Кхаджурахо

Day 1,193, 09:38 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev
Ей, на това му казвам прашни пътища. И като се замисля, че съм в еИндия за да се срещна с някакъв странник от храмовете в комплекса Кхаджурахо. Той обеща, че ще ми разкаже за новия храм, който е построен в чест на дружбата между нашите народи.
Пътувахме със самолет до Бхопал, столицата на Мадхя прадеш – центърът на сърцето на еИндия. От там с рикша се насочихме към Уджайн. След което половин ден пеша пресичахме каменисто-пустинна местност и ... най-накрая стигнахме до обредно-религиозния комплекс Кхаджурахо – сещате се, това са онези храмове, по стените на които има стотици фигурки на мъже и жени застинали в сладострастни пози. Някой казват, че авторът на Кама Сутра е написал еротичната библия докато е изучавал именно тези пози на удоволствието.

На порталът ни посрещна възрастен мъж с брада /колко индийско/, представи ми се /не му запомних името/, но държеше да напиша, че е пряк потомък на династията на император Ашока.



Близо час се лутахме из разни лабиринти от каменни стени и накрая стигнахме до българския храм.

“Дълго време преди да дойдете в Индия, ние пазителите на Кхаджурахо, изучавахме вашите успехи и нововъведения в различни области”, започна разказа си дядото. “Построихме този храм за няколко месеца. Опитахме се да разберем дълбоката ви душевност и я изобразихме в хиляди фигурки.”



“Ето, тук над входа, барелефа е кръстен “Македонска сватба”. Змеят в ляво е стилизиран образ на еСърбия.”



“В ляво виждате сърдечното посрещане на еБА от охридска девойка.”



“Тук над капителите сме изобразили сцена от отрудения живот на българските еПолитици.”



“А това е “Колоната на срама”. Наричаме я още “Турска колона”. На нея са изобразени привичките на южните ви съседи. Разбрахме, че някакъв турчин преди време се бил хванал на бас, че може сам да заличи еБългария. Загубил баса и се наложи да изпълни облога си ... а именно да направи щастлива своята кобила.”



“Цялата западна страна на храма нарекохме “Купон в Студентски град”.”



Изведнъж тишината на храма бе нарушена от леко съскане. “Ах, как щях да забравя. Вече е време да водя змията си на разходка. Хайде лек ти път и доведи българите на поклонение в техния храм”.