Join the new world

Велик си остава Марк Твен. "Писма от Земята", човек трябва да я прочете цялата. Тук съм извадил някои неща от тази книга които ми се сториха че ще привлечат вашият интерес.
Накратко: Сатаната отива на Земята и почва да наблюдава какво е сътворил Създателя като същевременно почва да описва своите наблюдения в писма които изпраща там от където идва.

ПЪРВО ПИСМО

Това е много странно място, необичайно и крайно интересно. Всички хора са луди, всички останали животни са луди, Земята е луда, а и самата Природа е луда. Човекът е едно малко чудо. В най-добрия си вид той напомня никелиран ангел от най-ниска категория, а в най-лошия си вид е нещо неизразимо, невъобразимо; и винаги, и навсякъде, и във всичко той е пародия. Но въпреки това съвсем невъзмутимо и искрено той нарича себе си „най-благородното Божие творение“. Говоря ви самата истина! И да не мислите, че тази идея му е хрумнала напоследък — той я изповядва векове наред и вярва в нея. Вярва в нея и никой от Човешкия Род не е забелязал досега колко смешна е тя.
Освен това — гледайте да не припаднете! — човекът се смята за любимец на Твореца. Той вярва, че Твореца се гордее с него, той дори вярва, че Твореца го обича, че има слабост към него, че не спи нощем, за да му се възхищава, да, да, и че бди над него и го предпазва от беди. Човекът се моли на Бога и си мисли, че той го слуша. Колко мило, нали? При това молитвите му са пълни с най-груби, нахални, безсрамни ласкателства и той си въобразява, че Твореца мърка от удоволствие, като слуша тези славословия. Всеки ден човекът се моли за помощ, милост и закрила, моли се с надежда и упование, въпреки че всичките му молитви остават без отговор. Но този всекидневен афронт, този всекидневен провал не го обезсърчават и той продължава да се моли най-невъзмутимо. Има нещо почти хубаво в това упорство. Сега пак гледайте да не припаднете: той си мисли, че ще отиде на небето.
Има платени учители, които го убеждават в това. Те го учат също, че има ад, където гори вечен огън, и че той ще отиде там, ако не спазва Заповедите. А какво са Заповедите? Много смешна работа. Ще ви разкажа и за тях по-нататък.



