Рубрика : Легенда

Day 2,618, 04:42 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Roger Woods
Някога в далечен край, където слънцето започва своя път из глъбините на морето, минавала река. От векове тя се стремяла към океанските вълни. Не малко земи видяла реката по своя път, селища, хора, които живели в тях. Тя бълбука и разказва легендата за камъка.
Там, където нейните води били още бистри и хладни, бил построен един мост от червеникаво дърво, каквото растяло по тези места в изобилие. По него минавал път, който водел до близкия град.
Хората, които живеели в близкото село сред зелените хълмове, идвали на моста всяка есен да продават това, което произвеждали сами. Те водели кози, крави; други донасяли медни и глинени съдове; трети докарвали кошове със зеленчуци и плодове; храна за коне и други животни. Говорели си, смеели се, били щастливи и доволни.
През останалото време мостът бил често пуст и самотен. Дъното на реката било покрито със сиви и жълтеникавочервени гладки камъни, тук-там имало водорасли, сред които играели малки рибки. В средата на реката било дълбоко до колене, имало дюна от пясък, от която към повърхността се издигали тънки стебла на лотос. Пътят преминавал заедно с моста през реката, а накрая имало една красива скала, висока колкото четири човешки ръста. Скалата завършвала с огромен камък с размер на голям бик. Цялата му повърхност била изписана с йероглифи, оставени от изчезнали народи.
Отстрани на хората им се струвало, че той виси във въздуха, очите не можели да повярват, че той се държи за високата скала на малка площ колкото човешка длан. Векове минавали, поколения хора израснали, а камъкът си стоял все там. Вятър и дъжд не го разрушавали, нищо не го променяло. От града идвали учени хора, мъчели се да разшифроват йероглифите, но никой нищо не разбирал. Значението на руните било отдавна забравено.
Макар и рядко да ходели в града, минаващите по моста вземали малък червен камък и го хвърлял с голяма сила към върха на скалата. Имало такава традиция сред местните хора. Ако камъкът отскокнел встрани, особено на изток, се смятало, че човекът ще има късмет, ако паднел към страната на човека – неуспех. Ако камъкът се разбиел на парчета в древния голям камък, човекът го чакала скорошна смърт. Никой не пропускал да хвърли камъче, щом се налагало да мине по моста.
И накрая настъпил ден, когато един мъж хвърлил камъче и загадъчният камък се сринал в гъстите гори, незнайно точно къде. Този човек провъзгласил, че има божествени сили, щом е сринал скалата. Хората го вдигнали на ръце и го понесли, забравили работата си, смеха, добротата. Започнали да слушат новия властелин и да му се подчиняват. Скоро пламнала война. Хиляди загинали, села изгорели, настъпил глад. Докато хората се опомнят, всичко било съсипано.
Триста години по-късно учените намерили камъка в гъстите гори и постепенно разшифровали написаното на него. Пред изумените им погледи се подредил надписът: „Огромни беди ще донесе този камък на всички, които повярват, че това е нещо повече от камък.”