Черноморското богатство / The Black sea heritage 1

Day 2,594, 09:46 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Various Artist

Здравейте, бандюги!

Излезе ми някаква мисия за статия и реших да хвърля малко труд по създаването на такава. Чудех се какво да нахвърлям, от исторически и културни глупости до днешния РЖ, но най-накрая реших да напомня, а на някои и покажа, основното биоразнообразие на Черно море.



Както се вижда резултатът дори и от космическите снимки:
(силно изразен бум на фитопланктон и биомаса),


... Черно море е слабо солено "вътрешно" море, със сравнително хладни и по-замърсени води. Басейнът е изключително зависим от основните си притоци на вода. Това са едни от най-големите европейски реки, които дават водосборен басейн от сладката вода на повече от 20% от територията на Европа. Реките Дунав, Днепър, Днестър, Дон и редица други по-малки вкарват толкова сладка вода, че разликата във входящите през Босфора потоци от солена и изходящите от сладка е над два пъти, което още повече допринася за слабата соленост на Черно море (двойно по-ниска от тази на Средиземно море). Преди 7 до 9 хил. години става огромен катаклизъм за врящото от живот тогавашно езеро и след като се разбива по една или друга причина Босфорския провлак, (някои учени сочат и промяна в посоката на големи реки, което повече приемам), нивото на езерото се вдига с близо 200м. надморска височина, а ядрото на създаващата се тогава европейска (някои сочат дори световна, поради теория за миграция на същите към най-старите известни на човечеството цивилизации в Близкия и Среден Изток) цивилизация, всичко постигнато до този момент, първите градски формирования, открити на над 100м дълбочина и пр. е заличено. Басейнът на морето се увеличава с близо 40%, а флората и фауната е безвъзвртно променена. Редица учени съзират в гореописания катаклизъм на Черно море именно Библейския потоп.
Затвореността на морето, силно изразената разлика в дълбочина на слоевете вода и създаването на безжизнена среда на около 200м дълбочина до самото дъно, както и редица други, дори митични причини, не са позволили в краткия период от 7 до 9 хил. години, на биоразнообразието да достигне богатствата на Средиземноморския басейн.
Все пак, след множество изследвания, сред митове и легенди, в най-богатото исторически, но не и биологически море, науката е открила близо 2000 вида животни
и около 1000 вида растения.
Солеността е решаващ фактор за формиране на флората в морето. Температурата на водата играе предимно регулираща роля, която се проявява в сезонната смяна на водорасловите комплекси. Основният състав на черноморската флора се е формирал по пътя на аклиматизацията на средиземноморските имигранти. Имиграцията на водорасли продължава и в наши дни посредством пренасяне от морските течения, чрез обрастване на подводните части на корабите, от птици, риби, безгръбначни животни и други. Пример за автохтонната флора преди черно море да се свърже със Средиземно са кремъчните водорасли. Известни са близо 700 вида миоценски изкопаеми от тях живели в древния Черноморски басейн. Те обаче са значително повече от съвременните видове.
Що се отнася до по-интересната за всички фауна като рибите и бозайниците - те преминават от Мраморно в Черно море активно. Една част от тях остават завинаги в него като запазват способността си да се размножават, а други навлизат само за определен период от време с цел намиране на храна, а след това се връщат в Мраморно море за да се размножават. Черно море е обитавано от около 180 вида риба и три вида делфини. До последната четвърт на ХХ в. в Черно море живее и застрашеният тюлен монах.
Някои от тези растения и животни не успяват да се приспособят напълно към сравнително сладката вода и живеят в един ареал в близост до Мраморно и Егейско море...


Може би всички сме виждали като малки в плитчините на любимото ни море множество дребни животинки като попчета, мидички и раци като тук


Под водата обаче, нещата са още по-красиви:



Актинии

Актиниите (Actiniaria) са разред от океански хищни безгръбначни животни от разред Actiniaria. Като мешести животни, актиниите са близки до коралите, медузите и хидрите. Повечето от актиниите са прикрепени животни. Има около 1200 вида, които обитават всички морета по света. Те са нисши животни, които образуват отровен секрет. Той предизвиква силен сърбеж и обрив. Актинията отделя от пипалата си пареща отровна течност, при това с невероятно голяма сила от почти 7 гигапаскала. Понякога на мястото на докосването се появява подутина, която посинява, некротизира и се разранява. Това е придружено от треска, висока температура, главоболие, силна отпадналост. Миниатюрните отровни стрели на Актинията достигат скорост до 400 m в секунда — това е най-бързото движение, което е измерено досега в природата! Повечето хора ги мислят за цветя.
Допирът до конската актиния (Actinia equina), която се среща и в Черно море, предизвиква само леко опарване. Опарването от някои актинии обаче, които се срещат, например в Японско море, предизвиква дълготрайно отичане на ръката, която се е допряла до тях...

