За живота и е-живота.

Day 2,028, 14:37 Published in Bulgaria Bulgaria by Nedelcho Nedelchev

Живота драги ми читатели не е като салама. Живота има едно начало и един край. Началото, предполагам е болезнено, а края – него всеки си го избира сам. С действията си в продължение на целият живот или с едно мигновено решение. Живота е низ от прекрасни и ужасни моменти, моменти, които всеки помни, дали с гордост, или малко срам.

Е-живота е друго тесто. Там сам избираш дали да се родиш, сам избираш и дали да умреш, но второто е по-трудното решение (в не малко случаи). При всички положения виртуалният живот ни дава една самоличност, която можем да моделираме по начина, по който сами преценим, без някой да ни влияе, без съдбата да има тежката дума. Често обаче сме виждали разни писания от типа „да оставим РЖ на страна и просто да играем“. .... О, каква велика глупост! Глупост, която аз самият съм изричал, може без да осъзнавам абсурдността на тези думи. Какво, мамка му трябва да значи „Да не обръщаме внимание на РЖ“ ... да го забравим и други подобни. Как човек може да забрави себе си, семейството си, семейната история, народа и народната история, в името на едно велико благо – виртуалното такова. Та зад виртуалното ЕГН не стои ли реално, макар и по-различно? Зад всеки профил стои реална личност, личност със свое мнение, със свой живот, свои разбирания, свои неволи. Целият ни живот е предначертан от миналото, защото както едни мъдри хора преди нас са казали – Не можеш да имаш бъдеще ако нямаш минало. И ние искаме доброволно да се откажем от миналото си? Защо? За да угодим на някакви виртуални цели? Майната им на виртуалните цели! Дами и господа, тази игра ни създава виртуално „Аз“, това наше ново лице често се развива по малко по-различен път от нас самите. Ние искаме да променяме собствените недостатъци, историята, искаме да постигнем това, което смятаме, че е можело да се постигне в реалното минало, но поради някакви причини не се е случило. Искаме нашето народно единство, да ама виртуално. Мамка му, каква жалка шизофрения!

Бъдете себе си, макар и с едно виртуално „АЗ“. Не се опитвайте да градите различна самоличност в интернет, опитайте се да изградите една по-добра самоличност извън него. Как ще го постигнете? Не съм аз този, който да дава съвети. Всеки сам преценява за себе си. Но не позволявайте играта да ви отнеме най-личното – вас самите. Не позволявайте на виртуалното ви лице да контролира реалното. Не позволявайте виртуалните събития да рефлектират върху реалните. А, това че реалните рефлектират върху виртуалните... няма съмнение, колкото и да се призоваваме, да не намесваме реалността. Просто вижте какво се случва, припомнете си какво се е случвало и си помислете кои призиви на кандидат-управляващите ви правят най-голямо впечатление. РЖ не може да излезе от нас, макар и в една игра. Играйте играта, не я живейте, забавлявайте се, не страдайте, бъдете хора, не профили!