Join the new world

Когато става въпрос за големи космически успехи, обикновено НАСА е тази агенция, която обира лаврите. Но и европейците имат с какво да се гордеят. През 2005 година европейски космически апарат за пръв път кацна на повърхността на луната Титан на Сатурн. Тогава не някой друг, а учените от Европейската космическа агенция (ЕКА) бяха под прожекторите! Миналата година се случи отново - автоматичната междупланетна станция "Розета" извърши първото в историята на човечеството влизане в орбита около комета, а малкият апарат "Филе" осъществи първото кацане на повърхността на комета!
Още по-голям повод имаме, за да се радваме, понеже и България е вече част от тази голяма общност, след като се превърнахме в кооперираща държава на ЕКА! Независимо от гръмките речи в стил "в името на цялото човечество", които се държат при всяко голямо космическо събитие, естествено е, и в това няма никакъв укор, че определени космически постижения ги чувстваме по-близки, отколкото други. Ние вече сме част от европейската космическа общност. Не просто емоционално, не просто формално, ние ще имаме и финансов ангажимент към ЕКА.
Лично аз се чувствам доволен, че имам свой, макар и скромен принос, за присъединяването ни към агенцията. Говорих по телевизията, организирах инициативен комитет с подписи, координирах дейността между учени и политици. Но колкото и да е важно членството ни в ЕКА, това съвсем не означава, че тази организация е идеална. Напротив - има проблеми, които трябва да се изговорят. Има проблеми за решаване. Може би най-големият проблем е свързан с публичността. Когато има голямо събитие от НАСА, независимо дали е посещение на Плутон, на Сатурн, на Марс или където и да е другаде, снимките от мисиите се появяват в публичното пространство почти в реално време. Но когато има събитие на ЕКА, нещата стоят по различен начин... Учените имат пълни права над снимковия материал. Когато миналата година "Розета" се сближаваше с Чурюмов-Герасименко, снимки в реално време нямаше. А когато бяха поискани, получихме студен душ - "Няма да има снимки скоро, нека учените поработят първо с тях".
Поради това отношение ЕКА има позорна слава вече в цял свят.
Разбира се, не бих казал, че вината е на Европейската космическа агенция. За разлика от НАСА - космическа агенция на една държава, ЕКА е силно децентрализирана. Участват отделни държави-членки. Всяка една държава допринася не само финансово, но всеки неин институт произвежда съответния научен инструмент и има пълното право над него. Преди провеждането на космическа мисия се подписват договори и най-често договорите уреждат правата за използването на данните - в това число и за какво време да се използват - обикновено между шест месеца и година. Така че мисията може да бъде проведена, но когато настъпи големият момент и бъде отбелязан успех, учените могат да кажат : "Никакви снимки няма да получите от нас, подписали сме договори и те трябва да се спазват". Европейската космическа агенция осигурява ракетата-носител и структурата на космическия апарат - но дотук. Инструментите се доставят от други държави. Можем да направим следната аналогия: туристическа агенция организира пътешествие до екзотично място, но тя има контрол само над автобуса-превозвач, не и над туристите и техните фотоапарати и не може да вземе от тях личните им снимки за рекламна кампания.
Но Европейската космическа агенция се финансира от данъкоплатците на цяла Европа. Отскоро - вече и от България. Това е проблем, който трябва да намери своето адекватно решение.
Случаят с мисия "Розета", която продължава да работи около кометата Чурюмов-Герасименко, е следният - тя е изключително популярна, известна в медиите. На борда на автоматичната станция има инженерна камера NAVCAM. Тя е като аматьорски телескоп и позволява да бъдат направени навигационни снимки, най-често с цел "Розета" да се ориентира правилно по отношение на кометата. Снимките от NAVCAM са хубави и вече са публикувани хиляди от тях. Публикувани са, защото ЕКА има право над тях и може да си го позволи. Камерата NAVCAM е собственост на ЕКА. Но освен нея има една друга камера - "Озирис". Тя е много мощна. С нейна помощ могат да се различат обекти от повърхността на кометата с размер няколко десетки сантиметра! Тя е собственост на института "Макс Планк" в Германия и учените не желаят... просто не желаят да публикуват снимките си.
