Мечтата на една душа.

Day 2,798, 21:13 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Princess Aspas.BG

Тази статия е написана по повод зададената пета тема в конкурса Мастиленият лабиринт 3.



Беше топла лятна вечер. Вълните припяваха на чайките, а Тя стоеше сама на една малка кокетна масичка близо до кея. Отпиваше с наслада от онова нещо, което сервитьорката нарече ягодова лимонада. Загледа се в ягодката, забодена в ръба на чашата и в мислите й се надигнаха спомените от отминали времена - така далечни и в същото време така близки. Някои от тях стягаха душата й - нейната толкова изстрадала и в същото време така силна душа.
Луната озари с меката си топлина хоризонта.
Очарована от гледката, Тя й промълви нещо като молитвено-заклинание:

Богиньо нощна, грейнала Луна,
Аз моля, чуй ти моята молба.
О, нека таз изстрадала душа,
да сбъдне вече своята мечта!

Изведнъж облаци закриха небето. Съвсем неочаквано се изля топъл, пречистващ дъжд. Едрите капки падаха по раменете й, вливаха се в едно с течността в чашата й, но като че ли не ги забелязваше. Дъждът, бушуващ вътре в нея бе далеч по-силен. Отмиваше болката й, заличаваше белезите, които бяха покрили наранената й душа. Беше преживяла толкова много за толкова кратко, че дори Животът вече не я плашеше. А Смъртта… Тя познаваше и нея. Бяха танцували заедно преди години по ръба на неизвестното. Тогава Тя се изплъзна от студените й прегръдки, но душата й излезе от този танц разбита и сломена. Страда, плака. Бе на крачка от отчаянието и тогава... Тогава я спаси духът й. Бе все още жив и непреклонен. Знаеше, че дори след безлунна, непрогледна нощ, настъпва галещият изгрев. Хвана душата й, изправи я и от този момент не я остави сама нито за миг. Заедно извървяха дългия и труден път, извел я до победата над самата себе си.

Тя понечи да отпие от чашата с лимонада и чак тогава забеляза, че дъждът я беше разплискал по масичката. Пресегна се и потопи пръст в една от големите, греховно-алени капки наоколо. После бавно го прокара по устните си. Усети вкуса на ягоди примесен с дъжда и сякаш по червилото й полепна ароматната целувка на живота.

Луната отново си прокарваше път през облаците. Светлият й лъч танцуваше по вълните, а чайките продължиха надпяването си с тях. Вече знаеше как да сбъдва мечтите си. Оставаше й само да разбере, за какво мечтае душата й!
След всички перипетии, през които премина и всички удари, които понесе, душата й мечтаеше само за… Покой.

… И така до следващия бунт. До поредното непокорство на духа до нея.
Или до следващия ягодов аромат.



Благодаря за вниманието!

Приятна игра и късмет!