Първи и втори закон на военната стратегия

Day 1,718, 04:47 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Nane Vutov
Кефим ли се от играта?
(няколко думи от редактора)

Тази игра, както и всяка игра, се играе за кеф. Ако някой чувства, че играта не му дава нищо добро, то не е ли глупаво да продължаваш да я играеш? Ако се чувстваш пристрастен към играта и играеш по задължение, само прехвърляш отрицателните си емоции и върху останалите играчи. В такъв случай и за тебе, както и за всички останали би било най-добре да се откажеш от играта. Чудя се дали не е точно такава ситуацията с един известен на всички ни играч, чиито отвратителни псувни всички сме чели, който е стигал чак до там, че да се гаври без срам или съвест със смъртта на роднини на играчи, които не му са харесали с нещо. Само и само да наскърби човека – именно човека, този, който има истински чувства, а не някакъв виртуален е-играч.

Никой няма право да казва, че няма воля да се откаже от играта. Има два много прости начина, които са необратими и поради това не изискват воля:

1. Ако акаунтът е развит, то просто той може да се подари на някой друг.

2. Ако акаунтът не е развит, тогава, създаваме нов email акаунт в yahoo с име say.no.dont.hesitate@yahoo.com и му правим парола ohe9Kohc, след това сменяме паролата в erepublik също да бъде ohe9Kohc, променяме и email-а в erepublik да бъде say.no.dont.hesitate@yahoo.com. След като направим всичко това късаме листчено, на което сме си записали паролата ohe9Kohc и чистим бисквитките в браузъра.

Национални предатели ли са наемниците?

Доста се изписа напоследък на тази тема. Това е игра, в която всеки играе някаква роля. Някои предпочитат държавната армия и постоянната готовност да дадеш каквото можеш за е-родината. За други пък по-важно е да имат достатъчен доход, та ежедневно да могат да тренират с бустери. С придобитата по този начин по-голяма сила те считат, че ще могат да допринесат много повече на еБългария, отколкото ако изпълняват заповеди.

Кой е прав? Разбира се всички са прави! Хора, колкото и да се „вживявате“ в ролята, която играете в erepublik, не забравяйте, че всеки играе тук за кеф (или поне би трябвало). Ако някой желае да пренесе своето родолюбие в играта, това е чудесно! И нека никой не се подиграва на този избор. Не правят добре наемниците, като твърдят, че държавната ни армия не е ефективна и нищо не прави. Но не правят добре и тези, които осъждат избора на наемниците - в крайна сметка всеки трябва да е готов да се жертва за истинската си Родина, а това тук е просто игра за кеф. В днешно време някои не ги е срам да дефилират по улиците, обявявайки, че са педераси, други пък може да решат да се обявят за маймуни – ето това са истински проблеми. А тук в играта, оставете хората да се забавляват както умеят. Ако някой не ви харесва, погрижете се да бъде изолиран от парламента и спрете дотук.

Една обикновена военна грешка

Заглавието на тази статия подсказва, че ще си говорим за военна стратегия. За неща, носещи бомбастичното наименование „първи и втори закон“. Закони, които всеки военен лидер трябва да знае и да спазва. Недопустимо е да се допускат грешки, дължащи се на неспазване на тези закони.

Има обаче и друг вид грешки – такива които са простими и които е нормално да се правят от време на време. Най-напред бих искал да спомена една такава скорошна грешка. Това тук е политическа карта от 29 юли:

Регионът „Бесарабия“, който е обозначен с бежови кръгчета е завлядян от България по погрешка. Забележете, че той дава рибен ресурс, който ние вече имаме от Запорожието. Ресурс, който трябваше да бъде оставен на Молдова. Следва неуспешен опит регионът да бъде върнат на Украйна, при което българи се бият срещу българи, а когато най-после регионът е върнат, войната вече е свършила и Молдова няма сили да завладее региона сама.

Ама някой ще каже - молдовците са слаби, първи ще загубят региона като свърши войната. Е и какво? Ние няма ли също да загубим регионите? Тук няма значение кой кога ще загуби и кой е по-силен и кой по-слаб. От значение е пропуснатата възможност да доставим на съюзниците си дребна радост, която тъй или иначе нищо нямаше да ни коства.

Първи закон на военната стратегия

Той гласи:

Запазвай на всяка цена регионите, които принадлежат на държава, с която не си във война.

В момента такава държава е Украйна. След като Украйна бе затрита, войната се затвори и вече сме във война само с Турция. Това означава, че запазването на украинските региони е по-важно от запазването на кой да е друг регион - оригинален, или турски. Защо? Ами защото във всяка продължителна война (каквато е войната между България и Турция) успехът е променлив – печелят ту едните, ту другите. Каквото и да загубим от турците, след 1-2 дена можем да си го върнем и каквото и да спечелим от турците, можем след 1-2 дена да го загубим. Не така стои въпроса с украинските региони. Каквото загубим там, е постоянно загубено.

За съжаление заповедите на военното министерство не показват правилно виждане на нещата и ми напомнят онази тъпа грешка преди време, когато загубихме регионите си в Египет за едното нищо. Ето откъс от вчерашната заповед:

Zaporozhia



Както се вижда, флагът е зелен, а не червен.

Какъв е смисълът от украинските региони? Първо - бонуси. Това не е за пренебрегване и нека не виждам коментари, че когато си във война не може да имаш бонуси, защото има разлика дали губиш бонусите поради грешки, или поради нормално стечение на военните обстоятелства. Второ - главният (нулевият) закон на военната стратегия гласи, че трябва да си осигуряваме колкото се може повече възможни ходове в бъдеще, като в същото време се стремим действията на противника да бъдат предсказуеми. Регионите в Украйна ни дават не само бонуси, но и повече възможни военни ходове, както и по-добро геополитическо разположение (връзка между столицата ни и колониите в Анатолия, която не разчита на Мармара).
Втори закон на военната стратегия

Той гласи:

Оригиналните региони трябва да се запазват, само ако от това не се губи нищо друго.

Какво е основанието на този закон? Ами просто завладяването на оригинален регион е много по-лесно, от завладяването на какъв да е друг регион, защото може да се направи не само в директна битка, но и с въстание. Вдигането на въстания не зависи от това кой е взел инициативата във войната, такъв регион е постоянен дрейн за противника и ни помага в другите битки. Например ако турците завладеят Пловдив (регион, чийто бонус ни е дублиран), навярно би било грешка да се опитваме да освободим този регион в директна битка. По-добре ще бъде да насочим директната битка към турските оригинални региони, а турците нека се дрейнват от Пловдив докато се усетят, че ще е най-разумно да ни го дадат без бой по време на някоя друга сериозна битка.

Какъв пример да дам за нарушаване на втория закон на военната стратегия? Ами най-гадният пример, за който се сещам е споменатата по-горе загуба на египетските региони. Тогава, докаго губехме колониите в Египет, се бихме с всички сили за оригинален регион. Всъщност това бе нещастен пример, когато бяха нарушени едновременно и двата закона и за една вечер загубихме всички стратегически преимущества, които България имаше.