ВТОРО ПИСМО

„Всичко, което ви казвам за човека, е чиста истина.“ Ще ви моля да ме извините, ако понякога повтарям тези думи в моите писма; искам да се отнасяте сериозно към нещата, които ви разказвам, а чувствам, че ако аз бях на ваше място, а вие на мое, би ми било нужно такова напомняне, за да не се разколебае доверието ми. Защото всичко в човека изглежда необикновено в очите на един безсмъртен. Той гледа на всяко нещо по съвсем различен начин от нас, неговата представа за съотношението между явленията никак не прилича на нашата, а неговите понятия за ценностите дотолкова се отличават от нашите, че въпреки огромните ни умствени способности, дори и най-надареният от нас едва ли би могъл да ги проумее напълно.
Ето ви един пример: той е измислил рая, а не е допуснал в него най-висшата от всички наслади, екстаза, който всеки индивид от неговия род (както и от нашия) обича повече от всичко — половия акт.
Все едно да се откажеш от водата, когато загиваш в нажежена пустиня и някой те спаси и ти предложи да изпълни всичките ти желания, като по свой избор се откажеш само от едно от тях.
Измисленият от човека рай прилича на самия него: странен, интересен, поразителен, смешен. Честна дума ви казвам, в този рай не е намерило място нищо от това, което човекът действително цени. Неговият рай се състои изцяло от такива развлечения, към каквито тук, на Земята, човекът не проявява интерес, но въпреки това той е убеден, че в рая те ще му допаднат. Нима това не е любопитно? Нима не е интересно? И не мислете, че преувеличавам — съвсем не. Ще ви поясня.
Повечето хора не обичат да пеят, повечето хора не могат да пеят, повечето хора не могат да издържат повече от два часа, ако други пеят. Забележете това.
От сто души само двама могат да свирят на някакъв музикален инструмент, а от същите сто едва ли ще се намерят и четирима, които имат желание да се научат. Запомнете и това.
Много хора се молят, но малцина обичат молитвите. Само единици се молят продължително, останалите гледат да претупат молитвата.
Съвсем не всички черкуващи се обичат да ходят на черква.
За деветдесет и девет на сто от хората спазването на Съботния Ден е от скучно по-скучно задължение.
На две трети от богомолците неделната литургия им втръсва още на средата, а на останалите — преди да е завършила.
Най-радостният миг за всички настъпва, когато проповедникът вдигне ръце за благословия. Тогава можете да чуете как из цялата черква се разнася въздишка на облекчение, изпълнена с красноречива благодарност.
Всяка нация гледа отвисоко всички останали нации.
Всяка нация ненавижда всички останали нации.
Всички бели нации презират всички цветнокожи нации, независимо от оттенъка на цвета им и ги потискат, щом им се удаде възможност.
Белите не желаят да имат съприкосновение с „черните гадове“ и не сключват бракове с тях.
Те не ги допускат и в своите училища и черкви.
Целият свят ненавижда евреите и ги търпи само когато са богати.
Моля ви да запомните добре всички тези подробности.
По-нататък. Всички нормални хора не обичат шума.
Всички хора, и нормални, и ненормални, обичат разнообразието в живота. Еднообразието им омръзва бързо.
Всеки човек в зависимост от умствените способности, с които е надарен, постоянно упражнява своя мозък и тези упражнения представляват важна, ценна и съществена част от живота му. И най-неинтелигентният човек, както и най-интелигентният, има някаква способност и изпитва истинско удоволствие да я проверява, да я доказва и усъвършенства. Гаменчето, което превъзхожда другарчето си в игрите, така се въодушевява от своя талант и така старателно го развива, както и скулпторът, живописецът, музикантът, математикът и така нататък. Никой от тях не би се чувствал щастлив, ако не му дават възможност да проявява таланта си.
Сега вече имате всички факти. Разбрахте какво обичат хората и какво не обичат. Както казах, те сами са си измислили рая, без никаква чужда помощ. Познайте сега на какво прилича този рай! И хиляда вечности да мислите, няма да познаете. И най-острият ум, известен на вас или на мен, не би се досетил, ако ще да мисли петдесет милиона хилядолетия. Но имайте търпение, аз ще ви кажа.
1. Преди всичко искам да ви напомня този удивителен факт, с който започнах, а именно, че човекът, подобно на безсмъртните, естествено поставя половия акт по-високо от всички други удоволствия, но въпреки това не го е допуснал в своя рай! А само мисълта за половото сношение е достатъчна, за да го възбуди. Удаде ли му се възможност да го извърши, той изпада в полуда и в това състояние е готов да рискува живота си, репутацията си, всичко — дори своя странен рай, — само и само да използва тази възможност и да достигне върховния миг. От младини до зряла възраст всички мъже и всички жени ценят съвкуплението повече от всички други удоволствия, взети заедно, и въпреки това, както вече казах, за него няма място в рая, там то е заменено с молитвата.
Да, хората ценят много високо половия акт и все пак, подобно на всички техни „блаженства“, той е жалка работа. Дори най-хубавият и продължителен акт трае невъобразимо кратко — искам да кажа, от наше гледище. А що се отнася до повтарянето му, човек е толкова ограничен, че… не, един безсмъртен не може да възприеме това. Ние, които изпитваме тази наслада и нейния висш екстаз без прекъсване в продължение на векове, не бихме могли нито да разберем, нито да се отнесем с необходимото съчувствие към човека, така беден откъм този чудесен дар, който, ако се владее, както ние го владеем, прави всички удоволствия да бледнеят пред него.
2. В човешкия рай всички пеят! Човекът, който на Земята не пее, там пее. Човекът, който на Земята не може да пее, там добива тази способност. И това всеобхватно пеене не е случайно, не е временно, а продължава без отдих; продължава по цял ден, всеки ден по дванадесет часа. И никой не си отива, въпреки че на Земята такова място би се опразнило за два часа. И пеят само псалми. Не, в същност пеят само един псалм. А думите му все едни и същи, най-много десетина на брой, и в псалма няма никаква рима, никаква поетичност: „Осанна, осанна, осанна. Господи Боже Саваот, ура, ура, ура, вззз, бум… а-а-а!“
