Живот ли бе, да го опишеш!

Day 1,998, 11:08 Published in Bulgaria Bulgaria by Nedelcho Nedelchev

Е-денят беше... ебеш ли му майката кой подред...Чича ви се почувствал в настроение и решил да ви посети, ВАС сите е-сънародници!

Реших, че един е е-Бог и Пунгимунги е неговото име, и не е редно да го пунтирам с 3 реда писание, в което да събера мисли и емоции достойни да конкурират „Война и мир“ като обем.

За това ще изгубя времето на ентусиастите, решили да прочетат до край, с една е-притча, която смятам сега да сътворя... не не е като Сътворението на Света... с „Да бъде готина статия“ май няма да стане.

Та...


Имало едно е- време един убавец, млад и със завиден Ентелект. Е-историята гузно(в последствие ще разберете защо... може би) премълчава името му, вероятно защото никой не го помни (ето защо). Е-родил се в лето 2010то, но съдбата не била особено благосклонна с клетото „копеле“, с неизвестни е-родители и му направила услугата да го е-убие. Историята не свършва тук (за ваше огромно съжаление). Он убавец взел, че година по-късно се преродил! Израстнал строен левент, срамежлив (колкото да се прави на недостъпен пред манкенките). Е-живота му вървял, той се учил на всички тънкости и похвати, които щели да го направят достоен е-човек, но не и човек. Е-детето станало младеж, запознавало се с умни и успели хора, от които попивало всяка дума, имало късмет да се срещне с Кьосев, Филип Кьосев (тва не ми се получи като във филмите за Джеймс Бонд, но все тая). Това бил е-старец, мъдрец, който дал шанс на все още тъповатият младеж, взел го под крилото си и го научил на това-онова от е-живота.
Тук е редно да бъде премълчана срамната история около първият приятел на невръсното е-новородено – Сандо Грифона. ..... Мислех за ташака да я напиша, ма баче Сандо ще ми се раздърди, пък е пичага и ми е обещал разни весели неща къде законни, къде – не 😃


Тъй, да минем към по-същественото. Седял си е-младежа в квартирата в „старата столица“ и се чудел как да се скатае от лекции. За сметка на това пък сериозно се е-образовал – четял разни статии на всякакви култови е-личности. Откровено казано, нищо не разбирал, но пък бил старателен. Всеки ден работел на 100 здраве, тренирал и гледал да не се забърква в неприятности (бой). Е-съществуването му било самотно, но пък компенсирал със завидно количество бира (не го упреквайте завалията, вече било Март месец и времето приканвало към извращения със собствената личност).
Една сутрин нашият герой започнал деня си с кафе, цигара и вестник (колко необичайно... а?), по-точно е-вестник. Решил да види дали има някоя нова тролня насочена към Щурман или Подкрепа, а взел, че попаднал на нещо интересно. Някакъв е-дърт пръч му се било допило и си търсел компания (алооооу мойче, ние сме още на кафе, той тръгнал да търси компания за бира).... дааааа бе... героят на нашата история подходил с недоверия, поне първоначално. Но думата „бира“ в статията не му излизала от ума. „Майната му“, казал си той, глътнал останалото си кафе, дръпнал последна дръпка от цигарата... и се запътил към тоалетната... където обаче след дълги размисли стигнал до заключението, че предложението за бира от оня е-старец не било за пренебрегване.

Измил си старателно ръцете и запалил още една цигара. Прехвърлил статията отново. О! Ужас! Бил пропуснал нещо твърде съществено. Пишело – „търся хора от Търново, да ударим по някоя бира“ ... „МАМКА МУ!“, помислил си е-младежът, та той не бил от Търново, просто учел там. Е, оказало се, че всички пребиваващи на територията на града са добре дошли, за нещастие обаче всички освен е-младежа се били покрили. На собствен риск той решил да се срещне със стареца и да пият по няколко бири преди упражненията в Ректората. ...

„БЯЛО ПЕТНО“


След като обсъдили е-международното положение представиелите на 2те съвсем различни поколения решили, че това няма да е последното им пиене. Минало време. Старата столица приемала не веднъж неколцината престрашили се да излязат на кръчма ерепубликанци. Легендата на е-България – Арагорн, не бил доволен от посещаемостта, с много усилия се събирали 4-5 човека и си пийвали доволно.

Младежът обаче се е-развивал, бавно, но слушайки старият си другар, все по-успешно. През е-живота си, младежът бил какъв ли не! Бил зелен, червен, син, бял, черен... не това не са цветовете на партиите от предстоящите избори. Това са цветовете на униформите, които той носел през славният си живот (поне според него де).

Героят ни всъщност започнал живота си с надеждата да бъде всичко, но не както в рекламата на ДСК. Той просто искал да опита всеки аспект на е-живота. Съдбата обаче не била съгласна. Не! Той не бил разочарован! Всъщност бил щастлив! Осъзнал, че не е нужно всичко, за да се чувстваш добре! Нужно е... нужни са приятели, добра компания , весели и разговорчиви другари! Майната му на останалото!!! Той така и не влязал в политиката, така и не станал журналист. Бил обаче точно на мястото си! Бил сред приятели! Да, той сменил много „дружини“ но не и приятелите си! Навсякъде създавал приятели и ценните от тях си оставали.
Какъв Е-ЖИВОТ САМО! Той бил член на Alpha Squad, The Smurfs, бил един от най-добрите кадети в Казармата по негово време,върнал се при смърфовете, после бил също така член на много други знаменити отряди – Отбрана, Black defenders, B.R.A.V.O. , отново бил смърф... и осъществил мечтата си... бил част от АРМИЯТА... и по-точно бил част от 1ви взвод „Вълците“. Междувременно младежа вече остарял. Друг младеж(Komador) го върнал към младостта и върнал ентусиазмът му. Заедно се хванали да направят нещо ново, нещо невъзможно... и всъщност успели! Да, за кратко, но успели. Създали една нова организация, създали нов тип военно формирование. То претърпяло не една метаморфоза. Днес това формирование е MasonsBG Army.

Младежът вече бил изморен. Изпълнил всичко, което си е мечтал, както и много, което не си е и мечтал. Спрял да играе играта на е-живота. Никога обаче не забравил хората. А хората участвали в историата му са:Komador Sando Griffin, Ivan Pidov, Bojidar Dimitrov, AparopH, zabchev, Petar Milanov(и по-големият му брат), Wo0h0o, Boicho ,Shumenets, Bummer2000, Марто от Отбрана(с кой ли ник да го напиша), Disound, Xamalina, RaXeL, Hard in the paint, Simo Iliev, Shyneins, Philip Kiosev, Prozerpina и всички пичове от Вълците, Komador, LEX, lalentse, sewdata, Audemars Piguet, Quantum Solace, DukeDeWolf,TrollBG,Empiree, всички колеги от B.R.A.V.O., Вълците... и още много други!

Историята на нашият герой свърши. Един ден той просто не видя смисъл да е-живее и даде край на е-живота си. Мислеше си, че ще е много трудно, но всъщност не е!

Всяко нещо има начало, има и край! Краят на еРепублик е... просто махнете таба от браузъра си!


Наздраве!


EDIT:
Искам да поздравя всички! Всички е-сънародници, всички съюзници и всички врагове! Тук всички играем и враждите трябва да са само в пикселите, не и между хората! За това... всички българи, македонци, сърби, румънци, гърци, хървати, руснаци, чилийци, иранци, словаци... всички, които са част от обществото на ерепублик могат да се чувстват поздравени!