Моите коментари
•
by Maggy Vasileva
Здравейте, еБългари.
Публикувам моите коментари под Дарителска акция "3-ти март", защото там станаха вповече, едва ли ще се ровите в страниците с коментарите, а смятам, че ще ви е интересно. Ако имате въпроси какво е да живееш в ДОВДЛРГ, ги задавайте - ще отговоря на всички. Няма тежка тема. По-точно - има, но смятам, че стереотипите трябва да се разчупят.
Аз съм за. Бих отделила скромна сума, ако се захванете с организацията на дарението. Сумата ще е скромна, защото все още не съм си стъпила на краката финансово. Нещото, с което обаче мога да съм ви наистина полезна е да ви консултирам - аз бях от другата страна на медала преди време - имам стаж в институция.
Смисъл като дете в институция, не като възпитател.
Това "стаж в семейна и в несемейна среда" ми е жаргон от там. : )
А и друго нещо - никъде всъщност нямат нужда от храна - парите от общината/министерството стигат за храна. Често обаче имат нужда от тоалетна хартия. Не се шегувам - наистина на много места липсва тоалетна хартия (както и паста за зъби, сапун, шампоан и т.п.). А и от шоколад веднъж годишно, повярвайте ми, всяко дете има нужда. Щото това е нещо като награда, означава, че някой те цени и ти дава шоколада в тая криза. Може и да не е шоколад, а играчка, все тая.
Честно казано, предпочитам да дам пари за развитието на талантливи деца, вместо на деца без родители. Защото сегашните олимпийци са бъдещите будители, на тях трябва да се помага. А и 90% от тях са от бедни семейства.
Доколко разбирам тази статия пусната вместо анкета, така че тук даваме мнения какво да се подпомогне този път. Ясно е, че няма да помогнем на всички.
И - да, спрете с тези простотии - циганчета, българчета. В дома, в който бях аз имаше българчета, циганчета, турчета, русначета и 1 негър. Там се научих да не бъда расистка, защото там всички бяхме равни в "нищото", което притежаваме. Всеки се гордееше с произхода си и всеки уважаваше произхода на другия. И ей, Богу - убивам за тия хора, ако някой им посегне. Включително и за циганите.
Имахме навика да казваме, че сме отгледани от вълци. В лошия смисъл. Миналия месец гледах това клипче: Your text to link here.... (Линкът нещо не работи при мен. Ако искате да чуете песента, изпишете "Волчонок" без кавичките в youtube и чуйте песента на А. Маршал, по възможност клипчето с вълка - студиен запис е и е по-добър от версиите пред публика.)
Плаках като дете. Искам да съм гледана от вълци! Ама съм гледана от хора... Защото, както се пее и в песента: "При вълците нали не е както при хората - не смей да се спасяваш сам (да зарязваш слабия)" Не ми е идеята да ви обидя с това, само да почувствате атмосферата... нямаше циганчета там - никой не смърдеше и никой не крадеше.
Сега съм ви паднала - питайте! 🙂
Facebook
Twitter
Discord
Comments
цици?
Сандо, днес ще се задоволиш с твойте.
Кой номер сутиен носиш?
47Alex ZvezdevDay 1,888, 17:15
+1
Какво да питаме....?!?!
.....гордееме се с теб! На мен лично ми напълни душата...
..eMarry me?
Много прочувствена статия....
Написах вече няколко мнения, но ще напиша още едно - за да споделя моя опит, пък и просто за да уважа твоето мнение...
Първо - никога не дарявам на просяци. Сигурно изглежда коравосърдечно, но пък моят баща след пенсионирането си отиде в родното си село и въпреки ампутирания си крак, успешно произвеждаше храна за 3 домакинства...
Второ - никога не дарявам в кампании от типа на Българската Коледа. Сигурно изглежда жестоко. Имах приятел, който почина преди да са измислили лечение за този вид левкоза. Имах съседче, което почина от анемия, а родителите му така и не намериха сили да просят навсякъде и да реват по медии...Най-редовно слушам за болни деца, които се нуждаели спешно от няколкостотин хиляди евро за животоспасяващо лечение в чужбина. Тогава - коя съм аз, че да влизам в ролята на Господ и да решавам кое дете да бъде спасено и кое - не? Да, жестоко е, но продължавам да мисля, че не трябва да спасяваме тези 5 или 10 деца, за които ще се съберат пари, а тези средства да бъдат инвестирани в изследвания и оборудване на клиники тук, за да имат шанс и други няколкостотин или хиляди деца, чиито родители не са вдигнали достатъчно врява, за да разберем, че имат проблем...
Трето - даряването не е проста работа, с която си "измиваме" съвестта...Никога няма да забравя една случка от 97-ма година. Възрастен човек си броеше жълтите стотинки, за да си плати закуската на някаква будка. Аз бързах, минах пред продавачката и платих и за него. Човекът искрено се обиди и почти се разплака от възмущение, че го считам за просяк. Рядко съм се чувствала толкова неудобно в живота си...
