Join the new world

Кои ли биха могли да бъдат тези девет кръга? Да беше само един - ясно: чиния с пържола и пържени картофи - хем Е кръгла, хем на някои места ти я сервират навреме. На пръв поглед - това е, ама защо девет, девет наведнъж ако изям - ще си разваля вечерята. Надали ще е това.

Двата кръга също не могат да влязат в схемата. Първо - девет не се дели естетически на две, второ - в журито няма изтъкнати велосипедистки. Отпада от схемата със звук на падаща верига и натисната тромба.

Третият кръг вече изглежда обещаващ. Кръгът е вързан за “пи”. А пък то - за числото три (горе-долу). Още древните египтяни са направили връзката. Те даже са разчитали, че зад тройката (уж не шведската - ама всъщност дали не? - Содом и Гомор тогава са станали известни) стои число с потенциал. Дори са го обявили за свещено. После са обявили и котката за свещено животно (вярвам - като в съвременна 😉 София - са имали излишък от котки и - тук вече за разлика от нас - нужда от жертвени гадинки). В един прекрасен слънчев (сахарски) ден един млад и гениален математик в почивките между строенето на пирамиди, на диги по река Нил и на храмове някъде встрани от дигнатите пирамиди и пирамидални диги - по мое мнение при игра на морски шах и с чаша пиво в ръката - е стигнал до извода, че ако три е свещено, то девет е три пъти (пак ТРИ - свещен брой пъти значи, ехаа) по-свещено. Не съм сигурен това накъде е повело теологията, не знам и защо се е запънал човекът да умножава по-натам, ОБАЧЕ жреците с котките са прилапали идеята като топъл хляб и оттогава се твърди, че всяко “мяу-мяу” си има по девет живота.

Тук вече подложих заглавието на мощна дедуктивна терапия с чаша алое вера (има някаква такава напитка - странна е, ама става) в ръката. И заковах извода със замах - „Съвременните девет (е)Кръга” - трябва да са животите на някоя еКотка. Да, ама не - още не са вкарали тамагочи от котешки тип в еРепа. Лошо.

Замислих се в перспектива - за четириколките, за олимпийското знаме, за шестия паралел около глобуса, за чудесата на света, за киното и музикалната октава; каква пък е трябва да е тая деветка?! И тогава бавно ми просветна: това е число на безизходицата, заровиш ли се в него, без да си математик - на мига те блокира да се чудиш откъде ти е дошло - въртиш се на място, в кръг... А кръгът като най-съвършената фигура - без начало и край, без ъгълче за почивка, не ти дава да спреш и да се освестиш. Всички знаем, че Данте Алигиери пръв е направил асоциацията между лошотията на деветката и обречеността на кръга - и директно в Ада ги е изтипосал. Обаче...

В днешното безбожно съвремие Пъкълът е отречен като институция, затова като ни докривее, за да ни стане още по-гадно, си въобразяваме, че животът всъщност е ад. Животът си е все така прекрасен - край Чернобил тревата вече се синее, птичките лаят, ведра пролет е дори и там - обаче ние сме вкиснати от девет сутринта. И какво правим? Преброяваме причините за лошото настроение, докарваме ги до девет и като свестни хора решаваме да се преборим с проблемите “след малко”. А сега да си починем! Как? Да разпуснем с готвене, спорт или нещо друго вдигащо адреналина, тонуса, метаболизма и/или настроението? Не! Сядаме на компа, регистрираме се в някоя много яка игра като еРепублика и се гмурваме в спасителния еСвят. Там еРаботим, еСтроим, еСпортотренираме, еМесим хляб, еПишем, еБришем - и наистина забравяме за конкретния номер на адския кръг от реалния живот.

Но еРепублика е една прекрасна игра. Даваща възможност на хората да се срещнат с други хора, макар и виртуално. Да се скарат с тях, да се понапсуват, може и снимки или картинки да влязат в употреба, евентуално линк към тъпа песен, задължително има рукополагане в чат-дискусии за сексуалните нагласи на опонента. Става доста важно да се наложиш/защитиш. Някой е крив, виновен и лош, може дори и ти малко, ама ти поне си пич/-ка.

И по едно време (обикновено около президентските избори, ама не винаги и не само тогава) установяваш, че в тая игра ти е “АДски” тъпо. Почваш да си припомняш неприятните моменти и като ги заКРЪГлиш на ДЕВЕТ, т.е. като си разпознаеш лично твоите собствени девет (е)Кръга, изведнъж се връщаш в реалността.

Осъзнаваш (или пък не), че контактът с други хора явно винаги води до усмивки и обиди, споделена радост и неприязън. Даваш си сметка (или пък не), че деветте (е)Кръга ти позволяват да подходиш към другите по нов начин; да се убедиш, че не става, защото ти си си все същият бухал/гъска - и чрез този социален експеримент, еРепублика, да си докажеш, че няма как да промениш всички, за да ти е кеф на тебе. Може би ще трябва да поодялаш някоя тресчица от характера си, за да съумеят съвременниците ти да прозрат величието на твоята личност. Величие, чиято аура ще ти извади очите всеки път щом застанеш пред огледало.

Съвременните девет (е)Кръга са несмлените истини за живота - индивидуални за всекиго от нас - които тази игра способства да научим от другите хора.

Или пък са някое саблезъбо тамагочи за помощник в Партизанския бой, което админите ще въведат някога. С по девет живота на еДен.

Изберете си.