КАК ЕДНА НЕПРЕВЗЕМАЕМА КРЕПОСТ ПОПАДНА В РЪЦЕТЕ НА БЪЛГАРИТЕ.

Day 1,953, 23:54 • Published in Bulgaria Japan • by yBasara


На 26 март 1913г., точно преди 100 години ( и един ден вече x) ), по време на кървавата Балканска война българите извършват един от най-огромните военни подвизи в историята ни – под командването на генерал Георги Вазов (брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов.) непревземаемата турска крепост Одрин (модернизирана от германски инженери) е ПРЕВЗЕТА. През 1912г. България започва дълго чакана борба за своето обединение. Идеалът на царството е всички българи, останали на чужди територии да бъдат присъединени в една голяма държава, каквато се е очертавала Санстефанска БЪЛГАРИЯ. Конфликтът започва и родните войски настъпват срещу турците. В самото начало на битката БЪЛГАРИЯ постига нечувани успехи и победи. Царските войски се изправят срещу центъра на османските сили и ги обръщат в бягство. Втората армия заема позиции около непревземаемото укрепление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части настъпват. С огромни победи войниците достигат на 30км. от вражеската столица – Цариград /Константинопол/. В тила обаче Одринската крепост остава под командването на османския гарнизон.

В навечерието на войната укреплението е подсилено от османците, отбранителни съоръжения са разположени на три позиции, които включват окопи, огневи позиции за артилерията, фортове и картечни гнезда. Отбраната й се ръководи от един от най-големите турски военоначалници – Шукри паша, а на негово разположение е огромен гарнизон от 70 000 войници, около 500 оръдия и около 40 картечници. Превземането на крепостта е възложена на бойците от Втора българска армия. До декември 1912г. градът остава блокиран от българските войски, но до бойни действия не се стига. Армията на Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград вече става невъзможно. Турците склоняват да подпишат примирие, като се съгласяват блокадата над Одрин да остане. През януари в Османската империя се извършва преврат и в Цариград обявяват, че ще продължат военните действия. Българите се активизират и на 3 фефруари, в изключително тежки условия битката за крепоста започва. Поради адския студ много войници умират. В началото на март българските войници достигат 160 000 души, 424 оръдия и 96 картечници около града, в помощ на които са се притекли около 47 000 сръбски войници. Обсада е разделена на 4 сектора – Източен, Южен, Западен и Северозападен. Най-големия по дължина фронт се пада на Източен сектор, където са съсредоточени половината от силата на българската армия, начело на които застава генерал Георги Вазов. Подготовката започва, като планът за атака е изготвен от самия генерал Михаил Савов. Според него трябва да се създаде илюзия, че острието на българската сила е насочена към Южния сектор. През това време основните сили се готвят да ударят фортовете Айджийолу и Айвазбаба. Щурмът започва! Враговете са подложени на 10 часов страховит и унищожителен обстрел, след което 56-ти пехотен полк се хвърля в атака. До сутринта на 25-ти предната позиция е превзета и оцелелите османци се оттеглят. Турците успяват да отблъснат следващата атака. Българите се оттеглят временно, за да се прегрупират. На Южния сектор българските войски успяват да пробият, а сърбите в Западния и Северозападния сектор претърпяват големи загуби. Основната задача обаче се пада на Източния сектор. Край Одрин за пръв път в историята в целия свят е използвана военна тактика „огневи вал” – артилерията покрива настъплението на пехотата, която следва отблизо. В последствие тази тактика се прилага в Първата световна война и влизат в много учебници по военно дело. През нощта на 26 март Айджиолу е превзет от 10 Родопски полк, а рано сутринта на същия ден го последва и Айвазбаба. Двата фронта падат благодарение на устрема на могъщата българска армия.

Турския офицер Хасан Джемал си спомня деня по следния начин:

”Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие нападателя стреля с десет... с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопват земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре.”

На сутринта на 26-ти след разгрома на главната отбраняваща част е разбита и българите започват да нахлуват в града. Последната турска съпротива е размазана. Михо Георгиев – войник от 29 пехотен ямболски полк издига българското знаме върху Селим джамия. Командващия гарзнизона Шукри паша е пленен, от уважение той предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов. Втора българска армия губи близо 1316 души, а ранените са около 6300. В плен попадат 33 500 турски войници, 413 оръдия, около 12 000 пушки и 50 картеченици. Превземането на Одрин слага край на Балканската война. В обсадата на непревземаемата крепост българската армията показва за пореден път своя борбен дух, кураж и невероятна смелост. В името на идеала родната армия извършва нечувани подвизи, които завинаги ще останат в сърцата на народа.



На 12 ноември 1912 г. самарянката Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. По време на 45-минутния полет тя хвърля позиви на турски език над Одрин, превръщайки се в първата жена в света, извършила полет във военни условия. Обсадата е известна с едни от първите случаи на действие на бойна авиация.

Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент:
Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите, единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.

На 5 октомври 2008 г. в Свиленград е направен паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин.

И за да спестя забележките и хейтовете на някои хора ще кажа, че информацията съм е взел от интернет. За съжаление не съм го преживал това време и няма как да го знам толкова добре, че да го преразкажа... ако има някой по-умен и помни всичко, което е чел или учил в у-ще или някъде другаде нека да напише тема!


"ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!"
- думите на Никола Генадиев, които изправят народното събрание на крака


How an impregnable fortress fell into the hands of the Bulgarians.





