Join the new world

Една от орди, състоящ се предимно от kutrigurskih племена под Котраг се премества от територията на Велика България на север и се заселва (VII-VIII век) е близо до средното Волга и Кама, най-вече разпръснати сред угро-финските племена, които по-късно формира държавната Волжка България.

Археологически доказателства показва, че част от населението на България идва от хазарите в края на VIII век. Втората голяма вълна на миграция от Хазария случило в началото на X век. [8].

В началото на българския балтавар на X век Алмуш приема исляма Hanafi име Джафар ибн Абдула, както е видно от сребърни монети, сечени в България. Монетите са били издадени в Булгар и Сувар през Х век, последният от които е от 387 година в мюсюлманския календар (997/998 GG.) [9].

През 922 AD балтавар в търсене на военна подкрепа срещу хазарите, чиито управници изповядва юдаизма, приканва посолство в Багдад, официално декларира исляма Hanafi убеждаване като държавна религия, и отнема титлата емир.

Въпреки това, "хора" (роб племе, клан) Sawan (śśuvanä ... «заглавието, човек получава две степени под Khakan = турчин. Yabgu") [10], водена от "царя на Вираг" (очевидно това е унгарското име означава "цвете "общо в Унгария) е вероятно изрази недоволство за това (" отказан "), в резултат на аристокрацията България е разделена на две страни (втората, озаглавена" цар Aska "). След заплахи от Алмуш (с меч), първата партида също е послушал. Очевидно е, че "Краля" с титлата Вираг Покров беше вторият човек (вторият етап долу Khakan) във Волжка България след балтавар Алмуш (първи етап Khakan по-долу). Освен това е известно, че "цар Алмуш" с племето си е "четири подчинен цар" с подчинените племена, който съответства на структурата на държавата и една от теориите за образованието на име "България" - ". Пет племена" [11]

Тези факти и събития са описани в записките на участник Багдад посолството на Volga Ахмед Ибн Фадлан. [12].

След Алмуш правила сина си Микаил ибн Джагфар и след това внук Абдула ибн Мик. [13]

През 965, след падането на Хазарския каганат рано във вярност към него България става напълно независима, но тя е била жертва на източната кампания Киевска княз Святослав Игоревич през тези години (964-969).

През 985 княз Владимир от Киев в съюз с Торки провежда военна кампания срещу България и сключва мирен договор с него:

"Ида Volodimir на Bolgary Sh Dobrynia, UEM svoim в lodyah и Торки beregom дадени в koneh. И тако pobѣdi българи. И Reche Dobrynya Володимир" Sglyadah kolodnik, и по същество, всички вие sapozѣh. Sim почит Нам не platiti, poidevѣ търси lapotnik . и stvori мир Volodimir с България и rotѣ zahodish самите граници и rѣsha България "Tolley не ни събуди мир забележителност, Oli същия камък започне plavati и хмел gryaznuti." И аз ще дойда в Киев Владимир КБ "[14].

През 986 година на Волжка България Киев посети посолството на предложението за приемане на Kyivers начело с княз Владимир на мюсюлманската вяра от българите.


Bulgar състояние и в съседните страни, 1025
През 1006 между Русия и Волжка България бе сключено търговско споразумение: Българските търговци могат да търгуват свободно на Волга и Ока, и търговците на Русия - в ​​България.

През 1088 Kama българи накратко иззети Мур.

През 1107 волжките българи обсадиха и взеха Суздал.

През 1120 Юри Dolgoruky Polovtsy от името на баща му организира военна експедиция на Волжка България. През лятото на 1164 с Андрю Bogolyubskii Муром княз Юрий Владимирович отиде в България: градът е бил заловен Bryahimov. През 1172 заминава за Bogolyubskii Кама българи. През 1184 Всеволод Голямото гнездо и Велик княз на Киевска Рус Светослав воюва волжките българи. През 1186 г. Всеволод Голямото гнездо отново изпрати войски в Кама българи.

В годините 1217-1219 и прабългарите заловените Unzhu Ustiug. В отговор, Ростов, Суздалските и Муром полка под командването на брат му Владимир принц Светослав Vsevolodovicha взети, ограбени и опожарени голям град Oshel. През 1221 Gorodets между Владимир княжество и Волжка България подписаха примирие продължение на шест години в 1229 в Korenevo - още шест години.

През 1223, след битката при Kalka, монголските войски се оттеглиха на изток през земите на волжките българи и са били пренасочени прабългарски войници. [15] Това поражение, тъй като, когато Parvana поражение в 1221, не беше изключение за успеха на армията Монголската срещу периода на завладяването, докато поражението в Ain Jalut в 1260. През 1229 на българите и куманите бяха победени от монголите в реката Yaik (Урал). През 1232, на монголите вече са достигнали вливането на река Кама Zhukot.

Накрая, през 1236 г. армията Монголската водена от Субетей опустошават цялата Волга-Кама България. Някои българи избягали в защитата на Великия херцог Владимир Vsevolodovich [източник не е посочен 538 ден]. През 1239, на монголите отново нахлуват Волжка България и го завладяват.

През 1240, след две последователни въстания, на територията на Волжка България стана член на Златната орда, въпреки че за дълго време продължи размирици в провинцията, и татарите имат много поводи да усмири разбунтувалите се българи, които са започнали да се възстанови тяхното състояние.

Според MG Khudiakova прекрати надеждите за възстановяване на бившия български поставят плячкосване град Булгар руски ushkuynikov - Новгород войници, плячкосване [16].

Впоследствие българите всъщност достигнаха своята държава със столица в съдебно дело последната Казан. През XV век един общ културен и политически център на волжките българи, и премества столицата стана Казан, а новото име на бившата федерация стана ханство на Казан.

След образуването на Златната орда, волжките българи (българи) са се превърнали в един от най-важните компоненти в етногенезиса на съвременните Казан татарите и чувашите.