Това, което виждаме, е позорно. Вече измина една година. Отмина дори крайния срок (през май), когато по договор учените от "Озирис" бяха задължени да публикуват снимките си. Това не се случи. Те просто не желаят, не искат снимките да се виждат от други хора. Бяха проведени конференции зад затворени врати - и участниците бяха задължени да подпишат, че няма да изнасят снимките извън тези конференции. Бяха правени петиции, публични призиви. Не, не, не и не... Тяхното "няма" беше категорично, а снимките прашасват на харддисковете в "Макс Планк", без да бъдат публикувани.
И не само това - учените казаха "не" не просто на публиката. Те дори отказаха на тогавашния директор на ЕКА - Жан-Жак Дорден да ги види (източник)! Самият голям шеф, дъ биг бос на цялата тази агенция не можа, беше му лишено правото да види снимките, направени от кометата Чурюмов-Герасименко!!!
Разбира се, лесно е да погледнем откъм страната на публиката. Аз (Светльо Александров) обаче не просто съм космически ентусиаст, аз съм и учен. И мога да кажа, че разбирам самите учени (без да съм съгласен с тях и да съм доволен от поведението им). Мога да кажа само, че ги разбирам. Знам какво им е отнело и какви жертви са направили, за да стигнат до тук. Първо космическата агенция открива проект за научни инструменти. Ти трябва да напишеш предложение за инструмент - и не просто да го напишеш, но и да го направиш убедително, че да пребориш цялата конкуренция. Когато я пребориш, ти трябва да свършиш работата - да построиш инструмента и да го тестваш. Това отнема няколко години и през тези години научната ти продукцията като учен спада почти до нулата. Нямаш публикации, нямаш експерименти, нямаш открития - просто инвестираш много дълго време в този инструмент. Накрая той бива доставен, изстрелян и чакаш години, докато дойде кулминацията на мисията. Напълно е очаквано когато мисията постигне успех, ти да имаш правото пръв да видиш данните, да ги обработиш, да направиш заключения и съответните открития. Но идва момент, в който си получил данните, и те ти ги отнемат, защото публиката се интересува от тях и също чувства, че по право притежава тези данни, защото е платила с данъците си за тях. Дразнещо е за някои учени, безспорно. Още повече е дразнещо за екипа на камерите, тъй като най-често при тях се случва да им искат данните незабавно. При другите инструменти - спектрометрите, да речем, има спектри, които не са от интерес за публиката. Но при камерите има снимки, които са красиви и които са обект на обществен интерес.
При НАСА този проблем отдавна е решен. Когато се публикуват снимки в реално време от марсоходите, от "Касини" или от "Ню Хърайзънс", екипът публикува суровите изображения в JPEG формат. Само снимките - сурови некалибрирани данни, без останалата информация за ъгъл, осветеност, позиция на космическия апарат спрямо небесното тяло. Такъв тип снимки удовлетворяват хората, но тъй като останалата информация за тях липсва, много трудно някой друг, опортюнистичен учен, би могъл да ги използва за собствени научни статии и така да подкопае труда на учените от мисията.
При ЕКА все още не се мисли за такава мярка при всички междупланетни мисии. Проблемът все още стои. И не е ясно как ще бъде решен занапред.
През 2016 и 2018 година ще бъдат изстреляни две мисии от програма "ЕкзоМарс". Едната е орбитална, а другата - спускаема (с марсоход). И двете мисии ще правят снимки на Червената планета. Ще бъде срамно ако, както се случи с "Розета", хората бъдат лишени от възможността да наблюдават повърхността на Марс през очите на европейския марсоход