Join the new world

КОЙТО ГО МЪРЗИ ДА ЧЕТЕ МОЖЕ ДА СИ ПУСНЕ КЛИПА (5 МИНУТЕН, В КРАЯ НА СТАТИЯТА ), ЗА ДА РАЗБЕРЕ ЗА К'ВО ИДЕ РЕЧ. А НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ: ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ

Менгеле запълвал времето си с всевъзможни ужасяващи експерименти, като например дисекция на живи бебета; кастрация на момчета без упойка; както и подлагането на жени на високоволтов ток, за да се провери тяхната издръжливост. Той е най-известен със своите чудовищни експерименти с близнаци, които обикновени завършвали с обезобразяване и смърт. Що се касае до изобретяването на нови способи за физически мъчения, неговото въображение не познавало граници.

Селекция

Товарният влак спря с агонизиращо скърцане на релсите в двора на лагера в Аушвиц. Човешкият товар, който бе натъпкан в неговите вагони за превозване на добитък, продължаваше да стене и да протестира, изнемогнал от четирите дни път без храна, вода, тоалетни и дори чист въздух. Еврейските затворници бяха последните жертви на нацистката кампания за ликвидация на еврейското население в Унгария, последната еврейска общност останала незасегната от войната. Тяхната крайна дестинация бе жестокият и подобен на Дантев кошмар Аушвиц - главната фабрика на смъртта за нацистите в югозападна Полша и най-ефикасната брънка в машината за окончателното решение на еврейския въпрос.

Вратите на всеки товарен вагон се отварят грубо от есесовците, нарамили автомати. „Raus, raus!“ („Навън, навън!“) крещят те на изплашените и зашеметени евреи и те бързат да излязат под ударите на тоягите и лаещите, тракащи челюсти на лагерните немски овчарки. Въздухът се сгъстява от оглушаващия и объркващ шум на крещяни заповеди, лаещи кучета и вонята на горяща плът и коса, която денонощно бълва от комините на петте крематориума в лагера. Семействата веднага биват разделени, като мъжете се строяват в една редица, а жените във втора. Повечето жертви нямат представа, че виждат близките си живи за последен път и пропускат възможността да се сбогуват завинаги с тях.

Доктор Йозеф Менгеле
Войниците от СС подкарват обречените затворници. Те са предвождани от един офицер от СС, който сякаш не изглежда на мястото си сред цялата тази лудост, агония и смърт. Неговото хубаво лице е озарено от мила усмивка, униформата му е безупречно ушита, чиста и изгладена. Той си подсвирква жизнерадостна мелодия от някаква опера на Вагнер. В очите му се чете единствено повърхностен интерес към драмата, която се разиграва около него, драма, на която той всъщност е главен режисьор. Затворниците са в неведение, че този чаровен и хубав офицер с безобидни маниери, в момента се наслаждава на едно от любимите си занимания – да определя кои от новодошлите са годни за работа и кои трябва незабавно да бъдат изпратени в газовите камери и крематориумите. На онези, които били отделяни вляво, приблизително 10-30% от новодошлите, животът бивал пощаден, поне за момента. Онези отделени вдясно, обикновено 70-90%, били обречени да умрат без дори да получат втори поглед от съдниците си в Аушвиц. Хубавият офицер, който разполагал с живота и смъртта на всички затворници в лагера се казвал доктор Йозеф Менгеле, Ангелът на смъртта.

Аушвиц

Фабриката на смъртта в Аушвиц представлявала страховито царство на човешкото нещастие. Бараките били лишени от каквито и да било санитарни условия. Болестите като тиф и диария били нещо нормално, както и въшките, плъховете и бълхите.

Портата на смъртта в Аушвиц
Точно това кралство искал да управлява д-р Менгеле. Неговата мисия в лагера била да проведе изследване на човешката генетика. През август 1943 г., с помощта на професор фон Вершуер, той получава субсидия от Германския изследователски съвет. Целта на работата му била да разгадае тайните на генното инженерство и да открие начини за премахването на долнокачествените човешки гени от генома на населението, с цел да се създаде германска супер раса.

