Join the new world

Мъжът гледаше невярващо в екрана. Погледът му издаваше умората на човек лишил се от сън в продължение на много дни. Дрехите му бяха омачкани, всеки кичур от косата му стърчеше в различна посока вероятно заради навикът му да прекарва неосъзнато ръката си през нея всеки път когато се чуваше зловещият тътен. Дори тук дълбоко под земята, скрит в своят защитен бункер, екипът учени се ужасяваше от този звук. Първо се чуваше виене на нещо огромно падащо към земята, секунда след което сякаш свредел раздираше недрата и, опитвайки се да си пробие път към тях. Всички в залата гледаха към умореният мъж и трескаво чакаха. Стържещ звук раздра тишината.

“ Тук централното командване. Докъде сте? Едва удържаме позициите. Идват от всички страни и този път сякаш наистина са решени на всичко за да ни унищожат. Не съм сигурен, че можем да ви дадем още дори час… “
Гласът сякаш върна ученият към ставащото около него. Треперещата му от вълнение ръка се протегна към радиостанцията.
“ Получи се. Можем да започваме прехвърлянето… “

---

Беше дванадесетата година от дванадесетият слънчев цикъл. Всичко беше започнало сякаш от нищото. Единственото, което знаеха е, че сътворението на този свят беше свързано с Плато. Някаква сила, която беше създала измерението еРепублика. Която имаше способността да отнема душите на хората, да определя правилата на съществуване и сякаш за собствено удоволствие периодично правеше Турнирите, по време на които, целият им познат свят сякаш полудяваше.

Те бяха потомци на Първите. Повечето отдавна умрели, малцината останали живи предпочитаха отшелничество, а с годините спомените за тях бледнееха. Помнеха че предците им бяха неразделно свързани със земите на запад от голямата черна вода. Потомци на малък, но горд народ, успял да оцелее през всичките тези години. Пазеха спомена за държавници като Бимба, Гарабеда и Стоич, за смелите войни: Самоминавам, Флаусино, Кодер, за майсторите на перото - Валентин Кръстев и Сандо Грифин, за откровенни злодеи като Абсфреш, за прочутата в цялото измерение организаторка на всенародни веселия - Милениум и за много други посветили се на добруването на техният народ. Помнеха ги, но и често забравяха уроците на миналото си.

Откакто се помнеха водеха войни. Това беше тяхното съществуване. Бяха сменяли съюзи и противници. Не беше останало място в измерението където да не бяха проливали кръв. Арабските пустини, джунглите на Индия, пясъците на Египет, необятната сибирска тайга, Американските континенти, далечните острови на края на познатият свят. Още помнеха годините на великата война с народа на маслинените острови спечелила им уважението и на най-големите им противници.

Живееха в ерата на ОПГ-то. След години на упорита борба Човекът с много лица от Колелото беше успял. Бяха станали част от Хистерия. Могъщ военен съюз, който им донесе дългоочакваното спокойствие. Земите им се ширеха на няколко континента. Печелеха битките с лекота, богатството им се увеличаваше. Сякаш нищо не можеше да смути спокойствието им.

Основната ударна група на ОПГ-то бяха Фатмаците и Перуниките. Първите свирепи войни, добили статут на Легенди от бойното поле, а вторите могъща сила в небето над колониите им. Възползвайки се от периода на благоденствие бяха натрупали ресурси, за които малцина дори и предполагаха.

Единственият противник на ОПГ-то бяха Пазителите, които наричаха себе си Айляците. При тях в култ беше кафява кехлибарена течност, която те наричаха Бировина. Пиеха от нея от сутрин до вечер, четяха всичко, която можеха да открият в библиотеките на завладените колонии и умираха от удоволствие да се шегуват с останалите. Черпеха сили от тайна, която беше известна само на тях. След седмичен гуляй с Бировина успели да разчетат шифърът на мислите на Звездният човек. Задача непосилна за поколения преди тях. Научили че има паралелен свят, подобен на техният и машини, които можели да отворят портали за връзка между тях. Знаели, че някъде в тяхното измерение има указание как да се направи такава машина, но пазели тайната си от всички, защото тя била сила способна да ги унищожи.

---

В началните години на дванадесетият слънчев цикъл нещо се променило. ОПГ-то заедно с лидерите на Хистерия станали лениви. Пропуснали мигът да унищожат враговете си, чийто лидер Маймуната открил начин да им се противопостави. Изкушили много от войните им да преминат от другата страна, намерили начин да са винаги с числен превес на бойното поле и започнали да превземат колониите на Хистерия. С търпение успели да променят равновесието в измерението. Научили за Пазителите и могъществото, което се криело в тяхната тайна. Затова насочили всичките си усилия към унищожението на народа от земите на запад от голямата черна вода.

Последната година от него сякаш вещаел краят на народът им. Отдавна загубили колониите си, а земята около черната вода била изцяло под контрол на враговете им. В мигове на отчаяние ОПГ-то се обърнали за съвет към Айляците. С хитрост и помощта на секретното вещество Говорин2Y сипано в бировината на лидерът им - Бакалинсан разбрали за съществуването на порталите. Научили че в паралелно на тяхното измерение в земите им живеел народ, с който много си приличали. Имали книга наречена Алманах, в която се криела цяла мъдрост на вековното им съществуване и тайната как могат да победят враговете си.

Разбрали че тайната на порталите се крие в далечна Австралия. Отнело им месеци да заблудят враговете си за истинската цел на инвазията им по тези земи. След месеци на жестоки битки загубили, но успели да открият рисунки с указания как да направят машина за връзка между световете.

От седмица научният им екип работел в скрит под земята бункер в околностите на Белият град. Решили да изпратят в другото измерение хора, които да открият Алманаха. Говорело се, че в него Айляците и Фатмаците можели да седят на една маса на чаша Бировина най-миролюбиво. Имали и тайната мисия да открият земният лидер на Айляците за да разберат как могат да спрат вечните конфликти между тях в измерението си. Последната им надежда за оцеляване може би беше да се обединят...

---

Мъжът трескаво натискаше бутоните. На екранът пред него цифрите постепенно плетяха сложна мрежа. Всички в залата изпълняваха заповедите му, а във въздухат тегнеше усещането за наближаващ провал. Бледата светлина на конзолата, в която лежеше екипът избран за пътуването премигваше след всеки взрив на повърхността.

Познатият стържещ звук привлече вниманието им.

“ Този път не можем да ги спрем. Изпратили са всичко, което могат. Въпрос на минути е да ударят и главният ни генератор…”

Зловещ тътен прекъсна връзката. Миг след това светлината на конзолата премигна за последен път и угасна. Мъжът прокара ръка през косата си, а в погледът му имаше само едно - отчаяние. Бяха загубили.

Погледна сякаш за довиждане към монитора на мощният компютър. А там все още се виждаше неоновият отблясък на сложната плетеница и надпис:

Прехвърлянето завършено!

---

П.п. Участието на авторът в Мастиленият лабиринт е само за храна на личната суета на творец. Статията няма да участва в крайното седмично класиране.