3. Същевременно всички до един свирят на арфи — всички тези милиони и милиони! — въпреки че на Земята не биха се намерили и двадесет души на хиляда, които да свирят на музикален инструмент или да имат желание да се научат.
Представете си този оглушителен ураган от звуци — милиони и милиони гласове реват в хор, милиони и милиони арфи дрънчат едновременно! Кажете ми не е ли това отвратително, не е ли безобразно, не е ли ужасно?
И имайте пред вид, че целта на тези хвалебствени песнопения е да доставят удоволствие, да поласкаят, да изразят обожание. А искате ли да знаете кой е този, който на драго сърце търпи тези странни, тези налудничави възхвали? И не само ги търпи, но ги харесва, наслаждава им се, нуждае се от тях, настоява за тях? Не дишайте.
Това е Бог! Искам да кажа, Богът на човешкия род. Седи си Той на своя Престол, заобиколен от двадесет и четирима висши сановници и от други придворни, поглежда милионите и милиони вилнеещи поклонници, усмихва се, мърка и кима доволно на север, на изток, на юг. Бас държа, че в цялата вселена не е измисляна по-наивна и по-глупава картина.
Не е трудно да се разбере, че изобретателят на този рай не го е измислил самостоятелно, а е копирал от дворцовите церемонии на някоя нещастна монархия, забутана някъде из Ориента.
Всички нормални белокожи хора ненавиждат шума; и въпреки това те спокойно са приели този рай — без да се замислят, без да размишляват, без да вникват — и най-искрено желаят да отидат там. Благочестиви беловласи старци прекарват по-голямата част от времето си в мечти за щастливия ден, когато ще оставят всички земни грижи и ще се насладят на радостите на това място. И все пак не е трудно да се види колко нереално е то за тях и колко малко вярват те, че то съществува: никой от тях не се подготвя за голямата промяна, никой не се учи да свири на арфа, никой не пее.
Както вече разбрахте, това безподобно зрелище служи, за да се поднасят хвалебствия: хвалебствия чрез псалми, хвалебствия чрез метани. То заменя и „черквата“. Но тук, на Земята, хората не издържат твърде в черквата — най-много до час и четвърт, и то не по-често от веднъж седмично, сиреч неделя. На седем дни — един; и дори при това положение те не очакват с особено нетърпение този ден. А сега представете си какво им обещава техният рай: черковна служба, която трае вечно, и Съботен Ден, който няма край! На хората бързо им омръзва дори тукашният кратък Съботен Ден, който се пада веднъж седмично, и въпреки това те жадуват той да продължи вечно; те мечтаят за това, те говорят за това, те си въобразяват, че мислят, че той ще им донесе радост — с трогателно простодушие те си въобразяват, че мислят, че ще бъдат щастливи в този рай.
И всичко това става, защото те въобще не мислят; те само си мислят, че мислят. А в същност не могат да мислят; на десет хиляди души няма и двама, които могат да мислят. А колкото до тяхното въображение… О, погледнете техния рай! Те го приемат, те го одобряват, те се възхищават от него. Това вече ви дава представа за умствените им възможности.
4. Изобретателят на техния рай е изсипал в него безразборно всички нации на Земята. Хем при абсолютно равенство, никой не стои по-високо или по-ниско от друг: те трябва да бъдат сговорни, трябва да живеят дружно, да се молят заедно, да свирят на арфи заедно, да пеят осанна заедно — бели, черни, евреи, всички без разлика. Тук, на Земята, всички нации се ненавиждат взаимно, а всяка ненавижда евреите, но независимо от това всеки благочестив човек обожава този рай и държи да отиде в него. Честна дума. А изпадне ли в свят екстаз, той си въобразява, че мисли, че отиде ли там, ще възлюби всички земни племена и ще ги прегръща, прегръща, прегръща!
Истинско чудо е това човекът! Бих искал само да знам кой го е измислил.
5. На всеки човек на Земята се пада известен дял разум — на кой по-голям, на кой по-малък; голям или малък, човек се гордее с него. И сърцето му прелива от радост, когато чува имената на великите мислители на човешкия род, и той обича да слуша за техните бляскави постижения. Защото той е от една кръв с тях и прославяйки себе си, те са славили и него. „Вижте на какво е способен човешкият ум!“ — възкликва човекът и изрежда имената на мъдреците от всички векове, сочи безсмъртните литературни произведения, които те са дали на света, чудесата на техниката, които те са измислили, и целия блясък, с който са увенчали науката и изкуството; пред тях той свежда глава като пред царе и им отдава най-дълбоката и най-искрената почит, на която е способно възторженото му сърце. Така той въздига ума над всичко друго в своя свят, облича го в мантията на единствен и върховен властелин под небесния свод. А после измисля рая, в който няма и капчица разум!
Може би ви се вижда странно, необикновено, непонятно? И все пак всичко е точно така, както ви го казвам, колкото и невероятно да звучи. Този искрен поклонник на разума, който щедро отдава заслуженото на неговата велика роля тук, на Земята, е съчинил една религия и един рай, които не славят разума, не го почитат, не го обсипват с щедрости — в същност дори не споменават за съществуването му.
Навярно вече забелязахте, че човешкият рай е бил замислен и построен по напълно определен план и че в този план е било предвидено в рая да има до последната подробност всичко, което отвращава човека, и да няма едно-единствено нещо, което да му е приятно!
Да… и колкото повече се задълбочаваме във въпроса, толкова по-очевиден ще става този удивителен факт.
И тъй, забележете: в човешкия рай няма място за разума, няма никаква храна за него. Там той ще се разплуе за една година — ще се разплуе и ще завони. Ще се разплуе и ще завони и тогава ще се превърне в нещо свято. И слава богу, че е тъй, защото само един светец може да изтърпи радостите на подобен приют за малоумни.