Join the new world

Йосиф Владимирович Гурко

Той е роден в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход, в град Велики Новогород, през 1828г. Още от малък той се ориентира към военна кариера. През 1846г. успешно завършва Императорския Пажески корпус и постъпва на служба в гвардейския хусарски полк. По-късно продължава да учи в Генералщабската академия и е назначен за адютант на самия руски император Александър II, през 1860г. Година по-късно, през 1861, е произведен в чин полковник. През средата на 60-те години на ХIХ век е назначен за командир на IV-и Хусарски Мариополски полк. През 1870г. се издига в чин генерал-майор и става член на руската императорска свита. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1862г. - 1866г.) и потушаването на Варшавското въстание (1863г). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия (1876г.). Заради успехите и действията си е повишен в звание генерал-лейтенант.
Един от най-отличителните моменти в живота на генерал-лейтенант Гурко е участието му в Руско-турската Освободителна война (1877-1878г). Назначен е за командир на Предния отряд на руската Дунавска армия, като в състава му влиза и Българското опълчение. Още в началото на войната под негова команда е превзет град Търново, установява контрол над планинските проходи и средната част на Балкана, с помощта на Габровския отряд (командир генерал - майор Валериан Дерожински). Устремено води войниците си срещу османците, като превзема важния Шипченски проход и град Ески Заара (Стара Загора), предизвиквайки паника в Цариград. Срещу Гурко са изпратени подкрепления. Той е принуден да отстъпи, като се оттегля обратно до Шипченския проход. През октомври 1877г. той е натоварен с много важна задача. Поверен му е Кавалерийският корпус, с който превзема селата Горни Дъбник и Телиш, като по този начин прекъсва снабдяването с провизии на османската армия в Плевен. Тя остава обсадена в града, под командването на Осман паша, който с последни сили се отбранява срещу руснаците. След успешната акция, генерал Гурко застава начело на Западния Руски отряд. Той разбива Орханийската османска армия, преминава Стара планина в изключително тежки зимни условия и превзема градовете София и Пазарджик. В битката при Пловдив се изправя отново срещу Сюлейман паша, като този път му нанася съкрушително поражение. След голямата победа, Гурко продължава настъплението към Османската империя и маршируващите руски войски достигат и освобождават българския град Одрин.

СЛЕД ВОЙНАТА

След края на войната, Гурко е провъзгласен за граф и е възнаграден с още много отличия. Генерал от кавалерията (1878г). През 1879г. – 1880г. действа като губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1882г - 1883г). От 1883г. до 1894г. е генерал-губернатор на Варшава, където провежда политиката на насилствена русификация на император Александър III. През 1884г. е назначен за Генерал-адютант. Йосиф Гурко продължава да служи на руския император и през 1894г. му е дадено най-висшето военно звание – генерал-фелдмаршал.

Умира на 28 януари 1901г., в семейното си имение в Сахарово (днес в рамките на град Твер, побратим на град Велико Търново). Тук има музей в негова чест. Погребан е в семейната гробница в църквата Св. Серафим Волоцки, кв. Сахарово, гр. Твер. Улици на негово име има в София, Стара Загора, Велико Търново, Добрич и Ихтиман. Предстои да бъде открит и паметник в негова чест в столицата.

Приносът на генерал Йосиф Гурко е безспорен. Макар и действията му да са били следствие от намеренията на руския император, без съмнение заслужава мястото си в българската история.

---

Иосифа Владимирович Гурко

Он родился в семье потомственного дворянина белорусского происхождения в городе Великий Новгород в 1828 году. С юных лет он ориентирован на военной службе. В 1846 году yспешно закончил Императорский Пажеский корпус и поступил на службу в гвардии Гусарского полка. Позже продолжил учёбу в Генеральный академии и был назначен адъютантом самого русского императора Александра II (1860 году). В 1861 году был произведен в чином полковника. В середине 60-х годов девятнадцатого века, он был назначён командиром IV-Мариополского гусарского полка и в 1870 году дослужившись до звания генерал-майора и стал членом Русского имперского свитой. Участвовал в боях Бельбек во время Крымской войны, освобождение русских крестьян из холопство (1862г. – 1866г.) и подавления Варшавского восстания (1863г). Он был повышен до звания генерал-лейтенанта и назначен командиром II- Гвардейской кавалерийской дивизии (1876г). Благодаря успеха и действий был повышен в звании до генерал-лейтенанта. Одним из наиболее отличительных аспектов жизни генерал-лейтенанта Гурко участие в русско-турецкой войне (1877г. – 1878г). Он был назначен командиром отряда русской армии на Дунае, в катором входят и болгарские добровольцы (ополчение). В начале войны под его командованием захватил Тырново, установил контроль над горными перевалами и средней части горы с помощью Габровского отряда (командующий генерал - генерал Валериан Дерожински). Вигор повел свои войска против Османской империи и захватили важный перевал Шипке и Эски Заара (Стара Загора), вызывая панику в Цариграде. Против Гурко выслано подкрепление. Он был вынужден отступить обратно на Шипке. В октябре 1877 году ему возложили очень важное задание. Ему поверили командование кавалерийский корпуса, с которым захватил села Верхний Дубник и Телиш, тем самым прерывая поставки снабжения в Османской армии в Плевене. Она остётся под осаде в городе, под командованием Османа-паши, который с последним дыханием защищялся от русских. После успешного рейда генерала Гурко возглавлял отряд Запада России. Он одержал победу над Охранийской османской армии, проходит Старая планина в крайне суровых зимних условий и захватил Софию и Пазарджик. В битве при Пловдиве встал снова против Сулеймана-паша, на этот раз нанёс сокрушительное поражение. После великой победы Гурко продолжает наступать к Османской империи и русские войска достигают и освобождают болгарского города Эдирне.