Менгеле незабавно се откроява сред останалите есесовки доктори в Аушвиц. Той бил единственият сред тях, отличен с медали за участието си във войната. Менгеле задължително закичвал ордените си на безупречната си есесовка униформа. Той често споменавал участието си на фронта и очевидно много се гордеел с медалите си. Но не само военният опит го отличавал от колегите му. Неговата маниакална отдаденост към работата му в Аушвиц му донеся репутацията на безмилостен, хладнокръвен убиец, чието име смразявало кръвта дори и на други офицери от СС. Още с пристигането си той показва завиден хъс за масово унищожение по време на една епидемия от тиф, която избухнала в лагера. Той изпратил хиляда болни мъже и жени от цигански произход в газовите камери, но пощадил живота на немските цигани. Обяснението на този инцидент е двузначно: Менгеле се придържал към вярата на нацистите, че циганите са подвидове на човешката раса и следователно са „недостойни да живеят“. Фактът, че той спасява живота на немските цигани, поне в този случай, може би се дължи на собствените му физически черти, носещи твърде много прилики с ромските – тъмна кожа, коса и очи. Той далеч не бил пример за идеален нацистки ариец с руса коса и сини очи.

Пещите в Аушвиц
Амбицията на Менгеле била да бъде главнокомандващ в Аушвиц и той бил готов да мине през трупове. Това най-ясно си личало по време на подбора на новопристигащите евреи. Според д-р Ела Лингенс, австрийка, която била затворена в Аушвиц, заради опита й да скрие своите еврейски приятели, Менгеле се наслаждавал на своята роля на селектор:

„Някои, като Вернер Род, който мразеше работата си и Ханс Кьониг, който беше отвратен от нея, трябваше да се напият преди да се появят на рампата. Само двама от докторите извършваха селекцията без помощта на стимуланти: д-р Йозеф Менгеле и д-р Фриц Клайн. Д-р Менгеле бе особено жесток и циничен. Един път той ми каза, че на света съществуват само два вида надарени хора, германците и евреите и въпросът е в това, кой ще успее да надделее. Той беше решил, че те трябва да бъдат унищожени.“

Менгеле изпълнявал задълженията си с удоволствие, появявайки се на селекции, за които не бил официално назначен, винаги облечен с най-хубавата си униформа. Той стъпвал леко и грациозно със своите блестящо излъскани черни ботуши, прилежно изгладени панталони и бели памучни ръкавици, докато в краката му се стелело море от изтощени и умиращи от глад затворници. Д-р Олга Ленгиел, също затворничка, си спомня с горчивина поведението на Менгеле на рампата:

Как ненавиждахме неговото незаинтересовано, надменно отношение, непрестанното му подсвиркване и хладната му жестокост. Ден след ден той стоеше на поста си, наблюдавайки жалката тълпа от мъже, жени и деца, изтощени до смърт от нечовешкото пътуване във вагоните за добитък. Той посочваше с пръчката си всеки един от тях и ги насочваше с една дума: `дясно` или `ляво`. Той изглежда се наслаждаваше на зловещата си задача.“

Смъртоносен чар

Въпреки способността си да бъде едновременно хладен и безстрастен, както и жесток и брутален, Менгеле също демонстрирал една своя безгрижна, очарователна страна, която използвал, за да обезоръжи колегите и жертвите си. Когато на рампата се сблъсквал с изтощените жени и деца, той се държал с тях загрижено и мило, само за да ги изпрати минути след това в газовата камера. Привлекателната му външност и неговото самоуверено и властно държание карали всяка жена, която той унижавал, измъчвал и убивал, да го желае. Абсолютно непредсказуемият характер на Менгеле се превръща в най-мощното му оръдие за упражняване на контрол, както върху затворниците, така и върху служителите в лагера, защото той извиквал в тях някакъв дълбоко стаен първичен страх.