Права си - няма как да помогнем на всички, няма нужда да делим хората на деца и възрастни, на българи и цигани. Помагала съм на мои приятели винаги, когато се е налагало, но не с цел после да се почеша на мястото, дето почват да ми никнат ангелски крилца. Да, помагала съм за отглеждането на деца, чиито родители са нямали пари да им купят храна, шоколад или книжка. Но за мен е удоволствие, ако знам, че родителят е готов да инвестира в книга за детето си, а не за нова дрешка или сандвич от Макдоналдс. Не съм сигурна, но предполагам, че не шоколадът е наградата в тези домове, а вниманието, което някой е обърнал на тези деца...Даже не смятам, че трябва да се подпомагат просто талантливи деца. Дори и да нямат особени таланти, трябва да се помага на упоритите деца, които се борят и искат да се развиват и учат.
Та така – всеки си има своите разбирания за добро и зло, за какво трябва да се дарява и за какво не. Ако направим анкета – от 500 човека ще има поне 490 мнения. Всеки заслужава да получи шанс, но за мен най-стойностно е да се направи инвестиция в развитието – няма особена полза да дадеш шоколад на неграмотно циганче, но има смисъл то да бъде подстрекавано да учи и да се превърне в „нормален” българин (не в етническия смисъл на думата, защото съм виждала етнически турчин, израсъл в България и живеещ в Турция сега, който е повече българин, отколкото турчин в разбиранията си). Ако подарим 2 или 5 компютъра на тези деца, дори само за да играят еРепублик,ще направим много повече за тях, отколкото да ги изпратим 1 седмица на море – ще са научили нещо ново и полезно за тях, а и ще имат възможността да общуват с много други хора, с които едва ли ще имат шанса да се запознаят по друг начин... И дано само не превърнем тази хубава идея в поредния цирк в играта...
Много прочувствена статия....
+1
byzz, напълно съм съгласна с теб. Шоколада в случая е метафора за всичко, което може да се подари. Да, книжката е много по-добра от нещо сладко.
Това с 5-те компютъра да играят ереп ми хареса. : )
Аве, не... шоколадът, освен метафора, си е и съвсем конкретна вещ. Точно, защото има много по-важни и по-полезни неща от него, той е НЕОБХОДИМОТО нещо, когато ти е трудно. Някой ти е дал всичко, необходимо, за да оцелееш, опитва се да те образова, ако искаш да се образоваш, ама е отделил от скромните си доходи, че да можеш да хапнеш нещо сладко...
И, не - не са ни давали шоколади за награда. Когато възпитателите бяха в кондиция, ни поощряваха с някоя блага дума. Не бързайте да ги съдите - те работят като волове на минимална заплата. Ама материални награди липсваха.
@BGSon, съжалявам, че ще трябва да те разочаровам, ама реалният ми съпруг също играе ереп.
И друго - правете разлика не между цигани и българи, а между цигани "възпитавани" в семействата си и цигани, "възпитавани" в домове. Има ОГРОМНА разлика. И аз не давам пари на просяци. И аз отбягвам мургавите крадци в подлезите. Само че циганчетата в домовете, въпреки липсата на контрол и любов от пълнолетен човек, се държат адекватно, при това, спазвайки законите на република България. Както впрочем правят и българчетата в домовете.
Аз бях от много силен випуск - завършихме 7 човека. 3 от нас вече завършихме висшето си образование. Останалите не се пробваха да влязат във ВУЗ, защото не им беше приоритет това. А, ако бяха поискали, щяха да се справят - най-ниския среден успех беше 5,20, а останалите - над 5,50. Всички, обаче постигнаха целите, към които се стремяха. Поне по последната информация, която имам за тях.
В следващия випуск, обаче, имаше едно момиче. След завършването си започна работа като готвачка. Сигурна съм, че си е вършела работата както трябва - тя е работлива и чиста. Дойде ми като гръм от ясно небе, когато разбрах, че се е лекувала от последствията от недохранване, защото от работата не й бяха плащали бая време. Познайте каква е причината за това? Да, циганка е. Да си работлив честен циганин в България е по-лошо от това да откраднеш 10 милиона лева от наркодилър. Щото такива пари ще ти гарантират свободата и здравето. Или бързата немъчителна смърт - зависи от късмета.
Много хубава статия и хубави коментари. По принцип и аз не давам пари на просяци, единствено ако просяка ми се стори наистина в нужда отивам и му купувам храна от най-близкото място.
Всъщност добрината трябва да започне от собственото ни семейство и хората около нас. Трябва да имаме коректно отношение и да правим за другите това, което искаме те да правят за нас.
Иначе няма никакъв смисъл ако отношенията ни с роднини или приятели са лоши, ако крадем от работата си и в същото време пращаме един СМС да се почувстваме много добри ....
o7