Здравейте отново
•
by Kikoto12
Здравейте отново ,отскоро не съм писал статии ,за което се извинявам ,но нека започнем с малко история
Дойранската Епопеяа:
Българите знаят за огромното числено превъзходство на врага и се готвят да умрат.Срещу техните 17 дружини ,184 картечници и 133 оръдия англичаните и гърците разполагт с 42 батльона ,300 картечници ,231 оръдия и неограничено количество боеприпаси.
На 16 септември Дойран започва да се тресе от артилерийски грохот
- по позициите на 9. дивизия са изстреляни 150 000 снаряда, в това число и 10 000 газови. В4,40 часа на 18 септември в гъсти редици англичаните и гърците тръгват анпред, разчитайки за пореден път, че българските позиции са унищожени при артилерийската подготовка. Те все още не знаят, че не е разрушено нит едно укрепление и, чеслед всички изстреляни снаряди българите дават само 9 убити и 25 ранени. Съглашенците напредват смело по скатовете, когато оръдия, минохвъргачки, картечници и 30 000 пушки изригват като ураган. Артилерията вече не пести и мунициите и хълмовете са изпепелени. Предпозициите на 9. дивизия се образиват камари от трупове. Англичаните отсъпват ужасени, но в доловете снарядите ги избиват поголовно. Две от дивизиите им понасят огромни загуби, а третата успява да овладее някои опорни пунктове, но е отблъсната с контраатака „на нож“.
това беше не малък откъс от знанията ми за Дойранската епопея ,надявам се да ви е харесало
Facebook
Twitter
Discord
Comments
o7
da
Битката при Дойран е една от най-великите битки в българската военна история.Позицията е укрепена, като дължината на окопите са над 100 км и са оплетени в телени мрежи. На 21 април 1917 г врагът започва мощна артилерийска стрелба като за 4 дни са изстреляни повече от 20 хил. снаряда към българските позиции. Над 12 английски дивизии през нощта се нахвърлят върху 34-ти троянски полк и 33-ти свищовски полк. Следва бърза контраатака и позицията е спасена.
На 14 септември 1918 г. започва нова атака. Французи и англичани атакуват Дойран от 4 посоки – при Добро поле, връх Дъб, връх Кала тепе и между Дойранското езеро и Беласица. На 16 септември е същинската битка – 70 хиляди снаряда са стоварени върху българските укрепления. Нито едно скривалище не е разрушено, жертвите са 9.
Дивизиите на неприятеля са намалели- на бойното поле има над 10 хиляди убити и следва заповед за отстъпление.
Българската дивизия печели благодарение на своя далновиден и смел командир генерал Владимир Вазов.
През 1936г. при честването на годишнина от войната, Генерал Вазов, вече Софийски кмет, отива в Англия заедно с германски,австрийски и турски генерали. Когато минава по червеният килим, само и единствено пред него свири почетен марш,а всички знамена били свалени.
зрасти