On march the 26 exactly 100 years ago (plus one day 🙂 ),during the bloody Balkan War ,the bulgarians commit one of the biggest military achievements in our history- during the command of general George Vazov (brother of Ivan Vazov and general Vladimir Vazov) the impenetrable turkish fortress of Edirne (modified by german engineers) is CONQUERED. In 1912 Bulgaria begins a long anticipated for it's union. The ideal of the kingdom is that all bulgarians, left on foreign territories to be reunited in one bigger country. That was the case of San Stefan Bulgaria. The conflict occurs and our troops begin a offense towards the Turks. In it's beginning Bulgaria accomplishes a unprecedented success. The royal forces face the Ottoman and make them flee in terror. The second army takes it's positions against the inpenetrable fortress of Edirne and leaves it under a siege, untill the other forces arrive. With huge victories the troops reach 30 millometeers untill the ennemy's capital Constantinople. The Edirne fortress remains under the command of the Ottoman garrison.

In the eve of the war the fort is being fortified by the ottomans, fortifying defenses are being placeds on 3 positions, including threnches, firing positions for the artillery, forts and machine gun emplacements. Their defense is being menaged by one of the most respected turkish captains-Shukri Pasha. He had under his command over 70 000 soldiers, over 5000 cannons and 40 machine guns.The taking of of the fortress is placed on the second bulgarian army. Untill december 1912 the city remains blocked by the bulgarian forces, but the situation does't call for military actions. Ferdinand's army fails to brake Chataldja's defense and the conquering of Istabul is imposiible. The Turks agree to a peace treaty agreeing that Edirne's siege stays. In January a revolution takes place in the Ottoman empire and Istanbul announces that it will continue militarry actions. The bulgarians innitiat and on february the 3rd in extremly harsh conditions the battle for the fortress begins. Because for the ecxtreme cold many soldiers die. In the begining of march bulgarian forces reach 16000 people, 424 cannons and 96 machine guns around the city. To our aid over 47 00 serbian soldiers came. The siege is divided into 4 sectors - east, south, west and northwest. The longest flang was put into the hands of the east sector, where almost half of the bulgarian's military force was placed under the command of general Mihail Savov. According to him an illusion must be created in order for the turkish soldiers to think that the bulgarian forces areconcentrated towards the South sector. During that time our main forces are preparing to attack the forts Aydzhiyolu and Ayvazbaba. The raid begins! The ennemies are subjected to a 10 hour intense fire, after that 56th infantry attacks. By the morning of the 25th the front position is secured and the ottomans are forced to retreat. Turkey menages to counter the next attack. The bulgarians fall back temporary to regroup. On the South fland bulgarian forces break through and the serbians in the west and northwest sector sustain major cassualties. The main goal falls into the hands of the east sector. Near Edirne for the first time in history the "firing shaft" attack was being used - the artillery covers the advance of the infantry, whhich follows nearby.
Afterwards this tactic was used in WWI and makes the fornt pages of many warfare manuals. On the night of the 26th Aydzhiolu is overtaken by the 10th Rhodope regiment and early in the morning on the same day Ayvazbaba falls as well.The two fronts fall mainly thanks to the dash of the bulgarian army.

Turkish officer Hassan Djemmal remembers the the day as follows :

"The entire circle of the fortress is in flames, the defenses are in flames, the Earth and skies roar, bomb shells make the ground shake. Against every our gun the attacker fires aten... thousands of projectiles are being fired at the Edirrne fortress. Troops fall like leafs in the dark trenches. Sobs are being heardfrom the threnches... untill Shukri Pasha waves the white flag the fire won't seize."

On the morning of 26th after the fall of the defense unit the bulgarians begin invading the city. The last piece of turkish resistance is shattered, Miho Georgiev - a soldier form the 29th Yambol infantry raises the Bulgarian flag over Selim mosque. Shukri Pasha was captured and out of respect he gives his sword to the cief of command general – leutenant Nikola Ivanov. The second bulgarian army loses over 13316 and the injured were over 6300. Over 33500 turkish soldiers fall into captivity as well as 413 cannons, over 12000 rifles and 50 machine guns. During the siege of the inpenetrable fortress the bulgarian army shows it's fighting spirit, courage and incredible bravery yet agian. In the name of the ideal the bulgarian army accomlishes never before heard of feats, that will always take place in our hearts.



On november the 12th 1912 the Samaritan Raina Kasabova flies on a plane piloted by second lieutenant Kalinov. During the 45 minute flight she throws leaflets over Edrine, turning her into the first woman in the world that flew in combat conditions. The siege is known for being one of the first cases of combat aviation.

The bulgarina accomplishment is being resumed by a british correspondant:
"One nation with a population of less then 5 million and a budget of significantly less tehn two million pounds annually attacked with an army of 400 000 men and in a period of 4 weeks crossed more then 256 killometers behind enemy lines,oovertook a fortress and sieged another one ,won two major battles against all available armed forces of a nation of 20 million habitants and stopped just at the gates of the ennemys capital. With the exception of of the japanese and the Gurks / im not sure for this word/ only the bulgarian soldiers came into battle with the intention of killing at least one ennemy."

On octeomber the 5th 2008 a monnument was built in Svilengrad to all those who have fallen in the siege and raid of Edirne.

And to stop the remarques and the hating of some people i will say that the info was taken from the intnet.Unfortunately i didn't live through this time and i don't know it that well for me to retell the story.....if there is anyone more clever and remebers everything that he has read,or or heard in school or anywhere else for that matter please write a subject on the topic.



"THIS IS BULGAIRA IN ALL IT'S MAJESTY"
the words of Nikola Genadiev ,that made the national assembly stand up simultaneously in a tribute




special thanks to OMGKondio