенвестник, но след като срутиха стената, на която го закачахме, остана само вестник, получихме следното трогателно писмо, търсещо вашата топлина и милосърдие.

Писмото е изпратено от редовен читател от наш'то село. Моля ора с каменни сърца и сиви души да се ограничат в прочитането на туй откровение.

Отпечатваме писмото без ник'ва редакторска намеса щото редактора категорично отказа да се меша след като скапан от умора от три часа пази масата у кръчмата на бай Сотир за сбирка на редколегията тая вечер.


"Дали сакаш да ми станеш приател?

Здравей весниче мило,

пише ти Дамянчо от наш'то село. Как си? Добре ли се раниш? Всичко наред ли е? Буквите слущат ли та или са аймани? Но нека спрем да говорим за тебе а да ти кажа к'во ме мачи. Весниче мило, немам си преатели. Никой си немам, освен петела Пешо и магарето Гошо. Те са ми добри преатели ама са прости и не моат да ми отговорат на вапросите а те весниче мило са иляди. Питам Пешо, сака ли да пием люта ракиа а тоа малчи к'ат гъз, опа дупе. Питам Гошо сащото, нема да се сетиш ама и он само върти глава и малчи. Отвреме на време реве нещу ама нищу му не вдевам. Май говори само на аглииски или нек'ав такав чужд език дека сам го не учил у трети клас.
Мило весниче, мола те, намери ми приатели, че умирам от скука и жажда, дека знаеш, че сам да си пиееш ракиицата е алкухулизъм а аз съм оште малак да ставам кат батко Митко от 7-ми А клас. Мола те, пусни туй писмо, белкем некой ме зажали и ми стане преател.

Благодарим.
Дамянчо 9г.

от наш'то селу"



Скъпи читатели, аз едвам сдържам сълзите, които напират да бликнат изпод големите ми сини очи. Нека на този на който това писмо е дръпнало струната на съчувствието да потърси Дамянчо някъде из виртуално пространство и нека му стане приятел. Сами виждате, че момчето е читаво и интелигентно. Ако сте мома, хубава, поне 1 и 75 см, руса, с големи ... очи и голямо сърце, можете да му пратите и снимка, че той вече е достатъчно голям и за друг вид приятелство...

Ние отиваме да видим дали редактора ни още е седнал в кръчмата или вече лази под масата която пази за нашето вечерно събиране на колектива. На вас пожелавам весела Коледа и честита нова година.

Вестникът