Южна Корея: Режимът на Теократите

Day 1,219, 15:32 Published in Bulgaria Bulgaria by Valentin Krastev
Стоях на прага на дървената колиба със сламен покрив и гледах нагоре към върховете на планината Тебек. Дебели облаци пълзяха като охранени охлюви по склоновете на скалната маса. Щеше да вали. С всичките си рецептори усещах прииждаща влага. Ароматът на сандалово дърво, който обикновено запълваше нишите в дома ми беше изчезнал.
Първа капка ... Почна се!
Поне 24 часа ще стоя пред камината и ще чета старите книги, донесени ми от Чу Шин. С каква ли история този път ще ме изненада старият антиквар?
Отворих първата прашасала книга. Най-отгоре на потъмнелия до махагоново лист с големи черни букви пишеше:
Южна Корея и Теократите

Август 2009

Средата на август е. Пред императорския дворец в Сеул се бе събрало множество. Yonai Keiko излезе на трибуната, вдигна ръце и каза: “Сънародници! Ние вече два месеца работим заедно с Япония. Нашето общество беше прието от японците, за да предотвратим политическото превземане на страната. Тези два месеца ни бяха нужни. Но е време отново да поемем в ръцете си своята съдба.”

Бурни аплодисменти. Японският посланик се усмихна, поклони се на Yonai Keiko и даде знака на тримата силни мъже, които стояха зад големите барабани “Ямато”. Те започнаха да удрят бавно и изключително ритмично. Въздухът настръхна, изпълни се с адреналин и отбеляза раждането на нашето време - Времето на Теократите.
Е, Yonai Keiko, все още не знаеше за нас, но нека продължава да мечтае.




Теократите идват

Пет дни без Конгрес. Лошо начало за всички тях. Пет дни изправени пред ново политическо превземане. Много нови лица. Сред новите изпъкваме ние – теократите, военна общност с квази-религиозни възгледи, близки до тези на Дионизма. Старите и знатни южнокорейци знаят, че ние искаме властта. Единственото, което успяха да направят бе отчаян призив към международната общност да наблюдава изборите.



Едва ли обаче предполагаха, че нашите приятели ще долетят в последните минути от Южна Африка, за да ни подкрепят. Създадохме и много наши клонинги. Е, някои от нас бяха баннати. Но трябваше да го направим, защото южнокорейците можеха да обърнат резултатите. А нашите изчисления за парламента бяха - шест места за нас, четири за опозицията.

Японска помощ. Въстание. Теократите печелят цялата власт.

Упорит ще излезе този бацил Yonai Keiko. Избяга в Япония след политическата ни победа. От Токио той ни заклейми! Нас, Теократите.
Денонощие по-късно Империята на Изгряващото слънце ни обяви война. И започна кратката Теократскта война. Южна Корея се върна в рамките на Японската империя, а целта на японците и южнокорейците беше да не ни позволят да управляваме страната.



На 3-ти септември ние започнахме въстание. Идеята ни беше да върнем Южна Корея на картата непосредствено преди президентските избори, които щяхме да спечелим.
Кръв и гняв на бойното поле. Стената замръзна на 50 000 в полза на Япония, но ние извадихме танковете. Битката завърши след като съборихме японската стена на – 6 000. Спечелихме!



Спечелихме и президентските избори. Нашият брат Colinar разгроми представителя на коренните жители на полуострова. Сега цялата власт е в наши ръце. И първата ни крачка ще е към Япония. Време е за война. Лоялните към стария режим граждани напуснаха страната си с отвращение. Но ние, теократите, останахме.

Законите са тихи по време на война

Южна Корея вече няма да бъде Империя на светлината. Ние ще основем фашистко-комунистическа държава. Ще сринем хранителната индустрия и производството на жито.
Вдигнахме голяма болница и почнахме да търгуваме със здравето на местните. Те са нашите роби. А ние се биехме в редиците на ЕДЕН и Малайзия.



Днес затворихме окончателно възможностите за получаване на южнокорейско гражданство. Обявихме и новата ни политическа доктрина - “SILENT LEGES INTER ARMA” /“Законите са тихи по време на война”/. Така ще затворим устата на всички, които ни се противопоставят. На крачка сме от тоталитарен режим. Теократската общност ще бъде сегрегирана, затворена и компактна.

Неуспешна руско-японска помощ

Сега пък се появи Русия. Руснаците завзеха Северна Корея и я превърнаха в колония. Усещам, че с мечките от север няма да се разбираме добре. Неочаквано японският император посети Москва. Тези гадове сключиха Договор за приятелство и ненападение.



Войната започна през януари 2010 година. Японци и руснаци се опитаха неколкократно да превземат страната ни. Опитите им бяха неуспешни. От девет региона успяха да ни вземат само един – Джеджу-до.

Доброволно оттегляне

Натоварихме всичко на корабите. Обявихме, че напускаме страната. Ще плаваме към бреговете на Испания. След 6-месечно управление /от август 2009 до януари 2010 година/ Южна Корея вече ни е скучна. Взехме каквото можахме. Сега вече наистина е време те да поемат в ръцете си своята съдба.




Вместо епилог

Навън все още валеше. Оставих книгата на ниската маса до фотьойла. Станах и погледнах през прозореца. Не виждах нито сандаловата горичка, нито върховете на планината Тебек. Пороят ги беше скрил от погледа ми. И въпреки, че очите не виждаха нищо, сега виждах по-добре тази страна. Сега я разбирах.





Още еИстория

КанАм - първият значителен военен конфликт
Свещената Пакистанска империя: Култът Dio Brando
Четвърта Световна война: Битките за България
Империята на викингите: начало, възход и крах


Източници:
http://wiki.erepublik.com/index.php/South_Korea
http://wiki.erepublik.com/index.php/Dio_Maksas
http://wiki.erepublik.com/index.php/Sol
http://wiki.erepublik.com/index.php/Theocratic_War
http://wiki.erepublik.com/index.php/Theocracy