Join the new world

Дългият път на завръщането към реалността е тежък и изпълнен с болка и тъга. Самотен и винаги много досаден. Случва се да е неестествено весел, дори истеричен на моменти. Понякога алкохолът помага, друг път направо смазва желанието за живот в теб. Всяко едно събуждане е жестоко, сякаш започваш живота си отначало, а вечер умираш безпомощно-самотно незвисимо колко и какви приятели имаш, точно в този момент, те са или в провинцията или имат важна среща или са болни от последният върлуващ грип, което ги прави абсолютно безполезни за момента на голямата битка която ти предстои. В края на краищата си сам и трябва да разчиташ на себе си повече от колкото си очаквал. Разбира се, това ти изиграва неочаквано лоша шега, която ще помниш с месеци наред и точно до тогава, докато не те изпързалят по същият начин но с по-модерни изразни средства. Да знаете, от това боли още повече. Бъдете човечни, бъдете хора. Амин!