Навик или Забавление?

Day 2,807, 10:28 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Princess Aspas.BG

Тази статия е написана по повод зададената шеста тема "Ряпата (erepublik) - забава или навик" в конкурса Мастиленият лабиринт 3.




В началото бе Гилдията!

Както почти всяко начало и това започна добре… Хм, дори бих казала много добре. еПреродих се в малък, но сплотен отряд медалисти и търговци, които си помагаха помежду си, било със съвети или с ресурс. Медалеехме заедно, надпреварвахме се сутрин кой пръв ще пожелае “Добро утро” на приятелите си, а вечер ни чакаше дежурното “Лека нощ”. Беше истинско предизвикателство да изпревариш Хромозомата, избирайки хубава песен за поздрав. А след всеки поздрав се редяха коментарите на Кан Оа, Солл, Валери, мамамустара, ДимДаТеНяма… Така ден след ден това се превърна в традиция, от ония - забавните. След това тази традиция излезе от рамките на отрядната стена и се прехвърли на стената с приятели.
Казват, че с повече хора било по-весело. И беше така, но... до време.
Много приятели започнаха да се отказват от играта, а с това и да намаляват поздравите, докато и този забавен навик изчезна.

След това започнах да се чудя как да накарам хората да са малко по-шумни. И намерих своя начин, като взех да раздавам танкове срещу песен.
Колко от вас помнят шаутове от рода на:

“Внимание!
Първите 5 от вас, които пуснат линк на РОК песен в коментарите ще спечелят по 5 к7 танка!”

Първо по 2 к7-ци. После по 5, а в последните ми опити за събуждане и по 10…
В началото имаше ефект. Повечето се включваха само заради купона. После заради танковете, а накрая… Накрая дори 10 танка се оказаха недостатъчни, за да накарат хората да се размърдат. Така и този навик си еУмря.

Дните се нижеха, еРепубликанците тук идваха и си отиваха. Навикът взе превес над забавлението. От второто не остана и помен, след като Плато започна да вкарва все повече платени глезотии. Така се уби интригата в играта. Стратегията отстъпи място на кредитните карти. Вече нямаше нужда да се мисли, за да се спечели, достатъчно бе само да се плати поредния сташ, пак, кит, поредната порция злато и прочие.
С всеки изминал месец, изборът ставаше и става все по-голям.

Наблюдавайки метаморфозата на забавлението в навик предчувствам, как рано или късно, дори навикът ще умре, не променим ли сами нещата в играта и не намерим ли нови начини за забавление...

Тук е момента да благодаря на организаторите на конкурса, за шанса който ни дадоха да се срещнем и опознаем с нови интересни хора. Да намерим нов стимул, за да влизаме в играта и да продължим да играем заедно.
До скоро еЖурналистиката не бе сред приоритетите ми, но от началото на конкурса, тя е единственото, което ми носи забавление.
Е, конкурсът е твърде кратък, за да се превърне в пишещ навик, но всъщност… кой знае?!. 😉



Благодаря за вниманието!

Приятна игра и късмет!