Конска актиния (Actinia equina)



Раждаща малка к.актинийка 😃


Похапваща к.актиния...


Морско перо или Колониална актиния (Virgularia mirabilis), заснето по бреговете в близост до Босфора


Пясъчна анемония (Pachycerianthus solitarius)




Актиния коса (Actinothoe clavata):




Има сведения и за Haliplanella lineata
Хваната в близост до Несебър

тези са снимани в китайско, но все пак да се види:


Много разпространен в Черно море е и морският жълъд (Balanus improvisus, Balanus eburneus, Balanus Chthamalus).
Не е известно от къде е дошъл, но то е колонизирало много части на океаните и моретата по света. Но големина достига до 20мм. Храни се с фитопланктон. Живее около 7 години. Хермафродити са. Издържа на температура на водата в границите, от -2° до + 35°. Прилепва се към скали, камъни, черупките на миди и раци, кейови стени, по дъното на плавателни съдове. Залепя се за главата си, а от горната /видима/ част са тялото и пипалцата. Обитава предимно соленоводни басейни, но се среща и в сладководни. Популацията е най-голяма в зоната на прибоя, от брега до 4м. Но също така се срещат и до дълбочина 10м.










Ето ги и гадните на всички ни - щипалките:

Амфипод (Pontogammarus robustoides)
- На дължина достига 15 - 20мм. Обитава водния слой от 1 - 15м дълбочина. Среща се на всякакъв дънен субстрат. Видът е всеяден, храната му е мъртва, органична материя от растителен и животински произход, дребни малки безгръбначни и риби.
Размножава се от март до Септември и може да има по три поколения на година. Този вид е важен източник на храна за рибата.




Изоподи
- морски щипалки. Те са подобни на амфиподите, липсва им черупката и са със сплескано издължено тяло. Изоподите са малки (повечето от тях от 20 мм – 40мм. на дължина), но се срещат и гиганти - до 40см. Повечето от тях са морски, но някои живеят и в прясна вода и на сухо. Морските живеят под камъните или сред водораслите. Те се хранят с мърша или са всеядни, а някои са паразитни по рибата или други ракообразни. Оцветени са в : черно, сиво, кафяво, зеленикаво. Като мършояди са важни за поддържане на общото здравословно състояние на екосистемите, и по-специално чрез почистване на мъртва материя. Срещат се до 15 – 20м дълбочина, но преобладават в плитките крайбрежни води...

Морска щипалка (Idotea balthica)
- най-любимата ни щипалка от всички, която по някой път така се размножава, че ни прави почивката идеална, но под навеса на бара 😁))





Saduria entomon
- хищна изопода която достигат до 8см. Има голямо елипсовидно тяло с малка глава с два чифта антени (обоняние) и малки очи. Тялото е покрито със седименти/плочки, като на гърба са 7 бр. а на корема 4. Краката са седем чифта. Слаб плувец и затова се задържа на дъното. Храни се с малки бентоносни организми, червеи, като не се отказва и от мърша. В Черно море е инвазивен вид от по-северните морета дошъл през Дунав и Дон и затова обича по-студената вода.



Dikerogammarus villosus
- Отново инвазивен, този е особенно опасен вид в Черно море и някои реки от водосбора му. На дължина достига 25-30мм. Храни се както с мърша, бентоносни организми, скариди, така и с хайвера и малките на рибите и другите водни организми. Размножителният период е от м.Март до Октомври. Женската снася до 160 яйца. За разлика от местните амфиподи развитието на яйца е относително бързо. След четири до осем седмици вече са полово зрели и могат да имат до три поколения на година. Със своето агресивно поведение може да нанесе големи щети при възпроизводството на рибите и другите водни организми.






В следващите няколко статии ще продължа с още видове като накрая стигна и до "няколкото" рибки, с които можем да се срещнем в Черно море.

Следва продължение, ама след някой друг ден 😃...

...И за да не мислите, че Черно море току така е видиш ли умрЕло от скръб - Силно отровна японска риба се появи в Черно море!

Share, Vote & Sub pls.
Shareeeee, Vote & Sub pls.!!!
http://www.erepublik.com/en/article/-the-black-sea-heritage-1-2481747/1/20