В допълнение към селекциите и побоите, Менгеле запълвал времето си с други най-разнородни жестокости, сред които дисекция на живи бебета; кастрация на момчета и мъже без упойка; както и подлагането на жени на високоволтов ток, за да се провери тяхната издръжливост. Веднъж Менгеле стерилизирал група полски монахини с рентгенов апарат, причинявайки на светите жени ужасни изгаряния.

Изследванията на Менгеле

Още преди запознанството си с Менгеле, професор фон Вершуер вече се бил концентрирал върху изследванията на близнаци; неговите проучвания, обаче били възпрепятствани от моралните норми на периода преди ерата на нацистите. Нацизмът помита тези норми и фон Вершуер съзира в Аушвиц неограничени възможности за своето протеже Йозеф Менгеле да проведе в естествени условия експериментите, за които той самият бил жадувал толкова дълго. Менгеле, който нямал търпение да угоди на ментора си, пристига в Аушвиц с мисията да запълни празнините на мистерията човек и да извлече тайните на човешката генетика от живите близнаци в лагера.
Близнаците бивали пощадени от незабавна екзекуция, но ги очаквала доста по-жестока съдба. Менгеле разполагал със специални бараки за своите близнаци, а също и за джуджетата, сакатите и други „екзотични екземпляри“. Тези бараки били наричани Зоологическата градина на Менгеле. Близнаците били любимите му обекти и се ползвали със специалната привилегия да запазят собствената си коса и дрехи, а освен това получавали и допълнителни дажби храна. На пазачите било строго забранено да упражняват насилие върху децата и били длъжни да пазят доброто им здраве, за да не загине един от близнаците. Ако подобно нещо се случело Менгеле ставал особено раздразнителен. Тези близнаци били наричани „Децата на Менгеле“. Когато попаднели в Зоологическата градина, децата разбирали каква е била истинската съдба на родителите им в газовите камери и Менгеле се превръщал за тях във фигурата на смъртта и живота. Той обричал техните родители на смърт, а в същото време пощадявал живота им.

Руините на амбулаторията
Децата на Менгеле били защитени от побоите и принудителния труд, за да бъдат винаги в добро здраве. Причините за това далеч не били хуманитарни, а Менгеле просто искал неговите опитни зайчета да са достатъчно здрави за експериментите му. За ирония, точно тези експерименти отнемали живота на стотици деца. Предварителните прегледи на близнаците представлявали чисто рутинен процес. Децата попълвали въпросник, били претегляни и измервани. Но в ръцете на Менгеле ги очаквала доста по-страшна участ. Той ежедневно взимал от своите любимци кръвни проби, които изпращал на професор фон Вершуер в Берлин. Той инжектирал кръвни проби от един близнак на друг с различна кръвна група и си водел записки за реакциите му, които обикновено протичали със свирепо главоболие и висока температура продължаващи няколко дни. За да определи дали е възможно цветът на очите да се променя по генетичен път, Менгеле инжектирал боя в зрителните органи на няколко двойки близнаци. Като резултат от това се получавали болезнени инфекции и понякога дори слепота. В случай, че някой от тези близнаци починел, Менгеле изваждал очите му и ги забождал на стената в кабинета си, точно както един биолог забожда насекоми за колекцията си. Малките деца били държани в изолирани клетки и били подлагани на различни дразнители, за да се проследяват реакциите им. Някои от близнаците били стерилизирани или кастрирани. Много от тях се разделяли с органите и крайниците си по време на страховитите операции на Менгеле, които той изпълнявал без упойка. Други близнаци били инжектирани със заразни агенти, за да се види за колко време болестта ще ги надвие.

http://vbox7.com/play:46f2877edb ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