Join the new world

Добър вечер на всичките ми 15 читатели. Още ли сте тук? Добрееее.....

Имало едно време една уникална игра.Уупс. Греда. Както би казал един сравнително известен политик от близкото минало – „Дрън-дрън ярини“. Уникална? Тц....Само сравнително достъпна. Та въпросното нещо било доста евтино като игра (в голямата си част) и предлагало на хората възможност да изживеят по някакъв друг начин историята на света. Да се почувстват част от нещо ПО-ГОЛЯМО. Дотук добре. Като цяло играта не блестяла с кои знае какви феноменални достойнства, освен с едно много важно. Тук можело да си върнеш на всички съседи за всякакви неправди от реалния живот. Дразни те съседа грък? Изтриваш му държавата 🙂. Не знам доколко е истина, но всъщност най-големия бейби бум в историята на играта е този на Полша...... След изтриването им от Германия. Така, че наистина тази игра дава възможност „да поправиш историческите неправди“. Въпреки, че реалните конфликти на теория са забранени и за тях банват. Дрън-дрън Ромперини.....ЗА ВУКОВАР!
Дотук добре. Оказало се, че все пак играта имала и други достойнства. Като възможността всеки да избере как да се развива – като политик, журналист, фермер, Ники Милев, Цнац..... И всички се радвали.
Обаче големия лош вълк Плато след едно огромно количество промени почти успял да убие същността на играта.Все повече и повече хора си тръгнали и накрая останали само една шепа заблудени тролове-бакалисти. Щото отрепките винаги остават по-дълго (Това е цитат от моя мъдър приятел Хаоса....за неговите умствени възможности питайте Кукуласта – той най-добре знае). Е, имало и някакви други луди. И играта отивала към забвение.

Поне за мен тази игра беше полуумряла. Както се вижда от профила ми, не съм от най-активните бойци. Не съм страхотен фермер, за политик нямам време и желание май, за журналист – способности. Вече бях започнал да се чудя какво точно правя още тук. И наистина ме държеше навика и прословутият български инат.
И тогава стана малко чудо. Плато обяви отряден турнир. Суперско...За пореден път го пропускам. Да, ама не. Някои познати ме придумаха да участвам. И аз взех, че влязох в отряда на един известен ...акаунт...... Без реклами и глупости да не ни цензурира СЕМ. Държа да отбележа, че въпреки, че се старая, все пак приноса ми към каквито и да е успехи на отряда е чисто символичен.....Съдба – адът четвърта дивизия и липса на вафли. Но все пак покрай тоя турнир осъзнах какво още ме държи тук...Хората.....Защото да се събудиш в три през нощта, да влезеш в „отрядния чат“ (на отряд от който не съм част по принцип) и да видиш съобщението „Трима за арабите д2“ е безценно...... Да крадеш токенчета на малки мазни чилийски медалистчета – също.....
За пръв път от много време се забавлявам искрено на глупости и щуротии. На малките неща. Вече отново се паля на идиотизми (както винаги). И отново яхвам метлата, когато някой подхване темата за „правилното“ развитие.

След дълго лутане най-накрая явно вече съм осъзнал най-лесно осъзнаемото – играта е и навик, и забавление. В голяма част от времето се чудиш какво правиш в тая тъпня. И once in a blue moon (веднъж на високосна демек) се случва нещо, което те кара да се хилиш като репичка на репата....
Ако тези моменти зачестят – суперско. Междувременно ще се отегчаваме до смърт и ще чакаме следващия. Онзи, в който забавлението измества навика. Когато половинката ти седи до теб и се чуди какво точно ти става и дали светът се е побъркал 🙂
Или той, или ние. Но то на всички ни е ясно, че сме си побъркани.

Усмивки и поздрави на всички.

И забравете за „правилно и грешно“. Ако се забавлявате, ако разчупите навика – значи е правилно 🙂
В крайна сметка всички хубави неща на тоя свят са опасни, отровни или от тях се пълнее....
Освен секса де, щото не съм чул някой да е напълнял от секс 🙂

До нови забавления.