ПОСЛЕ ВОЙНЫ

После войны Гурко был провозглашен графом и награжден многими наградами. Генерал от кавалерии (1878г). В 1879 г. – 1880г. выступает в качестве губернатора Санкт-Петербурга. Временным губернатором Одессы и командующий войск Одесского военного округа (1882г. – 1883г). С 1883 года в 1894 году является генерал-губернатором Варшавы, где он проводит политику насильственной русификации императора Александра III. В 1884 году был назначен генерал-адъютантом. Йосиф Гурко продолжает служить русскому императору и в 1894 году ему было присвоено самое высокое звание - генерал-фельдмаршал.

Он умер 28 января 1901 года. в родовом имение в Сахарове (ныне в чертах города Тверь, побратим Велико Тырново). Здесь есть музей в его честь. Йосиф Гурко был похоронен в семейной гробнице в церкви Серафима Волотски, окрестности Сахарова, город Тверь. Улицы названы в его честь есть в Софии, Стара Загора, Велико Тырново, Добрич и Ихтиман. Будет открыт и памятник в его честь в столице.

Вклад генерала Йосифа Гурко это бесспорно. Хотя его действия были результатом намерений русская империя, несомненно, заслуживает свое место в болгарской истории.

---

Yosif Vladimirovich Gurko

He was born in the family of a hereditory nobleman of belarusian origin in the town of Veliki Novogorod in 1828. While he was still young he begins his military career. In 1846 he successfully graduates from the Imperial corps and enters the guard hussar regiment. He later continues his education in the General Headquarters academy and is assigned as an adjutant of the russian emperor Alexander II in 1860. A year later, in 1861, he is raised to the rank of colonel. In the middle of the 60's of the 19th century he is assigned as the commander of the 4th Hussar Mariopolish regiment. In 1870 he is promoted to the rank of major-general and becomes a member of the russian imperial retinue. He takes part in the battles of Belbeck during the Crimean war, the freeing of the russian villagers from dependence on fortresses (1862 - 1866) and the suppression of the Warsaw rebellion in 1863. He was promoted to lieutenant-general and assigned as the commander of the 2nd Guardean Cavalry division in 1876. For his success and actions he is promoted to lieutenant-general.

One of the more distinctive moments in the life of general Gurko is his participation in the Russian-Turkish Liberation war (1877-187😎. He was assigned as the commander of the front squad of the russian Danube army, in which's ranks are included the members of the Bulgarian rebels. Not long after the beginning of the war, under his command, the town of Tarnovo is captured. He establishes control over the mountine passes in the mid-Balkan region with the help of the squad of Gabrovo (commander - major-general Valerian Derojinski). He vigorously leads his soldiars against the ottomans, capturing the significant pass of Shipka and the town of Eski Zaara (Stara Zagora), creating panic in Tsarigrad. Against Gurko the Ottomans dispatch reinforcements. He is forced to retreat, withdrawing back to the pass of Shipka. In October 1877 he is given a very important task. He is entrusted with the Cavalry corps, with which he captures the villages of Gorni Dabnik and Telish, thus severing the supply line for the ottoman army in Pleven. It is left besieged inside the town, under the command of Osman pasha, who is at the break of his strength in the fight againt the russians. After the successful campaign general Gurko takes command of the Western Russian detatchment. He defeats the Orchanian ottoman army, passes Stara Planina in some of the most extreme winter conditions and captures the cities of Sofia and Pazardjik. At the battle by Plovdiv he faces Suleiman pasha again, and lands a crushing defeat on his army. After the big victory, general Gurko continues his offensive towards the Ottoman empire and the marching russian forces reach and free the Bulgarian city of Edirne.

AFTER THE WAR

After the end of the war, Gurko is declared a count and is rewarded with many other awards. General of the Cavalry (187😎. In 1879-1880 he is the governer of St. Petersburg. He is a temporary governor of Odessa and a commander of the armies of the Odessan military district (1882-1883). From 1883 to 1894 he is the governer-general of Warsaw, where he establishes the politics of forced Russification of the emperor Alexander III. In 1884 he is assigned as adjutant-general. Iosif Gurko continues to serve the russian emperor and in 1894 is given the highest military rank of General Field Marshal.

He dies on the 28th of January 1901 in his family mansion in Saharovo (today located in the town of Tver). There is a museum there in his honor. He was burried in his family tomb in the church of St. Seraphim Volotski in Sarahovo district in the town of Tver. There are streets named after him in Sofia, Stara Zagora, Veloko Tarnovo, Dobrich and Ihtiman. A monument in his honor is soon to be raised in Sofia.

The conribution of general Iosif Gurko is unquestionable. Even thought his actions were the result of the intentions of the russian emperor, he without a doubt deserves a place in our history.

---